Хвърли и отмини
В темата за шиттестовете стана дума за неговете и покрай спора за това какво следва да се разбира под нег разлистих Мистъри. Оставям дефиницията на нег за доуточняване. Това което ми се струва много по-важно е начина по който трябва да се негва, а именно the throw and go rule.
Това означава, че свалячът трябва да негне съвсем небрежно, между другото, както казва Мистъри, все едно че хвърля камъче и още преди то да е достигнало дестинацията си да се обърне на друга страна. Мистъри, казва, че негът няма да даде ефект, ако не се спазва правилото throw and go. Сега по този въпрос може да се поспори. Той, предполагам, има предвид нег отправен към десятка или девятка в бар, където жените вдигат доста гарда. Но така или иначе, „хвърли и отмини“ ще подсили ефекта.
Като стана дума за хвърли и отмини, искам да кажа, че това е универсалн метод за създаване на привличане. Не е необходимо да негваш (независимо дали говорим за негване в тесния смисъл на думата, тип ПриЗдрачна, или в широкия, както го разбираме повечето участници в блога). Хвърли и отмини действа и с най-обикновен комплимент или дори някаква друга, по-неутрална реплика. Казваш я и отминаваш. Това ще провокира силен интерес, който може да се “монетизира” след това.
Всъщност в дъното на “хвърли и отмини” стои добрият стар игнор и неутолимата жажда на хората, и в частоност на жените, за внимание…
От коя страна на жената се сяда?
По принцип в една свалка това няма значение, освен ако жената не е от най-висшето общество и не очаква мъжът да е на “ти” с етикета, според който той трябва да седне отляво на жената.
Причината за това правило е много проста. Кавалерът трябва да е готов да помогне на дамата и ако той е от лявата й страна на него ще му е много по-лесно да й помогне с дясната си ръка ако се наложи.
Естествено повечето жени, особено младите момичета, едва ли познават етикета и съответно ако мъжът го наруши, те едва ли биха забелязали.
Освен това етикетът не е нещо което трябва да се спазва на всяка цена. Всичко зависи от ситуацията и често според обстоятелствата се налага да се импровизира.
С една дума, освен ако някой от вас не си е направил среща с принцесата на Монако – няма чак такова значение от коя страна ще седнете.
Обичам те до тук
ФСБ
По своя път един и същ
разнася мълнии трамвая,
гърми и обещава дъжд,
а аз какво да обещая?
Обичам те до тук.
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара,
обичам те до тук.
Сега трамваят е нащрек,
внезапно забелязал,
че вече съм един човек
от релсите излязъл.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара.
И отминават твойте крачки,
изглежда, че съм станал друг
след този писък на спирачки,
обичам те…
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.