Любовни стихове, посветени на една жена

Под "този етап" разбирайте да пропишете стихове :)

Това беше началото:

Да подариш усмивка

Да подариш усмивка в ранен час
това е чудо, което радва всички нас.
Рано сутрин с чаша хубаво кафе
в леглото някой да ти донесе.
Слънчеви лъчи да греят закачливо
и от студ да сгряват мълчаливо.

Да подариш усмивка от душа
е да забравиш своята тъга.
Понякога се чудим в захлас
какво ни трябва в този час,
а то остава вътре в нас
И се показва точно в този час.

Да подариш усмивка това е дар,
който е по-сладък от нар.
Да вкусиш нейде сладостта
и да видиш вкуса на любовта.
Ако кафето ти горчи, моля подслади
или с усмивка горчилката махни.

Да подариш усмивка е добро,
което маха нашето тегло.
Но защо омраза замъгли нашите души?
Защо за любов не говорим ний дори?
А всичко, което искам да внуша от раз
е да подаря усмивка в ранен час.

Извинявай за скования език,
но аз поет не съм велик.
Седя с писалка в ръка
и през прозореца аз гледам.
Мисля за неща, а после ги творя
и мечтите си аз бавно следвам.

На втора фаза написах това:

Две души

Душата ми птица без криле,
опитва да лети, но уви не ще.
Среща твоя поглед и занемява
и в очите твои леко замечтава.
Иска да лети света да обиколи,
но уви все още не може да лети.
И тогаз копринени коси
и сила струйна от тез очи
дават тласък и стремеж
и душата ми литва с гърмеж.

Душата ти е огън и изгаря.
Емоции и чувства притъпява.
Дим не виждам, но гори.
Сърцето твое бие и шепти.
И пожар става в твоята душа
изгаряща от болка и тъга.
Но не тъжи, любовта лекува.
Спри, погледни и недей тъгува.
Някой за теб плаче с искрени сълзи,
обича те и огън – не, а любов шепти.

Тратата фаза беше опит за бунтуване:

В късен час

В късен час, когато слънцето угасне,
а дъжд тихичко по перваза ромоли.
Надеждата ни лекичко проблясва
и със чувство леглото топло ни шепти.

Надежда за любимата незнайна,
изгрява в тази нощ безкрайна.
Странни чувства обземат ни сега,
обич, ревност, и някоя сълза.

Обич за една жена прекрасна,
мисли за нея в тази нощ тъй ясна.
Сънища вечерни за нейните очи
и с мисли "Слънце, къде си ти?"

И вече часовника два удари,
и само искаш леко да заспиш,
но какви са тез кратички кошмари,
и името на тази жена ти шептиш.

Тогава с усмивка в леглото се върни,
затвори очи, недей мисли, а си почини.
Сутрин когато слънцето те заслепи,
ни жена, ни кошмар ще те сломи!

И така няма да споменавам, че всичко е заради жена. Няма да споменавам, че много мъка се съдържат в тези редове, защото жената въпреки, че има чувства към мен, е с друг мъж.

Нека дамската част да се чувстват поздравени с горните редове.

Мъжката част искам да ви помоля "Братя, никога не допускайте от свалка с жена да стигнете до горния етап :)"

22 мнения за “Любовни стихове, посветени на една жена

  1. Никога не се извинявай за любовта си. И когато обичаш, не го прави като страхливец . Обичай със сърцето си, не с ума си. Сърцето не пресмята колко дава, не брои колко има да му връщат, но най-важното : не съжалява. И винаги, винаги намирай щастие в раздялата. Когато някой си е тръгнал от теб, то значи истинският тепърва предстои. Тогава… нима има повод за съжаление?
    И по повод стиховете ти те поздравявам и аз, надявайки се, че може би след това ще погледнеш с други очи. А твоите „братя“ могат да цъкат с език в недоумение, да се кълнат над Библията, че това на тях няма да се случи, да заучават рутини като за изпит и да редуват техники и методики, които да поддържат интереса на една жена към тях, но в живота истинските хора са единици, не цяла тълпа. Ще пишат стихове и те. Затова им пожелай да не съжаляват, а да си ги носят с гордост. Защото са били достатъчно мъже да бъдат слаби пред жена и да не се срамуват от това.

