Под "този етап" разбирайте да пропишете стихове 
Това беше началото:
Да подариш усмивка
Да подариш усмивка в ранен час
това е чудо, което радва всички нас.
Рано сутрин с чаша хубаво кафе
в леглото някой да ти донесе.
Слънчеви лъчи да греят закачливо
и от студ да сгряват мълчаливо.
Да подариш усмивка от душа
е да забравиш своята тъга.
Понякога се чудим в захлас
какво ни трябва в този час,
а то остава вътре в нас
И се показва точно в този час.
Да подариш усмивка това е дар,
който е по-сладък от нар.
Да вкусиш нейде сладостта
и да видиш вкуса на любовта.
Ако кафето ти горчи, моля подслади
или с усмивка горчилката махни.
Да подариш усмивка е добро,
което маха нашето тегло.
Но защо омраза замъгли нашите души?
Защо за любов не говорим ний дори?
А всичко, което искам да внуша от раз
е да подаря усмивка в ранен час.
Извинявай за скования език,
но аз поет не съм велик.
Седя с писалка в ръка
и през прозореца аз гледам.
Мисля за неща, а после ги творя
и мечтите си аз бавно следвам.
На втора фаза написах това:
Две души
Душата ми птица без криле,
опитва да лети, но уви не ще.
Среща твоя поглед и занемява
и в очите твои леко замечтава.
Иска да лети света да обиколи,
но уви все още не може да лети.
И тогаз копринени коси
и сила струйна от тез очи
дават тласък и стремеж
и душата ми литва с гърмеж.
Душата ти е огън и изгаря.
Емоции и чувства притъпява.
Дим не виждам, но гори.
Сърцето твое бие и шепти.
И пожар става в твоята душа
изгаряща от болка и тъга.
Но не тъжи, любовта лекува.
Спри, погледни и недей тъгува.
Някой за теб плаче с искрени сълзи,
обича те и огън – не, а любов шепти.
Тратата фаза беше опит за бунтуване:
В късен час
В късен час, когато слънцето угасне,
а дъжд тихичко по перваза ромоли.
Надеждата ни лекичко проблясва
и със чувство леглото топло ни шепти.
Надежда за любимата незнайна,
изгрява в тази нощ безкрайна.
Странни чувства обземат ни сега,
обич, ревност, и някоя сълза.
Обич за една жена прекрасна,
мисли за нея в тази нощ тъй ясна.
Сънища вечерни за нейните очи
и с мисли "Слънце, къде си ти?"
И вече часовника два удари,
и само искаш леко да заспиш,
но какви са тез кратички кошмари,
и името на тази жена ти шептиш.
Тогава с усмивка в леглото се върни,
затвори очи, недей мисли, а си почини.
Сутрин когато слънцето те заслепи,
ни жена, ни кошмар ще те сломи!
И така няма да споменавам, че всичко е заради жена. Няма да споменавам, че много мъка се съдържат в тези редове, защото жената въпреки, че има чувства към мен, е с друг мъж.
Нека дамската част да се чувстват поздравени с горните редове.
Мъжката част искам да ви помоля "Братя, никога не допускайте от свалка с жена да стигнете до горния етап "
