Коментари на: Какво е това, нерешителност, страх или друго?

От: MYRISTER

MYRISTER — Mon, 28 Dec 2009 18:02:28 +0000

ОТВОРЕТЕ ОЧИТЕ СИ БЕ – ЧОВЕКА ЖЕНЕН………..

От: priZdrachna

priZdrachna — Tue, 28 Apr 2009 14:35:24 +0000

Относно предпоследния ти коментар, и аз съм същата…явно е типична женска черта да си задаваме всякакви въпроси и отговорите им, вместо да ни успокояват, да ни разбъркват ума и душичката още повече…
И аз съм от отбора на търсещите и често се оказва, че отговорът е просто поредният въпрос… Не си сама

От: SolarGirl

SolarGirl — Tue, 28 Apr 2009 12:22:54 +0000

manowar – Честно казано, аз самата трудно го казвам. Казвам че ми липсва, че е било страхотно, че е невероятен, че се радвам, че сме заедно и тем подобни….но „Обичам те“ е доста сериозно изказване, поне за мен….чувствам се разголена и беззащитна, а и като се замисля, винаги съм искала да го чуя, но не знам какво ще се случи, когато го чуя…..
А и той се притеснява, като му го кажа, като че ли не е свикнал да получава комплименти….абе големи чешити сме….

От: manowar

manowar — Tue, 28 Apr 2009 12:15:33 +0000

SolarGirl – Ако искаш да ти каже, че те обича. След секс, го прегърни и му кажи, че ти го обичаш! Ще ти отвърне същото, но това не е полезно за връзката ви, за това по-добре не го прави!
Напълно съм сигорен, че само да ти каже, че те обича и ще го зарежеш!

От: SolarGirl

SolarGirl — Tue, 28 Apr 2009 12:08:21 +0000

manowar – За кое?! За разговора ни с priZdrachna, то е ясно. Различни сме. Няма спор. Приемам всяко едно мнение. Всеки живее живота си, както намери за добре.
Относно моя въпрос то е ясно, че нищо не е ясно…хи хи хи х…… Винаги има два отговора. Единия е моя, единия е неговия. Но като цяло трябва да се правят компромиси. Определено реших, в настоящия момент да изживявам емоцията, а когато дойде подходящото време и настроение, ако до тогава вече не ми го е показал или казал, ще го попитам….егати, понякога се питам дали е толкова сложно или ние, мъжете и жените си го правим?! Разбира се няма откровенни хора на 100%, но понеже винаги съм държала на това, да съм откровенна и пряма, предполагам и за това сигурно се и тормозя….тоест аз си го правя. Още в деня като прочетох всичките ви мнения си казах, ето хора различни по възраст и пол, мислят еднакво, а именно, че няма сми. То и аз така си го бях решила, но все нещичко ме човъркаше…..Наистина ми е гот с него, защо да има напрежение….което разбира се идва от моя страна….
Лао Дзъ е казал, перефразирам, че има два основни типа хора. Едните са тези, които ги задоволява живота който живеят, това което са получили по един или друг начин, без много напрежение. Те нито са прости, нито по-малко значими от другите, нито нещастни, напротив, те са си ок, за себе си.Просто са приели този начин на живот и това ги задоволява и прави щастливи, да ги наречем „нетърсещи“ Другите обаче, към които се причислявам аз, са тези, които нон стоп задават въпроси, получават отговори и задават нови въпроси. Те са „търсещите“, те също са щастливи, също са интелигентни и готини, като първите, но те просто не стоят в покой. Винаги са в движение….за мен, това отговаря на въпросите ми в 99% от случаите, когато питам за нещо, искам да знам и не ми оставя мира, докато не получа отговора. Който отново може да стигне до друг въпрос и така……
Благодаря ви!!!

От: manowar

manowar — Mon, 27 Apr 2009 19:59:47 +0000

SolarGirl – До какво заключение стигна?

От: SolarGirl

SolarGirl — Mon, 27 Apr 2009 10:59:08 +0000

priZdrachna – ок.

