„Нещо не достига, но тя не може да разбере какво е. Разбира се с цялата си извисеност изключва възможността проблемът да е в секса, о, абсурд! Тя не би паднала толкова ниско за единия секс да развали връзката си (понякога такава връзка е даже само в нейното съзнание). Всичко това се развива на подсъзнателно ниво. Когато говоря за неудовлетвореност, не визирам физическата. Визилам интелектуалната и емоционалната. Една жена трябва да бъде провокирана интелектуално, емоционално и сексуално.“ – С две ръце ЗА. Не е понякога дори проблемът в самия секс, в сексът като акт имам предвид. А в това, че не сте се постарали първо сексът да се случи в главата ни и едва тогава между краката. Че я няма онази интимност между двама душ, която ги прави съзаклятници в една обща афера, това може да е каквото и да е, например общата ви тайна от снощи, че сте го направили на входната врата, докато всеки момент е можело някой да мине или в асансьора или всякакви неща, които сплотяват двама души и ги правят повече от приятели, защото това отличава приятелите от любовниците все пак – сексът, интимността, възбудата, провокацията именно на това ниво. И когато ги няма, нещо куца, а може дори самият акт да си е приличен. Ето защо ние се ужасяваме, че е възможно да сложим край на връзката заради единия секс, както казваш ти, но пък безкомпромисно бихме прекратили отношения с човек, който не ни ухажва, не ни предразполага да си легнем с него, а всичко е примерно от главата за краката – това също е случай, в който сексът куца.

Но мисля, че все пак изместихме темата. Искам да знам защо започвате да се замисляте за връзка с нас едва когато преспите с нас. А какво правите през останалото време докато ние ви проучваме дали ставате за секс? Опитвате се да ни заблудите, че ставате ли? Или и вие ни проучвате и си правите някакви изводи за нас…

Ние търсим, фокусираме се върху някой, който има потенциал да бъде „правилния“. От там нататък търсим потвърждения, че не сме се излъгали. Понякога биваме разочаровани, понякога приятно изненадани. Едва след като сме се уверили, че този мъж възбужда ума, а не тялото ни, едва тогава ние го пожелаваме. Искаме да се събудим до него, а не само да си пием кафето…Едва тогава сме готови да го допуснем близо до себе си, в леглото си, в нас, по дяволите!
И тук вече нашата гледна точка се обединява с вашата – ако сексът е супер, то тогава всичко става супер, този фактор бива прибавен към останалите добри впечатление, които ние вече имаме – че се държи мъжки, че е готов да ни защити, че ни изпраща до вкъщи, а не ни казва Хвани си трамвая, виж колко е близо, че е готов да направи определено количество неща за нас и най-важното – че знае как да ги направи, а не просто какво! Знаем, че ни иска, че е готов да се бори за нас, че е последователен в действията си, а не несериозен и едва тогава ние му даваме наградата, за която се е борил до тук! manowar каза, че сексът е своеобразно интервю за мацката, е, аз ще ви кажа, че ние ви правим интервюто преди това, за да преценим дали да ви допуснем до тялото си..ако не го издържите – секс няма!

„Понеже вие не ни вземате насериозно докато не преспите с нас, то сьвсем логично би било и ние да ви отговорим сьс сьщото. “ – Не познавам жена, която да се ръководи от подобен принцип. Потвърждава го фактът, че ние си казваме една на друга „Знаеш ли с какъв страхотен мъж се запознах….“ и тук следва изреждане на положителните неща, които са ти направили впечатление в него. А не „Знаеш ли с какъв страхотен мъж преспах“. Тоест ние сме очаровани от преди това, а добрият секс идва като бонус. Което не значи, че не е важен!

