Мъже, моля ви, не ни питайте!
Наистина не знам защо ви издавам тайни от женската кухня, може би защото ми се иска мъжете да станат повече мъже и това да е добре както за вашето собствено израстване, така и за нас самите, разбира се. За да знаете от какво имаме нужда и така да се получава един лавинообразен ефект в отношенията между мъже и жени. Както каза веднъж fantasy_boy, може да попадна един ден на някого, който чете този форум и така усилията ми ще бъдат възнаградени. 
А сега по темата. Всичко отново се върти около подхода и самочувствието на мъжа – това, което толкова много харесваме у вас! Напоследък от както съм тук в България забелязвам някакви неприятни тенденции – мъжете стават неуверени и определено вдетинени на една доста сериозна възраст 27-30 години, на която повече би им подхождало да мислят вече за семейство. Неувереността е фактор номер 1, който ни отблъсква и ни кара да се държим с вас зле, несериозно, да не отговаряме на обажданията ви и да ви въртим номера.
Имам и няколко конкретни примера от последните дни. На едно парти моя приятелка си хареса едно много готино момче. Тя на 21, супер сладка, хубава и умна, той на 24 някъде, също много готин, и на двамата не им липсват обожатели. След като цяла вечер тя го “загражда”, в крайна сметка си тръгнаха заедно и се забиха. Тя иска просто забивка, не секс, не и на всяка цена, ако евентуално той е супер пич и знае какво иска и как да го получи, може би, но е важно, че тя не тръгва с някаква първоначална цел в главата си, просто иска да види какво ще се случи. Оттам където бяхме, трябваше да се ходи на друго място и той й каза, че ще я закара до там, ако тя иска, но той самият няма да идва, защото на другия ден ще става рано. Качвайки се в колата, той я пита “Към нас ли отиваме или към мястото Х?”
Огромна грешка!!! Няма уважаващо себе си момиче, което да каже “Към вас, разбира се!”, освен ако не си е наумила, че страшно много й се прави секс в този момент, прави го и после никога повече няма да се чуят и видят – какъвто очевидно не е случаят! И тя му казва “Към мястото.” Кара си човекът, минава по някакви малки улички и тук отново тя му казва (след като той очевидно няма да се сети сам!): “Пешо, тука ми се струва, че изпускаш добрите места за паркиране”. Той все пак се усеща и спира.
Целуват се в колата, после тръгват и на някаква отбивка той пак й казва “Сега тука вече трябва да кажеш дали да карам към нас или към еди-къде-си, защото вече на тази отбивка трябва да знам на къде да карам.” Адски тъпо е да оставяте топката в нашето поле. Ние, жените, обичаме дори да сме бутнали ние нещата в правилната посока (както казах, моята приятелка отиде при него), вие да ни накарате да се почувстваме така, все едно вие ръководите нещата, а не все едно инициативата е била наша и ние сме ви изнасилили. Няма нужда да споменавам, че моята приятелка, каквито и намерения да е имала към него, естествено отново категорично му казала да ходят към мястото, където той я оставил и й казал “Беше хубаво, ама и по-хубаво можеше да бъде” (?!?!?!?!?!?!?)
Сега вие ще ми кажете, е, добре, как да разберем, иска ли секс, не иска ли. Да я доведем направо в нас без да я питаме, та да ни откаже там ли… Ами, няма как да разберете. Или по-точно само от вас зависи искаме ли или не! Ако не искаме, то е пак защото вие така сте си го направили! Но ако ни попитате директно, та да си улесните живота да не се чудите, това е почти винаги губеща тактика. Особено пък щом ние сме дошли при вас, очевидно не е като да нямаме никакъв интерес. Но после топката е във вашето поле – не ни я прехвърляйте! Стига сте ни оставяли ние да решаваме, стига сте ни прехвърляли вашите функции. Мъжете трябва да знаят какво искат – нас!
Друг пример от последните дни. Излязохме с едни момчета скоро, аз и няколко приятелки. Момчетата обаче явно нямат голям опит с жените и много им личи, иначе така на пръв поглед интелигентни, медици, адвокати. На по 27-8 години. Пълна скръб! Такова детинско поведение отдавна не бях виждала. “Може ли да те целуна?” – такъв смс получавам аз от единия докато сме всички на масата. Ама как ще ме питаш може ли да ме целунеш??? Или ме целувай направо или не си хаби изобщо смс-ите… какво се отговаря на такъв смс?
Аз, естествено, нямах никакви намерения да се целувам с когото и да било, но такива въпроси не помагат с нищо, а напротив. И изобщо увереното поведение може само да е в плюс. Другият цяла вечер ме сваляше по някакъв изключително детински начин тип “Аз за тебе съм готов на всичко, чакам само един твой знак и зарязвам всичко и всички” и ме питаше и подпитваше има ли шанс. Върнах се в 8ми клас. И отношението ми към него беше откровено сатанинско.
