Родителите ми смятат, че любовта е грешка

Здравейте!

Да ви попитам. Как мога да предложа на момиче, което го виждам рядко и само на работното и място. И и казвам само едно "Добър ден" и "Довиждане"?!

Не мога друго да я заговарям, само служебно. Не я познавам - само там я виждам! Гледам я в очите съсредоточено, усмихвам, любезнича... Забелязах  веднъж като си тръгвам и веднага се обърнах, и погледите ни се засякоха...  Когато разговаряме, без да искам правя гримаси (муцунки, които може да помисли за недоволство, а аз всъщност го правя от притеснение).

Но проблемът е такъв, че съм от друг град и ми остава само една година да съм в него... Аз рядко се влюбвам, но като се влюбя си живея в собствен свят... Мисля, че проблема стои така, родителите ми гледат странно когато  разговарям с момиче. Още от едно време са против да се занимавам с момичета и още повече да имам гадже.

Дори баща ми казва, че който се ожени е луд - натяква ми го винаги, а за деца да не говорим... Най-голямата му грешка е, че се е оженил...  Колежки се майтапят пред мен и пред майка ми, защото нямам приятелка... А майка ми отговаря, че не ми трябва и че аз не искам...

Години наред са ми насаждали, че не е хубаво, че не трябва, същото е и със шофьорската книжка... Какво да правя?! И сега чувството е такова: все едно е нещо неморално,  грешно, глупаво - все едно съм крадец...

споделяне във facebook

4 мнения за “Родителите ми смятат, че любовта е грешка

  1. Знам че не е хубаво да ти го казва непознат но:
    1.родителите ти са идиоти, пренебрегни всичко което са ти казвали и на което са те учили
    2.не се “предлага“ ей така, а на момиче с което имате връзка от известно време и се познавате
    3.започни да се срещаш с момичета, да ходиш по барове и т.н.
    4.прочети туй онуй от блога и ще научиш малко
    5.като се проваляш в началото не се притеснявай :d

  2. mom4encet0, и аз се чудя на акъла на твоите родители!!! Не е нормално да те лишават от най-естественото чувство на света – Любовта… Може би са искали да те предпазят от глупости, когато си бил тийнейджър, но вече (звучиш ми като поне 20-22-годишен) си пълноценна личност и би трябвало сам да взимаш решенията в живота си!
    „Само добър ден и довиждане“ изобщо не е малко като за начало – със сигурност си оставил впечатления във въпросното момиче – най-малкото като възпитан мъж, което е все по-голяма рядкост в днешно време. Просто ти си прецени дали наистина я харесваш толкова или просто е моментно увлечение и ако искаш – действай!!! Тя сама няма да се сети, че я харесваш 🙂

  3. Родителите ти те обичат, но може би не намират ползотворно приложение на обичта си към теб. Те се опитват да те предпазят от всичко и от всички и не искат да приемат, че вероятно ще ти се случват неприятни неща, но те се случват, за да се научиш и за да видиш нюансите в живота….
    Явно се страхуват да не се ожениш преди да имаш добро образование и кариера. Или пък искат да те задържат максимално дълго край себе си, отново защото те обичат.
    Не се настройвай срещу тях, те са твои родители и трябва да помниш, че каквото и да вършат го вършат с добра умисъл. Просто не си дават сметка, че техните добри намерения може би ти вредят.

    Моя съвет е да не се конфронтираш с тях, да не спориш и да не обсъждаш проблема. Това излишно ще стресира и теб и родителите и само ще ги направи още по-бдителни. Ако имаш възможност и си на нужната възраст опитай да бъдеш самостоятелен – живей отделно или дори в друг град. Мисля, че е абсурдно да криеш, че имаш гадже като петокласник затова просто се премести другаде и си имай свой живот за който не им разказваш. По този начин ще запазиш добрите отношения с родителите си и ще си пълноценен. Не е нормално да нямаш контакти с момичета. Да харесваш и да обичаш не е глупаво, нито грешно. Предполагам не си толкова малък така че не е нужно да съгласуваш всичко с родителите си. Уважавай ги, обичай ги, поддържай отношения с тях, но започни да съществуваш като отделен индивид.

    А за проблема с въпросното момиче – когато й кажеш „добър ден“ я питай как е, вероятно и тя ще те попита поне от възпитание и от там нататък може да стане малък разговор…зависи до колко си съобразителен. Задължително опитай и не се старай да оригиналничиш…в такава ситуация това отблъсква жените, а на „крилати фрази“ се връзват само сервитьорки и някои представителкина фризьорското съсловие. Бъди нормален, добронамерен и не се старай да влизаш в някакви зададени клишета на модели на поведение.

  4. Тук много ми напомняш с позицията си на мен самия, когато писах в публикацията на „самотна мама“. Много добронамерено, позитивно и подходящо мнение.

    Има и някои неща между или даже да го кажа извън редовете, които забелязах.

    Поздрави.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *