Според мен един джентълмен би го разтълкувал по следният начин :
Да си имат приятел, който да я обича и тя него и да не се чувства длъжна да прави каквото и да е, само да прекарва времето си с него.

Но има и друг вариант, в който ако съответното момиче желае „свобода“ това значи, че не е задоволена от връзката, не е доволна от това, което получава ( в днешно време това е кредитна карта без лимит да може да щъка из моловете, джип ауди, който да го паркира в паркинка на мола и всички да я видят ).

Според мен от самото начало на една връзка, мъжът трябва да я притисне, за да разбере, че много държи на нея и съответно, ако тя го разбира нещата ще вървят добре, но ако си мисли някакви глупости започва да го отбягва и да го ЛЪЖЕ. Ако една жена обича партньора си тя не би го лъгала никога, той просто ще я разбере.

Относно изкаването на Виктор. Евалата Викторе напълно прав си, но според мен има джентълмени навсякъде, всичко можем да сме такива, просто понякога славата, парите, и самочувствието пречат на това държание. Ако едно момче е нормално, знае какво иска и с какво разполага той може да има всяко момиче, в което се влюби, стига тя да не е категорично „не“.

След това „лирично“ отклонение се връщам на темата за любимия женски спорт – лъженето. Явно е нещо, което им се внушава още от детската градина – да бъдат измамни и никога да не може да им се вярва за нищо…
И още нещо, което Ловър пише още в първия абзац, ме провокира:

„Жените жадуват за това да се чувстват като най-свободните птици на планетата, въпреки всичките им домакински задължения. Те са готови на всяка цена и на всякакви „номера“, за да запазят свободата си.“

Хубаво, ама тая „свобода“ в една връзка нещо не върви… Неслучайно българският термин за тези отношения е „обвързан/а“ – т.е. – или си свободен, или не си, средно положение няма, колкото им да се иска на скъпите дами хем да са с някой, хем да си развяват байряка и да си правят каквото поискат… Е, НЕ СТАВА!