    Добрите хора лесно се обичат,
    магията е да обичаш лошите.
    С един от тях – най-лошия от всички,
    да споделиш пробитите си грошове.

    Да ти почерни погледа и празника,
    да ти приседнат глътката и залъкът.
    А в нощите, в които му е празно ,
    да те вини, че си му дала ябълка.

    Да те обича, ала само тялото.
    Да го откъсва хищно от душата ти
    и да те иска прокълнато ялова -
    да не родиш на някой друг децата му.

    А ти сама да се затвориш в клетката.
    Да му подхвърлиш ключа на победата
    и нежно да го милваш през решетките,
    когато е дошъл да те погледа.

    И да мълчиш. Дори да се запали,
    дори да се взриви над тебе здрачът.
    Додето не реши да те погали
    най-лошият човек и не заплаче.

    Веднъж сълза отронил е обречен
    добър и свят пред теб да коленичи.
    Тогава можеш да си тръгнеш вече -
    добрите хора лесно се обичат.

  2. ЕЕЕЕЕ, добре дошла глосаторице. След 9 месеца затишие. Блогът може пък и да живне.

  3. Сега си представям как пак ще почнете да се дърпате с приздрачна. :)

  4. Аз също приветствам Глосатор-ката :) И изобщо не е задължително да се дърлят с Приздрачна… пак :) Къде се изгуби, поетесо?

  5. Xax, Monolith, като кажеш „глосаторице“ и си представям една тежка и огрубяла буля, която на закуска „маа“ пръжки, а за фитнес оре голямата нива. И бие мъжа си, за да укроти малко тая силна любов. Поне го сложи „глосаторище“, че да си правя асоциации с Терминатора и да ми се напомпва самочувствието.
    Valenc, не съм се загубила и не съм се завърнала. Само си чета, а тази тема ме провокира, защото имаше стихове в нея. Поезията ми е слабост и не се стърпях.
    П.П. Нямам намерение да се карам с никой. Ако имах, нямаше да спра да пиша. Както е казал добрият военачалник : „най-голямата победа е да няма война“.

  6. Казах „глосаторице“ за да е в женски род, не като наредба или нещо.

    „Peace be with you.“

  7. Glosator Thanks a lot. Доста се чудех дали да ги публикувам тук, защото все пак това е сайт за съблазняване. Развиват се теории и тактики.
    Аз тактики нямам, просто някак докосвам женската душа с начина си на говорене и държане. Лошото ,че избирам грешните жени, които не оценяват качествата ми :)

    Всеки удря на камък и рано или късно :) Радвам се ако са ти харесали :)

