Коментари на: Скорошно, бързо и неочаквано запознанство

От: Йоана

Йоана — Sun, 14 Nov 2010 12:37:22 +0000

аз ако бях на твое място бих я поканила на по едно питие или кафе зависи на какво ште се съгласи момичето , но ако не стане предлагам ти просто да си останете приятели

От: ИЦО

ИЦО — Wed, 08 Apr 2009 11:58:27 +0000

първия вариант е най добър ,…доказано е на първи разговори не по ве4е от 60 сек. ..и ако откаже и ако не каже нещо конкретно за друг път …забравяш я и следващата мацка

От: fantasy_boy

fantasy_boy — Mon, 30 Mar 2009 18:30:42 +0000

пътя към ада е осеян с добри намерения, което означава, че никога целта не трябва да оправдава средствата:) да , изнервящо е , и майка ми го прави от страх, затова нищо не споделям, справям се с живота по-добре от тях, ако ги слушам тях ще си остана смотльо хубаво е че те разбират, защото моите само ми повтарят: аз нали ти казах че така ще стане, ама ти все не… еми не … нали трябва да имам някакво мнение, да се сблъскам с живота, въобще…грозна картинка:)

От: priZdrachna

priZdrachna — Mon, 30 Mar 2009 16:31:01 +0000

И моята майка намира кусури на гаджетата ми, но най-лошото е, че след като се разделя с тях, знаеш ли как говори? „Ееееех, еди-кой-си какво свястно момче беше…а не като този сега..“ много изнервящо е
Обаче това не ми пречи всичко да споделям с нашите, преди не им казвах, сега обаче осъзнах, след някое и друго предателство и гледане на живота и хората около мен с по-розови очила от колкото е било нужно, че…няма друг човек на света, който първо да мисли какво е най-добре за теб и едва тогава за себе си – това са само родителите…всеки друг първо ще погледне собствения си интерес и едва тогава твоя дори да ти е гаджето, мъж/жена, брат/сестра… Е, да, понякога родителите само си мислят, че знаят кое е най-добре за нас, както в цитирания от мен случай, а както знаем, пътят към ада е постлан с добри намерения…но поне го правят с някаква благородна цел…майката на момичето наистина тогава се е опитвала да я предпази според представите си, обаче днес си дава сметка, че може би щеше да е по-добре да не се беше месила…затова смятам, че трябва хем да се вслушваме в съветите родителите си, защото имат повече опит и никога няма да ни посъветват нещо, което е вредно за нас, хем да не ги оставяме да направляват живота ни…

От: fantasy_boy

fantasy_boy — Mon, 30 Mar 2009 09:40:04 +0000

какво да ти кажа, майките са страшно нещо. дори мисля че ние мъжете ги слушаме повече. Така например като бях малък слушах майка ми и започнах да се държа гадно с гаджето си , на нея и писна и макар че тя беше толкова влюбена в мен скъса с мен… и то защо, защото някои се меси в живота ми, от тогава личния ми живот си е само мой, никога не споделям с родител, или роднина въобще… а сега майка ми ще ми разправя няма ли да се жениш, че аз ако доведа момиче вкъщи тя ще и намери около 10 000 кусура….

От: caSan0a

caSan0a — Sun, 29 Mar 2009 23:33:58 +0000

/Малко ще избягам от темата/… та и аз имах същия проблем само ,че обратното аз съм мюсюлманчето в случая, а наще не искаха да чуват „аз+християнка“, но с времето умекнаха щот па аз се ено на пук само с българки бях /пък и ся съм в Испания трудно е да намериш мюсюлманка / „забранения плод е най-вкусен“ освен тва съм израстнал с българи немам приятели мюсюлмани. От друга страна се радвам празнувам и християнски празници покрай приятелите си и мюсюлманските… (=

От: priZdrachna

priZdrachna — Sun, 29 Mar 2009 22:01:02 +0000

Не е нужно да уча „Мистика и окултни науки“ в университета на Хари Потър, за да съм ставала свидетел на невероятни истории…ще ти разкажа една истинска, която звучи като сапунен сериал от дълбоката провинция на Венецуела…едно момиче (дъщеря на приятели на нашите) се запознава и се влюбва в едно момче, който не е българин…той иска да се ожени за нея, обаче майка й бясна не иска и да чуе и му забранява да се доближава до нея, защото не иска внучетата й да са мюсюлмани…той уважава това решение и се отдръпва…това се случва преди около 15 години…години по късно най-добрата й приятелка и нейният съпруг отиват да живеят в Америка…и от дума на дума се разбира, че шеф на приятелката й в Америка е кой? Познахте…и после как се раждат приказки като колко е малък света…но най-голямата ирония в случая е, че днес тя не е женена, но живее в Дубай от няколко години с…мюсюлманин…

Никой не може да избяга от късмета си…

От: fantasy_boy

fantasy_boy — Sun, 29 Mar 2009 21:27:56 +0000

„от скука“ ти какво учиш в тази Белгия, да не си специалност „Тайната на шеговитото мислене“? И това за няколкото разговора ще си го запиша също в тефтерчето на сваляча … за мен няма логика, но то кое нещо, свързано с жена пък има логика, което ме навежда на мисълта, че подхода работи Казаноа също е прав, че всяка ситуация си е различна и идентична. Ок, оборихте ме лека и до нови теми…

От: priZdrachna

priZdrachna — Sun, 29 Mar 2009 20:07:19 +0000

Никой не казва дълги разговори…както вече подчертах нееднократно и аз съм против дългите разговори…мисля, че няма нищо лошо и в двата варианта…пък и веднага се вижда кой става само за приятел и къде има страст…един 5 минутен разговор, в който се осведомяваш как е, няма да те направи най-близкия й приятел…някак…прекалено предсказуемо е като ни поканите на кафе веднага, още на първия разговор…както и да е…не виждам фатални разлики и при двата подхода, така че всеки да си избере…

А това, че може да изляза с някого оттук, напълно го вярвам, като знам понякога съдбата какви шеги си прави от скука…

От: caSan0a

caSan0a — Sun, 29 Mar 2009 19:57:29 +0000

Е ся… виж fantasy_boy не казвам, че и твойта „стратегия“ не е добра, но ако се замислиш мн зависи от ситуацията…в смисъл, че как сте се държали по времето преди да и земеш тел. номер и т.н. от там нататъка вече можеш да определиш дали треа да е на 1вото обаждане или след 2-3 обаждания тва със срещата, а иначе и аз ви благодаря за идеите от скоро чета сайта но определено зех да мисля по др начин и ми помагате.