И сега след негативните примери, ще приведа един позитивен, който съм цитирала и друг път и ми направи силно впечатление и смятам, че е много подходящ за тази тема: “Здравей, какво правиш? – Тръгвам си от работа, за да ходя по магазините. А ти? – Аз карам към теб. Излизай след 5 минути. – Не мога да се видя с теб, защото е много важно да отида да си купя костюм за утре вечер и ако не отида, ще трябва да ходя гола. – Обичам да пренебрегваш такива важни неща заради мен. Хайде, чакам те.”
Мисля, че коментарът е излишен, както и това дали съм отложила ангажиментите си или не. Както се казва, на мъж, който знае да чука, винаги му отварят…
Въпросът е как да си уверен, ако нямаш особено голям опит и нагазваш в непозната територия, а трябва да се правиш на разбирач. Признавам си откровено – не знам как. Може би с някакви опити върху хора, за които не ти пука чак толкова, колкото само да се почувстваш в свои води. Което не е гаранция, че ще проработи върху хора, от които ти се подкосяват краката.
Дерзайте, момчета. Но моля ви, само не ни питайте!
Три години игра на котка и мишка…
Здравейте, едва сега ми стана ясно колко е лесно да даваш съвети на другите, но когато опре до това да помогнеш на себе си, нещата стоят по съвсем друг начин. Надявам се да можете да ми помогнете с отрезвяващите си коментари по една доста сложна ситуация, в която напълно доброволно изпаднах. И моля съвети от типа ‘зарежи го тоя, ще дойде друг’ да давате само в краен случай, ако наистина това е категоричното ви мнение, защото все ни се иска, особено на нас жените, да има някакъв изход, да се намери начин. Аз не търся съвети как да постъпя, а по-скоро тълкуване на ситуацията от мъжката част.
Преди три години на купон на приятелка се запознахме. Забивка, разговори до сутринта. След няколко дни той си замина извън България, където учеше от няколко години. Три месеца по-късно се засякохме на парти за Нова година, където отидох в последния момент и не знаех нито че се е прибрал, нито че ще е там. Отначало нищо, после обаче тръпката си каза думата и отново бяхме привлечени един от друг. Не го изпусках от поглед цяла вечер, той се хващаше до мен на Дунавското хоро. Отново се забихме и отново бяхме заедно до изгрева, а след няколко дни, когато си тръгна без никакви обещания, без нищо, аз изживях дежа вю – както и предният път, емоцията беше силна и ми държа влага няколко дни, но отново бях безсилна да направя каквото и да било.
И така до юни, когато отново се засякохме, отново в началото се правехме, че сме просто добри познати, но… в един момент просто се целунахме все едно е най-естественото нещо на света. Тази нощ за първи път си легнах с него и разбрах, че се е прибрал за постоянно. Само че… тогава аз заминавах да уча в чужбина. Малко след това ми написа шеговит SMS с предложение да се видим и през трите месеца, в които и двамата си бяхме тук, излизахме няколко пъти, но не беше сериозно, и двамата работехме, той започваше нова работа и се стараеше да се докаже там и ми показа ясно, че може да ме вижда само през уикенда, а и все пак аз заминавах скоро.
Никакво “ще те чакам”, нито “ех, защо заминаваш…”, въпреки че срещите ни са били много хубави и си пасваме страхотно както в леглото, така и в разговорите. Но никаква романтика - резервираност и някаква странна преграда между нас, която не успях никога да разчупя до край. Въпреки че най-често той ме търсеше, несериозното му отношение ме подразни и заминах на море с бившия си приятел. Той разбра, след това се скарахме в някакъв мейл, който беше двусмислен и нямах никакви новини от него.
Аз заминах и постепенно забравих за него, случиха ми се много неща, срещнах много нови хора. Върнах се след година през лятото и нито съм се сещала за него, нито ми е минавало през главата да му се обадя, въпреки че на рождения ден на обща позната се питах ще дойде ли и ми стана малко криво, че го нямаше. После отново се върнах там, където уча и се прибрах в София за миналата нова година. Знаех, че той ще е там и много ме тревожеше този факт, защото мислех, че след онова, което стана лятото, ми е сърдит, не иска да ме вижда и да ме чува и вече си представях как цяла вечер се подминаваме като пътни знаци и тайно се молех да не идва. Не го бях виждала от година и половина.
За мой ужас ми казаха, че ще идва, но по-късно и реших, че най-рационално е да се напия преди идването му, за да го преживея по-лесно. Танцувах с моите приятелки, всичко беше супер весело и в един момент просто вдигнах глава и… той стоеше пред мен. Аз замръзнах от ужас, а той вкара най-широката усмивка на света, каза ми “къде си, бееее, Белгия” и се хвърли да ме прегръща и целува, което меко казано ме шокира и същевременно ми свали огромно бреме. Въпреки това, аз вече до такава степен бях изработила стратегия за поведение, че бях леко резервирана първите няколко часа, но вече нищо не виждах и никой не чувах.