  8. sinner, мъжете станаха такива тактици, че като срещна някой не-стратег удрям чело в земята и паля свещ от благодарност. Проблемът не е, че нямаш тактика. Проблемът не е, че избираш „грешните жени“. И въобще, против съм да се извиняваме с този изтъркан лаф „този/ тази ме остави, защото не може да оцени качествата ми“. На този свят съществуват съвместимост и несъвместимост. Най-яркият пример е пикапът и неговото „вероучение“. Реално при по-голямата част от жените той действа и дори има изключително силен ефект, но ето аз пък не го харесвам. Не ми харесва някой да ми обяснява колко съм не-специална, обикновена и как той само ще стой настрани и ще ми оказва от време на време честта да прави секс с мен, и ту ще е топъл, ту ще е студен, за да „става интересно“. На мен такъв човек ми се вижда шантавичък и ме изморява именно с това, че не може да реши какво в крайна сметка ще сме двамата – орел ли, рак ли, щука ли…. Означава ли това, че аз не оценявам качествата на великия маестро-сваляч (да не се бърка със съблазнител; съблазняването е дълга и сложна игра, това е вече висшия пилотаж)? Напротив. Именно защото много добре мога да ги оценя си правя и сметката, че няма да си паснем. Както и един (нека го наречем) обучен сваляч никак няма да хареса мен. Аз няма да се обадя да то питам защо не се обажда, защо сексът е толкова рядко, защо има такава промяна в настроенията. Аз ще го изтърпя 1 месец, после ще се видим и директно ще му кажа „обаждаш се твърде рядко, т.е. аз съм отегчена, защото като няма общуване оставам с впечатление, че нямаш дори елементарна обща култура да поддържаш разговор, освен това си антисексуален, освен това си много инфантилен и имаш типично женски настроения; поради което, здраве и щастие, оставаме си приятели“.
    Нямах за цел да проявявам солидарност, един вид „ах, тая мръсница мръсна мръс; почерни хубавото момче“, защото това, че една жена е грешна за теб, не те прави правилен за нея. Напротив, това, че не сте заедно означава, че и двамата сте грешни един за друг. Аз затова ти казвам „радвай се на разделите“, защото всяка раздяла те изпраща обратно по пътя на истинското търсене:)))
    И ти за пореден път се каеш за любовта си. Спри, бре! Обичал си, не се е получило. Дотам. Усмихваш се и продължаваш.

  9. Дяволска работа. Не че искам да кажа нещо. Но това е ужасно, какво стана с правенето на секс, без чувства. Мен лично ми харесва, забавна поезия. Четива подобни на тоите sinner, ми действат разтроиващо, бъркат ми в ума а това не е хубаво. Иначе са написани, много добре, поздравявам те.

    Мен ми добата забавната поезия. Нещо то сорта на:

    Мислех да те водя на палатка
    но ти излезе тъпа патка,
    от компютара изтрих аз твойта папка
    и изпих си цялата заплатка.

    Не искам да те виждам,
    не искам и да те обиждам,
    разбери че аз те ненавидам,

    Вече няма с раздяла да ме плашиш
    всяка вечер за мене ти ще плачиш
    защото няма върху мене да се клатиш
    за мизериите си трябва да платиш
    така е правилно, капиш?

    Искам в главата ти да счупя ваза
    защото 5 пъти ме заряза
    пътищата си сама отряза,
    сърцето ми може на фас да мяза
    но вече обръзът ти вече се размаза

    Цигара пуша и уйски пия
    боли ме и от болка вия
    искам като животно да те бия
    в главата ти как да го набия
    за мен си мистрия(строителски инстромент)

  10. Чекайте малко леко с пребързаните изводи :)
    Първо секс без чувства все още си е на мода. Само казвам, че на всеки се случва в даден момент да срещне човек, с който всичко е идеално и после да се сгромоляса с гръм и трясък, което да доведе до няколко рими.
    Второ горните редове не съм бил много на кеф затова са малко мрачни. И благодаря за поздравите ама според мен са много далеч от „добре написани“ ама айде :)
    И трето живота съм си го продължил :) Просто ония ден се разрових в старите архиви и викам да споделя :) Малко или много историята, която ме е довела до горните рими ми е дала повече опит и повече отговори за женската психика от всякакви дребни закачки. :)

  11. manowar евала за забавната поезия. Десет пъти я четох и дестте пъти се смях :) Много добре е казано :)