От: priZdrachna

priZdrachna — Sun, 26 Apr 2009 19:05:50 +0000

Не, не ме разочароваш…Аз нямам очаквания към теб.

И аз не мисля, че можем да се разберем докрай и затова няма смисъл да задълбаваме. Мисля, че тази дискусия започна от друго нещо, което постепенно беше изместено в разговора и сега, колкото и да дълбаем, няма да достигнем до консенсус. Не е и нужно. Хубаво е, че можеш да си себе си. Каквото и да значи себе си. Хубаво е да намериш хора, с които да се чувстваш себе си, конкретно за теб говоря. Аз на такива хора им казвам – Мъже, които могат да ме накарат да дам най-доброто от себе си, които ме стимулират да бъда точно такава, каквато най харесвам себе си…

И още нещо – това, че някой ти е безразличен, съвсем не значи, че не го познаваш…не знам защо си ме разбрала така, аз имах предвид, че след като го опознаеш, разбираш, че към него изпитваш само безразличие…питаш защо да контактуваш с такъв човек – много просто, защото ти се налага, защото сте колеги в университета и се виждате всеки ден и не можеш да го подминаваш като пътен знак, но и не искаш да му даваш напразни надежди…но както казах, нека не задълбаваме. Всяка от нас има своя интерпретация…

От: SolarGirl

SolarGirl — Sun, 26 Apr 2009 17:02:21 +0000

като жестове и желание за контакт и отново са отпадали от кръга на познатите ми;
Живота е прекрасен, защо да се принуждавам да бъда с хора, които също не биха желали да бъдат с мен. Хора, с които не бихме могли да имаме допирни точки и защо трябва да се насилва комуникация, като просто я няма.
Винаги съм себе си, съжалявам, ако те разочаровам. Смятам, че това е постижение личностен план. Повярвай ми, не е лесно, но пък е прекрасно!

От: SolarGirl

SolarGirl — Sun, 26 Apr 2009 16:59:44 +0000

priZdrachna – Уви говорим на близки, но непонятни езици. Разбира се, че говорим за взаимоотношения с близки хора. Не за хора от улицата. Но примера беше не случайно такъв! И да, еднаква съм. Хората сме различни, но и си приличаме. Ако намериш човек, с когото да бъдеш себе си за какво са ти другите?! Да има ги всичките мъже описани от теб и какво от това?! Контактувам само с хора които уважавам и с които мога да бъда себе си. Опитвала съм да бъда и с други, защото харесвам едно или друго качество в тях, но накрая всичко е отивало по дяволите и съм разбирала, че не е имало изобщо смисъл да започвам връзка.
А и тези съжаления…нека те цитирам:
– За някои ти е жал – от какъв зор ще ми е жал, защо?! нито имам правото, нито съм човек, който съди, определя и слага етикети – с такива не контактувам;
– Други много уважаваш, но приемаш само като приятели – това са мойто обкръжение, но няма но, те са ми приятели и ги уважавам;
– Трети използваш само за секс, но нямате грам какво да си кажете – да понякога е имало и такива, само за секс, но в това няма нищо лошо, това си е вид сделка: видя ли сте се, харесали сте се, направили сте го, за какво трябва изобщо да си говорите?!
– От четвърти си глътваш граматиката и ти се подкосяват краката само като ги видиш – разбира се и такива съм имала. Лошо няма, готини са, възхищаваш им се, фантазираш, кефиш се, това не значи че няма да бъда себе си. Вярно в началото може и да съм си глътнала граматиката, но това е нормално, това са емоции…в последствие отново съм себе си;
– Пети просто са ти напълно безразлични и не могат да те трогнат по никакъв начин, ако ще да направят челна стойка – това отново са хора, с които не бих контактувала. А и какво значи безразличие, то е следствие от събития, как без да познаваш човек ще го охарактеризираш?!
– За шести се унижаваш, въпреки че тайно в себе си подозираш, че изобщо не го заслужават…- и такива съм имала, но унижението е било до момента, до който съм разбрала че няма смисъл, защото не ме оценяват като човек