Знаеш ли, не мисля, че си човек, който ще скъса с тази жена просто така и няма да съжалява после. Струва ми се, че независимо от развоя на връзката ви, вие ще си останете по-малко или повече близки приятели. Но в случая става дума за връзката.
Моето виждане е, че след времето прекарано заедно, не може просто да си вземеш шапката и да си ходиш, а че сте длъжни заедно да постигнете своя катарзис и да си решите въпроса веднъж за винаги – дали ще сте звраво семейство, или само добри приятели, които най-добре да не си лягат отново заедно. Не мога да кажа кое е правилното за вас в случая – вие трябва да си отговорите.
Това, което мога да те посъветвам, е да си говорите открито и без заобикалки и да си поставите някакъв КРАЕН СРОК за окончателно решение. Срокът мисля, че е най-добре да е някъде между 3 и 12 месеца, но 3 може да е твърде малко, а година – прекалено дълго. Може би около 6 месеца е добре, или още по-добре – някаква конкретна дата, която е важна за нея – примерно нейния рожден ден, ако се пада след 4 до 8 месеца. Все-пак, ти си на 32, а тя на 29 – може би ви е трудно да го асимилирате, но реално това значи, че нямате много време да си играете на криеница, ами е време да хващате бика за рогата. Единствения смислен изход, при който ви виждам заедно, е да решите и двамата, че искате заедно да си родите и отглеждате децата. Затова не си губи времето с догадки и изчакване, а се договорете с нея за датата, до която трябва всеки от двама ви да постигне яснота със себе си (най-вече тя, но и ти също все-пак). До тогава трябва не да се заточите един на единия край на града, друг – на другия, а да сте налични един за друг при всяка нужда да си поговорите. И не предопределяйте предварително изхода, дайте си свобода, представете си всеки за себе си как би бил без и как със другия. Представете си се като родители на едно, после на две деца, кой кога ходи на работа, кой за какво се грижи, как поддържа психическия си комфорт (хоби или каквото там го вълнува – как може да ги впише някъде в списъка от грижи по работата и семейството, защото това също е важно). На мен това би ми помогнало, ако бях на вашето място.
Уговорката за необвързващото съжителство отдавна е изгубила давност и сега трябва да поставите нещата категорично – дали сте заедно (обвързани), приемащи всичките произтичащи от това негативи и ползи. Допускам, че тя не смее да се раздели със свободата си и там е проблема й, затова си търси поводи за отлагане – други мъже, за да може да каже че има да избира… а в същност за да се откаже от избора. Да се откажеш от свободата си може да се окаже единственият начин да останеш свободен. Както и обратното – отказът да пожертваш свободата си може да те направи роб на собственото ти несъвършенство. Мисля, че тази жена трябва да надрастне мисленето, с което е живяла досега и е свикнала. И ти трябва да й помогнеш по най-добронамерения начин да разбере и да надрастне самата себе си. Гарантирано, и двамата можете да излезете съвсем нови хора (в най-добрия смисъл) от всичко това – само от вас зависи – с любовта, волята и постоянството си.

Ситуацията сега е следната- бяхме заедно на 8 март, държах се джентълменски, тя ме попита ще й позволя ли да ме вижда и чува, отвърнах й че не се нуждае от разрешение за това. Потърсих я след няколко дни и онзи ден я изненадах „романтично“ – заведох я на един полигон и я учих да шофира /има книжка, но кола не е карала от курса си преди 10 години /. След това седнахме на заведение, изпратих я да квартирата й и я целунах. В първия момент ми отвърна, личеше й, че й се иска, но се спря и ми каза “ не трябва да го правим, грях е, знаеш, че трудно ти устоявам, изпитвам силни чувства към теб, но по-добре да се виждаме като приятели, не искам да бъдеш отново наранен“. Попитах я дали е свободна като риторичен въпрос и тя ми каза „не съм“, то аз си го и усещах. Обвързана, а сама на 8-ми март…аз ако обичам СПОДЕЛЕНО, работа ще напусна за да бъда с „моята жена“ на женския празник…абе…. Казах й, че вече е не е важно миналото или бъдещето, а настоящето, пожелах й лека нощ, този път проявих самообладание. Не й казах нищо за евентуалното ни „приятелство“.
Трудна работа ще е да елиминирам конкуренцията,държи си на приятеля, онзи е с година по-малък от нея, но явно засега се проявява като по-добър играч от мен. Ясно, че че ще се взема в ръце и ще си гледам живота, въпросът е как да постъпя – да я отрежа тотално ще нараня много и нея, и себе си…. да остана близо до нея, но дистанцирано и различно от „приятелче“ ….или все пак да подходя по-агресивно и да се боря докрай….да си играя с нея и да го давам непукист, за да поддържам все още тлеещия огън….варианти винаги има, да живее мазохизмът

Да я оставя ли тя да ме търси, или да държа инициативата? В момента явно не иска да изтърве питомното за да гони дивото. Не че и онова е много питомно, но там вече съм само в догадки.

А заглавието мисля, че е променено от някой модератор, защото не е съвсем точно, освен това романът горе го бях оставил на чернова и не помня да съм гпо поствал , просто си изписвах мислите и същият модератор е решил да го публикува…както и да е, може и да греша.

Приемам всякакви мнения ако ще и да са отново „забрави я“ или „гръмни се“…трябват ми повече гледни точки.