Първата ни среща мина ужасно заради нея
Здравейте, не пиша много, нито често, но обичам да влизам в блога за свалячи и да чета различни статии и въпреки че не мога да се нарека сваляч, смея да твърдя за притежанието на някакви умения (с не разяснена стойност 
) и се опитвам да ги усъвършенствам. В момента съм силно “развълнуван” от една ситуация, в която съм попаднал и малко или много не знам какво да правя и какво да мисля по този повод.
Преди известно време започнах да тренирам и срещнах едно момиче, което веднага прецених като осмица, но не съм предприел нищо. Първоначално дори не се запознахме, в такава ситуация сме, че и да не искаме се опознахме по един грам (а и сме в едно училище). Постепенно забелязах, че често гледа към мен, усмихва ми се винаги като се виждаме, често даже не я забелязвам, а тя ми подвикваше здрасти и помахваше (нищо ненормално) и винаги когато си говореше с мен, се усмихваше (като по правило).
Аз все пак нищо не предприех първоначално. Веднъж след тренировка се прибирах с останалите и помолих някой да ми цъкне за да проверя дали телефона е в мен, а да не го търся и разбира се имаше хора които веднага бръкнаха в джоба си за телефони, но тя каза, че ще ми звънне и поиска телефона си от брат си (той й го държеше до момента, за да не го изгуби или нещо такова) за да може да ми звънне. Малко или много го приех като знак и все пак не изтрих номера й от регистъра на джи-си-ме-то 
.
След може би седмица, ако не и повече, отсъствах от няколко тренировки и сметнах, че е добър момент да и се обадя (а и имах снимки от едно празненство в училище които щях да използвам като вид предтекст). Звъннах й следобед, като я уговорих да се видим същата вечер, като споменах и за снимките между другото. Тя каза, че имала ангажименти и не знаела дали ще е свободна и т.н. (стандартното) а аз поисках да ми прати съобщение като реши на номера, от който й звъня.
По-късно ми звънна и предложи да се видим в някакъв час (вечер, но по светло ) , избрах мястото и се срещнахме без инциденти. Стана въпрос че е имала уговорка но тя се е отменила. До тук горе-долу нормално ми се струва всичко, но като се видяхме ми се стори много странна (не ме разбирайте погрешно, беше така наконтена както не съм я виждал преди: прическа-доста старателна, дрехи- новички, обувки и те (не я следя просто стана въпрос за магазини и тя се похвали), герданчета гривнички, беше се постарало момичето), но просто беше малко нервна, все едно аз като съм бил 8-9 клас и съм се притеснявал за тези работи (като всеки новак).
Често като говорихме се губеше контакта с очите (по-често отколкото го имаше и странно, но дори като говореше, гледаше настрани (едно такова периферно, но не гледаше към мен) въртеше очи един вид ) тя постоянно гледаше наляво надясно, даже като ми говореше (не съм я гледал втренчено и постоянно да каже човек, че я е страх да погледне като съм се опулил или че я дебна), а допир почти нямаше. Разговора вървеше (общо взето глупости като нормално), но само аз насочвах посоката и тя не питаше нищо за мен, нито отваряше теми за разговор, по едно време на една тема беше малко по-активна, но за 5 мин…
След час и нещо вадене на думи с ченгел, предложих разходка, но тя отказа и скоро почуствах, че е време за “омитане” и ако останем работата ще стане още по-зле и тръгнахме (реших да черпя, тя отказа, но сервитьорката беше мой човек и даже не и обърна внимание като стана въпрос, че имам повод да черпя). Докато я изпращах говорихме и така се разделихме като пуснах едно тип “радвам се че се видяхме” (сега някой може да каже, че е било място на аматьорска целувка за “чао” ама не, нямаше никакви предпоставки преди това).
Въпросът ми е какво да мисля и да действам ли изобщо, защо ми се обади да се видим след като ме беше отписала на практика, дали просто и се е провалил планът и аз съм бил единствената опция да излезе (съмнява ме), аз ли бъркам нещо в мислите си че поне малко ме харесва или тя нещо не е била предразположена или не знае какво да прави, да се видим ли втори път след известно време, да пусна ли един бъзик като се видим от рода “защо беше толкова дървена като излизахме, не знаеш ли че не хапя”?
Чисто и просто си беше ужасна среща (то не беше среща честно казано…) а си мислех от преди това че нещата може да минат с много груб отказ, но не и толкова странно.
“Пробив в системата”
Пиша тази тема в този късен час главно, защото тази вечер постъпих много глупаво. Бяхме навън с два приятеля и няколко момичета и едното видимо проявяваше интерес към мен, но аз просто не исках да се занимавам с нея (момичето беше 9ка на външен вид и 7ца на ум) и се държах най-малкото идиотски.
Спокойно! Това не е поредната тема в която ще искам съвет как да поправя грешката, това не ме интересува, просто ви разказвам тазвечерната случка като увод ;]. Въпроса е че забелязвам, че в последния месец съм се променил до неузнаваемост (не към хубаво).
Почти не съм излизал с момичета на среща и когато го правя постоянно ми свършват темите за разговор и ако не се получи неловко мълчание то започвам да се повтарям с въпросите и темите или говоря глупости, което е може би още по-лошо, при запознанствата ме хваща срам и най-малкото почвам да се бъзикам лошо (лигавя) което не оставя добро впечатление…
Не че преди съм имал кой знае какви успехи, но винаги съм говорел с непознати момичета с лекота и е нямало такова животно като срам (поне не в такива размери). Даже и приятелите ми постоянно ме питат какво става с мен и някои познати избягват да се виждат с мен напоследък.
Общо взето никакъв ме няма за последния месец както казах, и чак сега го забелязах, реших да попитам тук за съвет, как да се пооправя малко, защото преди съм чел доста полезни материали тук, а и както се казва “признаването на проблема е половината от решаването му”.
Какво правим, ако тя се усети, че я манипулираме?
Здравейте на всички. Сравнително нов съм в “професионалното” съблазняване и с интерес чета и прилагам някои техники, като импровизирам и пробвам нови работи. Скоро четох “Лекция 13 – Техника N2 – котва” пробвах описаният метод няколко пъти и го по разработих малко, но ми е интересно, какво ще стане, ако момичето (аз съм млад още, както и момичетата с които излизам), се усети какво правим
Пример: Седим си в кафето и аз почвам да и говоря “случвало ли ти се е еди какво си… и се чувстваш еди как си…” и тя изведнъж изтърсва “Знам какво се опитваш да направиш..бля бля бля (обяснява, какво искам да постигна)”. Лично аз бих се стъписал в такава ситуация и ще загубя дума (може и да се изчервя дори, не знам).
Та ми е интересно, Вие как бихте постъпили в подобна ситуация?