Да продължа ли до край да се боря за любовта си?
Наскоро се разделих с невероятна жена, познавам я от 2 години, ходил съм с нея на кино поне 100 пъти и преди няколко месеца нещата стигнаха до желаната от мен развръзка. Всичко беше перфектно целувахме, излизахме заедно… беше прекрасно. Скарахме се и когато мислех, че всичко е свършило не се дръпнах, а поисках всичко да продължи и се получи.
Наскоро тя поиска от мен да бъдем приятели и ме помоли да не си тръгвам от живота й. Посещавах я известно време, тя коментираше отношенията ни казваше, че се радва, че някой мъж държи толкова на нея, че от много време не и се е случвало някой “да бъде в главата й”, пак седеше до мен, обясняваше ми какво обичам, правеше цветята, които аз и правех от капачките на бутилки от минерална вода, леко се опираше в мен, когато седях до нея, казваше ми че ще продължим да излизаме с нея.
Но някак си се променят нещата. Не я посещавам толкова често, последния няколко пъти почти не си говорихме като бяхме в една компания. Изпратих й цветя с картичка за 14-ти с картичка, в която й описах как съм се чувствал с нея. Засякохме се в Скайп и тя ми благодари за цветята, каза, че са й харесали и ме попита “защо го правя нали каза че всичко е наред с теб?”. Казах й, че независимо от всичко тя е любимата ми жена и ако не и изпратя цветя за 14-ти няма да съм аз.
И най лошото е, че тя има приятел (от 3-4 години), който е с 15 години по-голям от нея с дете почти на нейната възраст, който е в чужбина, виждат се 2-3 пъти годишно, но тя все пак работи за него.
Аз не мога да я приема като приятелка всеки път като я видя в мен се пали огъня. Мисля за нея много често и искам да продължа с нея до където мога да стигна, но не и до тук.
Та моля за съвет, да продължа ли да я посещавам, да я ухажвам, да я каня да излиза с мен, да поискам ли отново да бъда с нея независимо от поисканото от нея да бъдем приятели или да опитам да я забравя и да продължа на пред (това е доста трудно).
От време на време усещам, че още има чувства към мен, но понякога е толкова студена….