И тук се съгласявам с края на мнението на Glosator. Да, потиска ни лошият секс, въпреки че в себе си тайничко се надяваме, че след като другите неща са му супер на човека, дано и това да е ок. Хубавото е, че обикновено още с целувката, както и по други неща, които прави, можем горе-долу да добием представа и на какъв секс да се надяваме като качество. Няма крайни разминавания твърде често в тази преценка.
Та, както казах, потиска ни и оттам нататък е само в нашите ръце да решим какво да правим – варианти няколко. Хващаме се в ръце и си казваме „Ще го научим как точно ни харесва“ – понеже примерно не е чак толкова зле положението или понеже не сме готови да жертваме всички страхотни неща, които сме открили в него от преди секса (и които скоро не сме откривали в друг – и нивото на конкуренцията на мъжа е важно – ще можем ли веднага да намерим друг, които да има определените качества…).
Друг вариант – казваме си, безнадеждно е, и го зарязваме, като дълго след това страдаме за страхотното му чувство за хумор, докато все пак правим секс с мъж-терминатор, който ни кара да си забравим името. Трети вариант, примиряваме се със ситуацията (за жените, които не държат чак толкова на секса, може би има и такива, не знам, не ги разбирам или за тези, които ще си намерят някой добър любовник, но няма и да се откажат от този мъж..) Не коментирам тук кое е правилно и кое не, просто казвам какво би могло да се случи при среща с лош секс. А и нека не забравяме, че сексът все пак се прави от двама – за този лош секс не е нужно да е виновен само той. Всъщност въобще не е нужно да има виновен – може просто да не си пасваме – аз да обичам нежна музика и романтика, той да обича бой с камшици…

Продължавам да държа на своята версия, че това си е правило, изцяло патентовано от вас и че причината се корени във факта, че едва след като преспите с нас, получавате нужната увереност, казвате си „Моя е“, покорявате върха и може да се мисли за някакъв по-горен стадий… Ако не съм права, оборете ме, аз съм отворена към всякакви мнения по темата, супер интересна ми е.

Но какво е решението в тоя случай?! Жените да станат като мъже ли – да преспиват с всичко, което им падне, за да видят дали става за нещо повече… Нали се сещаш тогава какъв ужас ще настъпи и какво тръбене, че всички жени са к**ви…
Аз не мога да преспя с всички, които смятам за готини и евентуално бих излязла с тях, колкото и сравнително малък да е този брой мъже… Освен това има и друго – понякога именно в етапа на общуването още разбираш, че тоя човек не е за теб и го разкарваш без да ходиш да проверяваш как е сексът с него…тоест при нас, едва ако всичко друго му е наред, тогава вече си викаш „а я, да видим сега и това как е…“, защото тоя човек вече те кефи и ти почваш да изпитваш желание да си легнеш с него, силно желание, което го няма на първата среща…
А какво точно се случва при обратния вариант – ок, преспиваме веднага, сексът е у-ни-ка-лен и в последствие проумяваме, че освен него с тоя човек нищо общо нямаме – пак разрив и чао…така че и това не е вариант, сексът, колкото и да е важен, не е всичко…

Питаш по какви критерии ние решаваме с кого да сме (тоест, с кого да си легнем, защото за нас това е равнозначно на „да сме“)…всяка предполагам си има своите критерии и не се наемам да говоря от името на целия женски род…а и как да го обясниш – привличане…
Мен лично може да ме спечели чувството за хумор, мъжкарското поведение, това, че човекът пази хладнокръвие във всяка ситуация и знае как да постъпи и да излезе от трудно положение (типично по първобитному)…да има самочувствие…естествено, да е готин на външен вид, не красив, но да има чар и да знае как да го използва…да ме накара мен да се почувствам много специална малко на принципа „ти си страхотна – доказва го това, че мъж като мен е с теб, а аз не се задоволявам с каквото и да е“
мога още много да изброявам какви качества трябва да притежава мъжът, на когото аз бих се спряла…за другите пак казвам, че не знам какво търсят, предполагам горе-долу същото…но не е начинът да преспя с него, за да си докажа, че той е гореизброеното…по-скоро начинът, по който той ще ме заведе до леглото(не е нужно да трае месеци, тези неща и бързо могат да се преценят, ние, жените имаме усет), ще ми покаже какъв е точно и дали е такъв….ако стигнем до там – значи е!