След години наред разнообразни свои и чужди преживявания и изучаване на тези преживявания, аз стигнах до извода, че жената може да изпита истинска страст в един-единствен случай: ако тя на някое ниво повярва, че може да те загуби!
Разбери, че когато ти ненатрапливо показваш на жената желание да си тръгнеш от нея (в която и да е област от твоя живот), за нея желанието да си тръгнеш носи информацията, че ти сега си награда, за която тя трябва да се пребори. С това ти ставаш за нея "самец първа класа"! И ти ставаш за нея особено ценен човек и тя задължително ще се възползва от шанса да те завоюва.
(Между другото, такава позиция ще те издигне високо във всяка област, в която действаш).
Мисля, че именно тази особеност на отношенията между половете е имал предвид Александър Сергеевич Пушкин, когато е писал своите безсмъртни редове:
"Колкото по-малко обичаме жената, толкова повече ѝ харесваме."
И обратното – като по контраст: ако ти показваш несекващ вечен стремеж към дадена конкретна жена и се юркаш по всички нейни дамски капризи (пардон "женска противоречивост"), то откъде ще се вземе в тази жена напрежение от съзнанието, че може да те изгуби?
Отговорът е единствен: от никъде! Ето защо ти нищо ново няма и да постигнеш с подобно поведение!
Когато жената чувства сила и увереност в мъжа, когато тя се усеща в безопасност и в пълна определеност в негово присъствие, то за нея да легне с него в леглото е най-малкото, което тя е готова да направи, за да задържи мъжа до себе си.
На нея просто ѝ става страшно да загуби такъв мъж.
Написаното важи и за двата пола.
С напредването на възрастта и опита обаче, страхът от загубата престава да е водещ. Погледът към човека срещу теб става по-обективен. И все по-малко се ръководиш от подсъзнателни импулси. От значение също е и ценностната система на индивида. Някой просто би си казал: „Ако не ми е писано да съм с него/нея, така да бъде.” Не всеки драпа да е с някого на всяка цена. Особено, ако опитът му го е довел до идеята, че незаменими няма. Или ако просто вярва в намесата на съдбата в неговата ситуация, казано на български „всяко зло – за добро”.