Първо – опознай себе си. Опитай да се разграничиш от сковаността, която се проявява когато си пред момичето, в което си влюбен – постави се на мястото на страничен наблюдател на самия себе си, но от вътре. Просто се наблюдавай и не се опитвай да си въздействаш. Само това. И в един момент ще се промениш без дори да си полагал усилия конкретно за някаква промяна. Това е по-добре, защото ще си останеш естествен и промяната ще е трайна, защото няма да е наложена със сила, т.е. няма да е неприсъща на тебе.

Второ. Казваш, че си се влюбил без да я познаваш. Ами направи същото и към нея, каквото и към себе си – стани страничен наблюдател и я опознай, възможно най- безпристрастно и ненатрапливо. Просто когато говориш с нея или контактуваш по някакъв начин, проявявай вътрешен интерес, опитай се да усетиш що за личност е тя и не мисли как ще се представиш, просто прояви искрен интерес и думите сами ще ти дойдат на устата. Ако сгрешиш нещо, ако кажеш нещо глупаво и т.п., не забравяй че трябва да си и страничен наблюдател на себе си – това ще ти помогне не само да се опознаете, но и да не се вторачваш в грешките си, а да ги поправяш на момента (но не всички грешки имат нужда от поправяне, понякога трябва просто да ги отминете с усмивка).

Трето. Ако сега се върна във времето, не бих се притеснявал че момичето ще разбере, че съм влюбен. Иска се смелост за това. Има един такъв момент – доверието индуцира доверие. Ако тя е момичето, в което си мислиш, че си се влюбил, тя няма да злоупотреби с доверието ти. А ако не е, то просто няма да има значение, защото не би трябвало да може да те нарани, най-много да се изложи – нали вътре под „опаковката“ тя ще е някаква напълно непозната и въпросът тогава ще е в кого си влюбен в същност? – не в опаковката, но след като не и в съдържанието, значи в някакъв идеал, в илюзия, която няма нищо общо с даденото момиче.
Просто бих й свидетелствал интереса си, но без да го натрапвам. Бих й дал да разбере, че оставям на нея да направи следващата стъпка.
И за разлика от преди, не бих бил ентусиазиран да изпълнявам всяко нейно желание, не бих правил неоправдани жертви (без значение дали тя знае, че правя такива или не). Ако се окаже, че те харесва, желанията й (примерно за помощ в нещо) ще са само повод да сте заедно, така че за нея няма да е никакъв проблем да ги съобрази с реалните ти възможности, само трябва да се престрашиш да говориш открито за тях.

И така, не мисли какво да и кажеш. Трябва да се отпуснеш. Аз правя така обличам се така, че да се харесвам максимално, срещам се с приятели и приятелки(те са много важни, така ще говориш със жени които не те притеснява“, спомням си смешни неща от живота си, и като се видим аз имам самочувствие, че изглеждам добре, загрял съм с разговорите, и настроението ми е приповдигнато. Може би и при теб ще проработи, ако все още не ти стига, самовнуши си, че тя е твоя и няма как да ти откаже“ Повтаряй си го и ще си повярваш(лъжата казана 3 пъти става истина).
Като се видите и и кажеш „здравей“ даже и да имаш какво да и кажеш след това изчакай малко. Можеби тя ще започне с нещо, което живо я интересува и така изключваш риска да говориш за нещо за което не и дреме.

Т,ва е.