Коя си ти за мен?
Ти си момичето, което със своето присъствие, със своето държание, със всичко свое, се настани в сърцето ми, в сърцето, което си мислех, че никога няма да усети отново какво е да желаеш до болка някого. Ти си момичето, което ме подложи на духовно почистване и направи от мен нов човек.
Всяка моя минута и секунда, са изпълнени с мисли за теб, ти си като наркотик, който тече по вените ми и едва ли ще ми стигнат всички красиви думи, за да ти кажа какво си за мен, най-малкото и кратко нещо, което се сещам в момента е, че ти си прекрасна, жена с надарен хъс и сексапил, нежна, красива, усмихната, прикриваща всичко което е вътре в теб, но има нещо, което издава издава цялата болка в душата ти, а това са очите ти.
Те са като две нежно грейнали звездици, които озаряват пътя пред теб, но не можеш да усетиш, колко красива си щом те засияят от радост, изпълнени с любов. А устните ти, тъй сочни и омайни, предизвикващи нежни помисли в мен. Косата, нежна като копринена пелерина, спускаща се по рамене ти, които са толкова чувствителни, усещайки всеки допир на устните ми…
Гласът ти, нежен като на славей, звучащ като романтична песен в ушите ми, когато ми прошепваш нещо, а ръцете ти, толкова нежни, как обичам да ги целувам, да ги усещам върху тялото си… а кожата ти, нежна като коприна, как искам да я доближавам с устни навсякъде, постоянно, да пробуждам в теб нежни желания за грях.
Ето, това си ти… Жена, която искам да заспива вечер до мен, пожелавайки ми “Лека нощ” и събуждайки се, да видя блясъка в очите ти, които ми казват… добро утро… Tова си ти!