За да не е толкова сухо, ще приведа и последния пример от личния ми опит, който май бях споменал вече в блога, ако не се лъжа. Имаше една мацка, с която бяхме приятели от не малко време. В началото харесвах нейна приятелка и си имах взимане-даване с нея, поради което с въпросната мацка не е имало нищо. По-късно обаче се оказа, че приятелката и не е съвсем стока и аферите ми с нея приключиха. Малко след това започнах да усещам привличане към приятелката ми. За щастие не бяхме чак толкова добри и близки приятели, което донякъде улесняваше нещата, но пък за компенсация се познавахме от не малко време и подходящия момент отдавна беше изпуснат. След като явно неправилно разчетох в поведението и сигнали, че има интерес към мен, направих глупавата грешка да се надценя и да опитам твърде смело и дръзко да подходя към нея (може би безразсъдно и глупаво са по-подходящи думи), при което тя ме отряза на мига. Няколко дена ми беше гадничко и естествено това, че ме отхвърли ме накара да я искам още повече. За щастие се взех в ръце и го преодолях сравнително бързо. Не беше лесно, но както казах, излизането от графа „приятелки“ е възможно, а възможно и лесно не са синоними, нали така?
Изчезнах за 2-3 месеца без да и се обаждам изобщо. Тя ми се обаждаше от време на време и ми пишеше в скайп, когато ме засече, но в случаите, когато отговарях бях кратък и показвайки всякаква липса на интерес. След това изведнъж рязко смених тактиката. Звъннах и и се видяхме. Възобнових контактите си с нея и пак започнахме да се виждаме, с тази разлика, че вече не показвах такъв силен интерес към нея. Позитивно готино отношение, базици, които в началото бяха лек флирт, а накрая станаха откровено мръснишки. Няма да забравя, какво ми каза, когато след време я попитах, защо след като в началото ме възприемаше само като приятел, така беше променила отношението си към мен, започвайки да гледа на мен и като на нещо повече от приятел. Каза нещо от рода на:“Когато започнахме да се базикаме и да си подмятаме разни сексуални намеци, започнах да си представям разни мръснишки неща, докато в един момент вече фантазията ми беше се развихрила и исках да направя с теб неща, които не бих искала да направя с приятел“.
Всички знаем, че любовта на мъжа минава през стомаха. Ако това е така, то може да се каже, че любовта на жената минава през главата.

Дано поне хората, които четат тук да си вземат поука.

Просто е явно, че той не може да прекъсне по нормален начин нещата – малко по малко. По-добре да я предизвика тя да го отреже и ще свърши цялата тази агония.

DifferentSoul, не съм съгласен с ширещото се сред повечето хора мнение, че попаднеш ли в графа „приятели“ измъкване няма. Наистина, стигнеш ли до там, значи си нагазил в да не казвам какво, но въпреки това, шансове винаги има, ако не си се омазал съвсем. Имам няколко успешни излизания от въпросната графа, тъй че говоря от собствен опит, а не теоритизирам.

Monolith, Хърмаяни е права за това, че не трябва да се държиш зле с момичето, което те е отрязало. Никоя жена не е длъжна да те иска и ако приемем, че някой има вина за това, тя е по-скоро на момчето, което не е успяло да и направи достатъчно добро впечатление. Макар да звучи доста прозаично, нещата тук са като на пазара. Ако не направиш добра реклама на стоката (себе си), никой няма да иска да я купи, а ако стоката е наистина добра, това ще се вижда от пръв поглед и купувачът (момичето) ще я иска и без да се налага да и я рекламират.
А това да се държиш кофти с момичето, което те е отрязало е страшно прозрачна защитна реакция, издаваща ниско самочувствие и липса на уважение, както към другите, така и към себе си.