Коментари на: Какво е щастието? Има ли пълно щастие?

От: щастлив

щастлив — Fri, 03 Jun 2011 07:29:06 +0000

Малко късно се включвам,но днес прочетох публикациите.С по горните коментари …….(харесаха ми,хубави думи,подредени изречения),но не съм съгласен.За мен има много,много малко щастливи хора.За мен щастието не е в пари,алкохол,наркотици,секс……Всеки ден се срещаме и чуваме с хиляди хора(роднини,познати,приятели),колко от тях,при зададен въпрос: „КАК СИ”,ще ви отговорят различно от :”ами…..долу,горе”,ами….какво да ти кажа….криза е”,”абе….бивам,ама ще се оправя”,това щастливи хора ли са?
Аз отговарям на въпроса„как си” с три отговора: „много добре” , „все по добре” и„непоносимо добре”(всеки ме поглежда странно и казва че не е чувал някой да му отговори така),защото аз мисля че съм щстлив човек.
Няма такова нещо като”всеки е щастлив ама по различен начин”,не е така.
За да си щастлив(с поред мен естествено),на първо място е здравето и после пътеката по която вървиш.Онази пътечка пълна с много,ама много усмивки,доброта,топлина,любов към всичко,онази пътечка,на която няма ЗАВИС,ЗЛОБА,онази пътечка, на която сме благодарение на нашите родители,баби,дядовци,отделили ни много внимание като сме били още на броени дни.И не са ни оставели сами да си пишем домашното или да висим по цели дни и нощи пред компютъра и да са се радвали че не ги занимаваме.Онези родители,баби и дядовци,които са разговаряли с нас,разбирали са ни,били са ни като приятели,които след работа(макар и уморени и понякога и без пари)са ни обръщали онова внимание,онова вълшебно внимание.Онези родители,които през уикендите не са ни оставяли сами а са били до нас……И всеки ако е имал такива родители,баби и дядовци и са му помогнали да се качи на тази пътека……и той е вървял по нея,качил е своите деца………….ей това за мене е щастлив човек и е достигнал пълното щастие…………………………………….
ЧОВЕК,КОЙТО ПРАВИ ДРУГИТЕ ЩАСТЛИВИ,НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НЕЩАСТЕН!

От: Ludiq

Ludiq — Sun, 31 Jan 2010 11:58:42 +0000

Според мене всеки познава или е виждал такива хора като „човека с картофите“ но според мен те са някаква „хубава грешка на природата“ има нещо объркано в тях за мен това е поскоро вид щаслива лудост както има психопати хора с фобии и някакви такива не може нормален човек всеки ден в тоя сив живот да се усмихва постоянно и да разпръсква любов като купидон „пълно щастие“ може да има за определен период в развитието на човек това е жестоката истина сигурно повечето ще ме помислите след прочетеното за луд но това е мойто мнение

От: evil_kitty007

evil_kitty007 — Sun, 06 Dec 2009 14:08:57 +0000

Щастието е да можеш да имаш това, което ти е на дневен ред СЕГА – пари, време, любов, здраве – това, което ти липсва в микса. Като получиш едното, тръгваш към другото и така цял живот.

Нещата са така устроени, че когато получиш едното нещо губиш другото и заради това преследването е нескончаемо (за по-малките превеждвам – без край).

Също така, щастието зависи и от стила ти на живот. Някои смятат, че са щастливи, ако са най-богатите в обкръжението си, други – ако са най-добрите свалячи и така нататък.

Всъщност истината е, че всеки начин на живот си идва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО със своите плюсове и минуси. Ако работиш за благотворителност – помагаш на другите, но ти самият живееш в мизерия. Ако работиш за пари – имаш пари, но нямаш време. Ако си много устат – никой не ти се качва на главата, но нямаш приятели. И прочее.

