Ами, оня път когато ти водеше тежка и мъчителна борба с аватара, имахме спор с Монолит какъв ти е този път и понеже явно и двамата виждахме различно нещо (аз те виждах като супер герой, но Монолит явно още тогава е съзрял котешкото у теб..), той ми прати скрийншот… Опитах да те защитя, но котката си е котка, когато фактите говорят, дори и аз мълча…

Монолит, специални благодарности!

Решителност, мъже, решителност…

Lynx, моят съвет е да слушаш съветите на гуспойца Здрач.

„Съжалявам, ама си мисля че си в графата приятел. Оттам измъкване няма, поне аз не съм измислил начин. Ако някой има стратегия, която работи да сподели.“
Разбира се ,че има измъкване от там. Просто задачата е с повишена трудност, а стратегията се определя от конкретната ситуация.

„Няма го тука Жорката да ти даде няколко съвета по сграбчване на вратата. Абе, наистина, къде е Жоро?“
Наистина поoпустя блога без жоровия колорит. Ако се позабави още малко в Гърцията, опасявам се че няма да остане девствена гъркиня там.

Само нещо ми убягна логическата връзка, Саше, в частта с „нали сте добри приятели няма да ти е трудно да я накараш да седне в скута ти“, но явно безспорно я има.

И още нещо, това мълчание, дето следва след дълго говорене за весели спомени и изживявания от типа „а помниш ли как рискувах живота си преди три години, когато те спасих от удавяне“, следва само и единствено в американските тийн филми. Никъде другаде не следва.

И като стана дума за тийн филми, Lynx, много е важно каквото и да правиш, да си точно като Едуард Кълън, леко загатвайки, че ще й изпиеш кръвта, ама нееееежно…
Какво искате да ви кажа още, няма нищо в историята, какво е това оставаме в един град по 2-3 седмици, на колко време, на година ли???

„Със леки намеквания от моя страна“ – няма нещо по-гадно на света от тия леки намеквания.. Или действай, или зарежи, какви са тия леки намеквания, ние, жените, не сме малоумни, нямаме нужда от сто намека, нито пък вие от нашето одобрение и благословия да действате. Сега, аз знам, че ти отчаяно търсиш намеци и от нейна страна, за да ти дадат зелена светлина, но повярвай ми, не е нужно, а което е даже може би по-важно – тъпо е! И е белег за неувереност на всичкото отгоре, което е може би номер едно в скалата по важност…

Това, че си споделяте интимни преживявания е нож с две остриета. Не го правете като две приятелки, нито й позволявай да изкопчи от тебе информация какво харесват мъжете, защото тогава ще си в тъпата позиция „А пък аз си имам приятел мъж и той ми издава всичко, което ги кефи мъжете, а вие си нямате, пукнете се от яд“ и тогава, пич, направо си слагай въжето. По-скоро трябва да гледаш от всичко споделяно от теб да изглежда, че си печен, че ги разбираш нещата и че ей сега ще й обясниш за кво стаа въпрос. А не „толкова беше отдавна, че вече не си спомням“. Но всичко зависи от твоя сексуален опит, не можеш да си измисляш за такива неща, ако не ги правиш наистина, ние жените имаме усет, а и мразим самохвалство. Гледай да изглеждаш уж скромен, но опитен и готин.
Ох, ужасно трудно е да се обясняват такива неща…

Няма го тука Жорката да ти даде няколко съвета по сграбчване на вратата. Абе, наистина, къде е Жоро?

ПС: Хах точно в такива моменти се сещам само за една много весела песен – http://vbox7.com/play:cedd19fc (не знам дали е позволено да се постват линкове към други сайтове, но ако не изтрийте тази част ) . Хах кажи после какво е излязло в крайна сметка от цялата работа

Очаквам с нетърпение коментара на приЗдрачна по въпроса