Силен бях аз някога.
Не мислех за нищо...
По-свеж от всякога.
Тъгата бях забравил, че съществува,
Бях щастлив, царувах в свят на интереси!
Докато нещо не ме развълнува..
Появи се ненадейно тя от никъде,
И завлече ме набързо тя на някъде.
В главата ми се беше спуснала мъгла,
мъгла от мисли, чувства и тъга.
В мъглата се спотайваше жена,
жена с очи, които заслепяват
и изпълват света с красота.
Замислях се, дали всичко е лъжа,
или поредната хубава мечта.
От ума се спусна към сърцето тя,
явно беше същата жена.
Прониза тя сърцето и си тръгна.
За миг... Разруши света...
Защо и беше, всичкото това?
Да не би да си помисли, че любовта е простичка игра?
След време всичко отшумя,
остана само белег, спомен за жена..
Учудвам се, колко заблуден съм бил,
Мислейки, че всичко рухва,
Сега разбирам, че влюбил съм се в ку*ва.