  12. sinner, ако писането те е грабнало и искаш да го развиваш, имам две новини за теб. Добрата е, че ти се отдава римата. Лошата е, че не пазиш ритъм и имаш много натрупвания на думи, обикновено с еднакво звучене и повторени преди 1-2 стиха, а на някои места напълно ненужни (пример: Ако кафето ти горчи, моля подслади… остави само „ако кафето ти горчи“) . Другото, което е, че не ескалираш. В поезията е много важно да докараш читателя си до катарзис, т.е. да кулминираш. Започнал си да развиваш действието, вместо да надграждаш ти запазваш емоцията на едно ниво и го държиш чак до края, поради което този, който чете, получава усещането за незавършеност в стиховете. Използваш много местоимения, сведи ги до минимум. Не е нужно да пишеш „аз гледам“, едно „гледам“ достатъчно ясно казва, че за теб става дума. И забелязвам, че много държиш на граматическите правила – никъде не си използвал „във“ или „със“, нарушавайки правилото, което пък на свой ред ти променя целия ритъм. Щом си в мерена реч, можеш да кажеш „във ръка“, няма проблем ;)
    Иначе на мен стиховете също ми харесаха. И щом си продължаваш живота, това вече е нещо друго, вземам си обратно всички призиви „горе главата“, защото не са нужни. Очевидно не си престрадал, огорчен, изгубил желание за живот младеж, който по цял ден пише поезия и си посипва главата с пепел ;)

  13. Всъщност благодаря за съветите, но съм адски далече от сферата на писането и грам не ми харесва да пиша :) Тогава просто бях в момент, в който ми идваха разни рими и си ги записвах. Пък и бях хлътнал здраво и всичкото вдъхновение ми идваше от това :) Спазвал съм граматически писането, защото съм на правилото „Може да няма ред ама трябва да се спазва.“

    А колкото до „изгубилия желания младеж“ вече не съм младеж :) Пораснах и то не на години, а на акъл. Попаднах на един сериал „Californication“ със Дейвид Духовни и разбрах, че съм твърде принципен и праволинеен, а живея в общество, в което принципите водят до мизерии :) Вече сме 21 век и трябва да сме по-отворени към живота, който ни заобикаля :) Принципите и морала не са това, което бяха :)

  14. Алилуя, sinner!!! Човек винаги трябва да се развива :)

  15. Особено ако си на 23 е задължително да се развиваш :D
    И най-вече се придържам към късмета си от фейсбук
    „Ако искаш настоящето да е различно от миналото, не забравяй миналото!“.

    Та затова архивите са важни да не ги забравяме :)

  16. На мен пък най ми хареса стихотворението на маноуар. :)

    Аз също съм писал стихотворения за жени, но няма смисъл. Освен това се бяха получили твърде прочувствени. В крайна сметка се ядосах и ги хвърлих, даже не съм ги подарявал на момичето. :P

  17. Ей нищо не струвам ей. Четете хората какви прекрасни слова редят :)

    Хубаво

    Поморийска със салата
    или хубаво мезе
    тъй разказват ти играта,
    после много ти е зле.

    Водка със доматен сок ли?
    Най-добре си помисли,
    та да няма после вопли
    над клекалото в зори.

    И уискито със сода
    прави те да ти е гот.
    После ти си гола вода -
    компот без захар и без плод.

    Траминер с филе „Елена“
    те възнася, като бог,
    после стискаш си легена,
    караш му се в изнемог.

    Ала хубаво е на софрата
    със приятели добри
    и със шопската салата
    да осъмваме… Нали!?

  18. Боже,колко мъка има по този свят,Боже!

  19. Красива поезия.Сякаш е с четка е рисувана.И нали съм жена,само ще добавя,за да не забравя и аз като теб човека,който силно аз обичах,но не бях обичана.Крехка е и женската душа……….Цветен дъжд навън вали.Обичам,обичам,обичам.Един поет,чието име е „стъбло“Очите „кресло“,усмивката“оазис“. .Все още го обичам.Ела,прегърни ме и съм твоя завинаги.Шепна твоето име……….

  20. Обичам те до днес – защо ли не –
    в ума ми верен, незатихващ спътник,
    във сенките познатото лице,
    във устни чужди споменът за тръпка,
    във сънищата вяло чути стъпки
    и в дните неми удар на сърце.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>