Както Малволио писа някъде по-горе – щастието е променливо нещо във всеки момент. Например като си на 18 най-важното е да прекараш страхотно бала, като си на 30 най-важното е бракът ти да е добре, като си на 70 най-важното е да не те въртят колената…

Освен това няма смисъл да се спори дали по-елементарните хора са по-щастливи. Това просто е факт. Както по-фините машини са по-капризни и искат повече поддръжка, така и по-интелигентните хора имат нужда от по-сложни неща, за да са щастливи. Ако на Мунчо му трябват двеста грама домашна ракия, за да е щастлив, а на г-н Иванов му трябва успешна кариера + възпитани деца + умна жена + пътуване по света + … + n, нали е ясно кой постига щастието си по-лесно?

Да не забравяме, че за почти всеки най-безгрижния и щастлив период е детството. Когато сме били малки, не сме разбирали как е работил света и откъде идват парите, но сме били щастливи, нали?

Колкото до това, че щастието е в парите – не, то е в нещата, които можеш да постигнеш, благодарение на тях. Някои хора не го разбират и в един момент се чудят защо не са щастливи с „всичките тези пари“ Тоест, парите са необходимо, но недостатъчно условие за щастие.

От: kimbata

kimbata — Sun, 06 Dec 2009 13:15:47 +0000

Лично за мен пълното щастие се изразява в това да си способен да владееш мислите си

От: Mr.Souza

Mr.Souza — Mon, 29 Jun 2009 19:19:37 +0000

Страхотно си го написал(а). Продължавай в същия стил да пишеш без да спираш и си търси пътя, защото имаш талант

От: All That Jazz

All That Jazz — Mon, 29 Jun 2009 16:56:02 +0000

ПриЗдрачна, това, че се е родила в краен квартал в бедно работническо семейство по никакъв начин не доказва че тя може да си представи „щастието“ по друг начин освен да имаш много пари. Напълно си представям как майка й и баща й са били „нещастни“ и са мислили, че ако са имали пари са щели да са щастливи.

Изобщо, ние почти не правим избор. Но тук трябва адски много да задълбаем, което е абсолютно излишно в блог за свалки

От: All That Jazz

All That Jazz — Mon, 29 Jun 2009 16:46:17 +0000

Valenc, не излиза точно така. Това, което излиза е, че хората се чувстват доволни, когато имат нещо повече от другите. Между другото, това нещо повече не е задължително да е материално.

От: priZdrachna

priZdrachna — Mon, 29 Jun 2009 08:29:06 +0000

Джаз, защо да не може да си представи… Тя идва от краен квартал на София, не се е родила в златни пелени в Ориндж Каунти… Според мен на нейната везна просто истинските чувства тежат по-малко от парите… На това му казвам аз съзнателен избор…

От: priZdrachna

priZdrachna — Mon, 29 Jun 2009 08:19:16 +0000

Фанатик, стига си пълнил темите със злобата си…Разбери, Поморие не е светът…сигурна съм, че там си звездата на селото и си адски вървежен в селската дискотека…не се сравнявай с хора, които са постигнали много повече от теб – ела и кажи „ето, аз съм това и това, мога толкова и толкова, знам толкова и толкова“…ако мислиш, че ти изпъкваш повече като обясниш на хората, че са зле – еми, не, не изпъкваш…оставаш си все същото тесногръдо злобно човече, комплексарче, което си слага на фотошоп емблемата на Супермен върху собствените снимки, а меноар си сваля пички и си изкарва за един ден парите, които на теб мама и тате ти дават за 1 месец…и да не ти казвам през къде му е, че ти слагаш по-правилно запетайките…

Щом имаш нещо против Lover, блога, администраторите му и членовете – не виждам какво изобщо правиш тук?
Докато не отидеш да помолиш майка си да те възпита правилно, всеки твой коментар ще бъде трит…
Не, всъщност ще бъде трит, защото просто не ми харесва какъв е блогът с твоето участие, предпочитам го без…можеш да отидеш да се оплачеш на омбудсмана или на арменския поп…

Извинявам се на всички за офф-топиците, това беше последният път…

От: Valenc

Valenc — Sun, 28 Jun 2009 23:14:39 +0000

Т.е., драги ми Джаз, излиза, че студентите от Харвард са малко на принципа „Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте, да му е зле“