Как започнах опитите си да общувам с момичета
Няколко месеца след депресията от раздялата с първата ми любов аз реших, че знам достатъчно теория и че е време да стана практик.
Но аз винаги съм бил стеснителен и неразговорчив, а на 15 години силно заеквах три години – и то така, че не можех да изговоря нито една дума, не можех дори да попитам някого колко е часът (а и никакво време – започнаха учебните проблеми, а после в университета, особено при общуването с приятели и полагането на устни изпити).
Така че опит в общуването нямаше – но това даже ме подтикна да вървя напред!
Първата беше Алена…
Закусих, облякох се, взех пари, вестник с кръстословици и излязох на улицата. Бодро утро, топло слънце, златни дървета, чиста дреха, лека музика (дискменът винаги беше с мен) – какво още му трябва на човек за отлично настроение!?
Влизайки в автобуса, бързо се огледах и видях момиче, което седеше само, а тъй като нямаше повече места, не ми оставаше друг избор, освен да седна до нея.
ОК, тръгнахме!
Знам, че ще бъда идиот, ако не се запозная с нея, но по никакъв начин не мога да се реша…
А времето минава – за всичко остават само 15 минути!
Накрая, набрал смелост, изваждам от папката вестника с кръстословиците и питам:
- Извинете, случайно да Ви се намира молив или химикалка?
- Ще се намери… Сега… А ето и химикал!
- Благодаря! Ще помогнете ли да я реша?
Така реших почти цялата кръстословица.
- На работа или на училище отиваш?
- Следвам, в Икономическия.
- А аз в СУ. Сега пътувам към университета. Между другото, казвам се Иван.
- Алена.
…и след това дълго разговаряхме.
Като казах довиждане, тръгнах към университета, доволен от първата си победа, а като се върнах у дома, веднага седнах зад компютъра и създадох два файла: “Жертви на запознанствата” и “Грешки на запознанствата”.
В първия записах всичко, което се отнася до запознанствата, включително датата, времето, дрехите и всичко, което ми беше разказала, като не забравих да поставя оценка за външност, ум и находчивост по петобалната система.
Във втория записах всички грешки, направени от мен при запознанството (като препрочетох отново ръководствата) – а те бяха не малко…
По-нататък тези файлове се обновяваха – в това число още на следващия ден, когато след лекции реших да се поразходя из центъра на София.
На пейката седяха две момичета: сиво мишле и красавица, които аз започнах да разглеждам, седейки на среща.
- Момичета, нямате ли хапчета против главоболие?
- Би трябвало да имаме… Ето… А не искаш ли да пийнеш нещо?
Взимайки един Sprite, седнах до тях на тяхната пейка… Целият процес на запознанство премина практически идеално (моето леко перчене наруши хармонията)!
Да, и с всеки следващ път запознанствата се удаваха все по-леко – като, например, моят трети опит, когато се наложи да отида в библиотеката за книги за един реферат.
Поразрових се в библиотеката, написах заявка и отидох да чакам в читалнята, където проведох 15 минути в четенето на книгата “Хакери”.
Когато дойде време да отидем за книгите, аз се огледах – на съседната маса седеше момиче и нещо пишеше.
- Извинете, ще ми пазите ли за малко нещата. Трябва да изляза за минута.
- Добре, но да не е за дълго…И аз тръгвам след малко…
Оставих книгата на нейната маса и отидох в кафенето…
А като се върнах, благодарих, като че ли нищо не се е случвало и седнах на съседната маса.
Така се запознахме!…
За пръв път без видимо напрежение, поради отсъствието на целева установка при момичето и поради спокойната обстановка. Тук аз си помислих – може пък и по-нататък да бъде все така леко и приятно…
Но не! Имаше и неуспехи!…
Реших веднъж да изпитам метода “Анкета”, но се получи много зле – въпросите ми приличаха на разпит, затова момичето се ядоса: “А теб това какво те интересува!” Исках да потъна в дън земя… И неприятното чувство остана за дълго.
Но всички спомени за неприятностите се разтапят само като си спомня за едно от най-добрите ми запознанства.
Това беше един прекрасен юлски ден в началото на хилядолетието – вървях и мислех само за ядене.
Взех си Pepsi, хот-дог и чипс в лятното кафене и търсех място за сядане. Вниманието ми привлякоха две масички, на една от които седяха две момичета (за около четворка), а на другата – истинска принцеса – с лице, фигура и облекло.
Когато я видях, ръцете ми затрепериха като на алкохолик при вида на бутилка – не, към такава няма да се приближа дори под дулото на танк.
Затова се приближавам към двете момичета:
- Ще разрешите ли да седна?
- За теб заведението е затворено, ясно?
Застанах като идиот (не очаквах такъв рязък отговор) и изведнъж чух зад гърба си:
- При мен е свободно.
Обърнах се. Точно така – тя го каза! И сега ме гледа, като се усмихва. Аз се усмихнах широко, седнах до нея и казах:
- Какво бих правил без Вас?
- Не е важно.
- Не знаех, че в София живеят такива красиви принцеси!
В отговор получих хитра усмивка.
- Знаете ли, че имате красива усмивка? Между другото, аз съм Иван (гордо посочих с пръст гърдите си).
- Ангелина или просто Лина.
След това минахме на “ти”.
А като приключих с храната, се разходихме из парка. Общуването с нея беше невероятно удоволствие – не бях срещал още толкова жизнерадостно и весело момиче: тя разказваше множество смешни житейски истории, анекдоти, смешни случки…
В това време, когато аз бях свикнал много повече на тишина или на съчинения на тема “Колко красива, добра, умна и просто страхотна съм аз!” Въобще не предполагах, че такова красиво и сексапилно момиче може да бъде и интересен събеседник!
В здрача, качвайки я на автобуса, изведнъж се спомних, че не сме си оставили координатите един на друг.
Бъркайки в джобовете си настойчиво напъхах визитката си в ръката й: “Дръж здраво, Лина, ще се видим пак!”
На следващия ден държах изпит за шофьор…
Изведнъж в изпитната зала изпищя SMS и за прочетох: “Иване, благодаря за вчерашната вечер! Отдавна не съм се чувствала така добре. Бих искала да повторим, но се страхувам, че няма да се получи. Сбогом. Лина.”
Повече не я видях и не чух за нея. Но всеки път, като получа SMS, се надявам, че е тя. Може някога и отново да я видя…