Коментари на: Какво е щастието? Има ли пълно щастие?

От: Ludiq

Ludiq — Sun, 31 Jan 2010 11:58:42 +0000

Според мене всеки познава или е виждал такива хора като „човека с картофите“ но според мен те са някаква „хубава грешка на природата“ има нещо объркано в тях за мен това е поскоро вид щаслива лудост както има психопати хора с фобии и някакви такива не може нормален човек всеки ден в тоя сив живот да се усмихва постоянно и да разпръсква любов като купидон „пълно щастие“ може да има за определен период в развитието на човек това е жестоката истина сигурно повечето ще ме помислите след прочетеното за луд но това е мойто мнение

От: evil_kitty007

evil_kitty007 — Sun, 06 Dec 2009 14:08:57 +0000

Щастието е да можеш да имаш това, което ти е на дневен ред СЕГА – пари, време, любов, здраве – това, което ти липсва в микса. Като получиш едното, тръгваш към другото и така цял живот.

Нещата са така устроени, че когато получиш едното нещо губиш другото и заради това преследването е нескончаемо (за по-малките превеждвам – без край).

Също така, щастието зависи и от стила ти на живот. Някои смятат, че са щастливи, ако са най-богатите в обкръжението си, други – ако са най-добрите свалячи и така нататък.

Всъщност истината е, че всеки начин на живот си идва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО със своите плюсове и минуси. Ако работиш за благотворителност – помагаш на другите, но ти самият живееш в мизерия. Ако работиш за пари – имаш пари, но нямаш време. Ако си много устат – никой не ти се качва на главата, но нямаш приятели. И прочее.

Както Малволио писа някъде по-горе – щастието е променливо нещо във всеки момент. Например като си на 18 най-важното е да прекараш страхотно бала, като си на 30 най-важното е бракът ти да е добре, като си на 70 най-важното е да не те въртят колената…

Освен това няма смисъл да се спори дали по-елементарните хора са по-щастливи. Това просто е факт. Както по-фините машини са по-капризни и искат повече поддръжка, така и по-интелигентните хора имат нужда от по-сложни неща, за да са щастливи. Ако на Мунчо му трябват двеста грама домашна ракия, за да е щастлив, а на г-н Иванов му трябва успешна кариера + възпитани деца + умна жена + пътуване по света + … + n, нали е ясно кой постига щастието си по-лесно?

Да не забравяме, че за почти всеки най-безгрижния и щастлив период е детството. Когато сме били малки, не сме разбирали как е работил света и откъде идват парите, но сме били щастливи, нали?

Колкото до това, че щастието е в парите – не, то е в нещата, които можеш да постигнеш, благодарение на тях. Някои хора не го разбират и в един момент се чудят защо не са щастливи с „всичките тези пари“ Тоест, парите са необходимо, но недостатъчно условие за щастие.

От: kimbata

kimbata — Sun, 06 Dec 2009 13:15:47 +0000

Лично за мен пълното щастие се изразява в това да си способен да владееш мислите си

От: Mr.Souza

Mr.Souza — Mon, 29 Jun 2009 19:19:37 +0000

Страхотно си го написал(а). Продължавай в същия стил да пишеш без да спираш и си търси пътя, защото имаш талант

От: All That Jazz

All That Jazz — Mon, 29 Jun 2009 16:56:02 +0000

ПриЗдрачна, това, че се е родила в краен квартал в бедно работническо семейство по никакъв начин не доказва че тя може да си представи „щастието“ по друг начин освен да имаш много пари. Напълно си представям как майка й и баща й са били „нещастни“ и са мислили, че ако са имали пари са щели да са щастливи.

Изобщо, ние почти не правим избор. Но тук трябва адски много да задълбаем, което е абсолютно излишно в блог за свалки

От: All That Jazz

All That Jazz — Mon, 29 Jun 2009 16:46:17 +0000

Valenc, не излиза точно така. Това, което излиза е, че хората се чувстват доволни, когато имат нещо повече от другите. Между другото, това нещо повече не е задължително да е материално.

От: priZdrachna

priZdrachna — Mon, 29 Jun 2009 08:29:06 +0000

Джаз, защо да не може да си представи… Тя идва от краен квартал на София, не се е родила в златни пелени в Ориндж Каунти… Според мен на нейната везна просто истинските чувства тежат по-малко от парите… На това му казвам аз съзнателен избор…

От: priZdrachna

priZdrachna — Mon, 29 Jun 2009 08:19:16 +0000

Фанатик, стига си пълнил темите със злобата си…Разбери, Поморие не е светът…сигурна съм, че там си звездата на селото и си адски вървежен в селската дискотека…не се сравнявай с хора, които са постигнали много повече от теб – ела и кажи „ето, аз съм това и това, мога толкова и толкова, знам толкова и толкова“…ако мислиш, че ти изпъкваш повече като обясниш на хората, че са зле – еми, не, не изпъкваш…оставаш си все същото тесногръдо злобно човече, комплексарче, което си слага на фотошоп емблемата на Супермен върху собствените снимки, а меноар си сваля пички и си изкарва за един ден парите, които на теб мама и тате ти дават за 1 месец…и да не ти казвам през къде му е, че ти слагаш по-правилно запетайките…

Щом имаш нещо против Lover, блога, администраторите му и членовете – не виждам какво изобщо правиш тук?
Докато не отидеш да помолиш майка си да те възпита правилно, всеки твой коментар ще бъде трит…
Не, всъщност ще бъде трит, защото просто не ми харесва какъв е блогът с твоето участие, предпочитам го без…можеш да отидеш да се оплачеш на омбудсмана или на арменския поп…

Извинявам се на всички за офф-топиците, това беше последният път…

От: Valenc

Valenc — Sun, 28 Jun 2009 23:14:39 +0000

Т.е., драги ми Джаз, излиза, че студентите от Харвард са малко на принципа „Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте, да му е зле“

От: All That Jazz

All That Jazz — Sun, 28 Jun 2009 22:17:17 +0000

ПриЗдрачна, не съм съгласен, че приятелката ти е направила съзнателен избор. Какти ти самата казваш, тя не може да си представи свят, в който парите и материалните блага не са най~важното нещо в живота. За какъв избор говорим тогава. Човек ако дори не осъзнава, че може да избере друго значи няма избор. Естествено, тя може да избере да стане продавачка на картофи, но избра й на ценностна система й е изцялно наложен отвън. Нейната „свобода“ е в това да се откаже от свободата, за да бъде „щастлива“. Ха-ха!

Това не означава, че я съдя. Просто констатирам колко кухо е нейното щастие. Ето и нагледен пример.

Представи си, че приятелката ти беше еврейка в Германия през 1933 г. И си представи, че в един прекрасен ден я отвеждат в Аушвиц… Къде отива нейното „щастие“?

Представиси също една лекарка, за която щастието е, поне отчасти, в това да намалява болката на хората около нея. Кой от двамата ще бъде по~щастлив в Аушвиц?