Той все идваше при мен, танцуваше до мен, сядаше при мен и ме питаше как съм, интересуваше се какво правя и как върви ученето ми, разпитва ме много, разказва ми за себе си и за промените покрай работата и неусетно се смеехме и си говорехме все едно не сме се виждали от вчера, но и… все едно никога не сме излизали, все едно почвахме от начало. Тази вечер за първи път от както го познавам, аз почувствах, че сме заедно. Всички си мислеха, че сме гаджета, той заряза тотално приятелите си, с които беше дошъл, аз гледах само в него и тотално игнорирах останалите 56 човека. Той слезе до долния етаж и ме попита искам ли нещо, а аз казах, че имам бутилка вино Хан Крум. Той се върна с бутилка Хан Крум…бяло, нищо, че моето беше червено. Не я намерил и ми купил бутилка.
Отново изкарахме цялата нощ заедно, само двамата в една стая. Говорихме си за какво ли не цяла нощ, прегърнати. Извиних му се за глупостите от онази есен, казах му, че в много от случаите не съм постъпвала правилно, но го разбирам едва сега, а той ми каза, че е хубаво, че му го казвам и го оценява. На сутринта станахме да пием кафе и дори не седяхме един до друг, а всички хора около нас ми казаха, че сме изглеждали като двойка, така сме се гледали, той се смеел на моите шеги, аз съм довършвала неговите. После аз заминах, а част от мен остана там.
Написах му SMS “само искам да ти кажа, че годината ми започна страхотно”, но той ми написа нещо в типичния му шеговит стил, когато комуникацията не е на живо. И аз или спирам, или трябва да му вляза в тона и да зарежа романтичните тъпотии. Писахме си малко във фейсбуук, но нямаше и следа от интелигентното, чаровно и сериозно момче, в което бях влюбена – той ми пишеше някакви простотии и общо взето си говорехме само за поддържане на разговора, така че аз прекратих, той не ми написа нищо, за да започне отново, тоест отговаряше, ако аз му пиша.
Сега отново съм тук, отново го видях на купон за Цветница, отново между нас имаше привличане, танцувахме, гушкахме се, но този път аз казах “Стига”, въпреки че ми беше много трудно. Казах му, че това не може да продължава до безкрай и не ми е приятно вече три години да го виждам през месеци, да си изкарваме страхотно, а после… дупка. До следващият път. А той ми каза: “Трябва да знаеш нещо за мен, че аз връзка от разстояние не поддържам. Какво очакваш в тази ситуация? Не може друго да стане. А щом за теб е проблем, трябва да прецениш – или правиш нещо и после си плащаш цената или не го правиш, за да не ти е кофти след това (бел.ред.на мен и сега ми е кофти, въпреки че нищо не се случи този път). Аз за Нова година не съжалявам и ако се върна назад, пак бих го направил. Вие жените какви сте, защо не се научите да живеете за мига. Сега ме караш да си мисля как да се държа като те видя следващият път, дали да си заповядам да няма нищо, защото аз мога да го направя, ако знам, че ще ти е кофти.”
Най-лошото от всичко е, че е напълно прав. Няма изход в тази ситуация. Но мен ме побърква този прагматизъм – ами да, супер яко ни е, ама какво от това, теб те няма. Тоест, побърква ме, че за него това нищо не означава. Аз не искам признания във вечна любов, нито обещания да ме чака. Но и не мога да съм толкова хладнокръвна, рационална и да си сложа така лесно бариерата. Това не е точна наука, това е привличане и не можеш така да си заповядваш. Или мъжете могат?
Понякога съм убедена, че ме харесва, понякога си казвам, че не му пука за мен и само се забавлява. Но в едно съм сигурна, не е случайно, че толкова пъти съдбата ни среща, ние сме сами в този момент, а тръпката е все така силна.
Той е на 29, знае какво иска, не е малък. Освен това има железни принципи, до колкото го познавам. Но как ме вижда в главата си, мен и нашите странни отношения, нямам представа. Това искам да ми помогнете да разбера, защото изход знам, че няма. Поне не докато не се върна тук окончателно, а не знам дали ще е скоро. Извинявайте, че писмото ми е толкова дълго.
Ужасно ми писна всеки път да преживявам един и същи до болка познат филм, да го мисля седмици наред, да се успокоявам накрая и след време това да се повтаря. Но… как да заповядаш на сърцето си? Иска ми се да го видя през двете седмици, докато съм си тук, но не знам дали е добра идея.
Благодаря ви предварително за коментарите.