Блог за съблазняване на жени - бъди сваляч

Първо се опитай да си представиш някаква ситуация от твоя живот, достатъчно ярка и положителна. Например ситуация, при която ти е много весело в компания или си спечелил с твоя отбор. Каквото и да е, в зависимост от характера и интересите ти, но силно положително и приятно.

Надявам се, че ще можеш да си представиш тази ситуация във вид на картини. А сега се опитай да видиш тази картина в два различни варианта:
а) Когато виждаш тази картина като със собствените си очи (в НЛП това се нарича асоцииран образ).
б) Когато гледаш картинките от страни и виждаш на картинката и себе си, и останалите, и всички предмети наоколо (в НЛП това се нарича дисоцииран образ).

А сега кажи, коя от двете картини предизвиква у теб по-реални телесни усещания? Готов съм да заложа, че първата.

Образът или целта се възприемат от психиката като реални, ако те се проявят във формата на първата картинка, тоест, когато виждаш нещо асоциирано, така, сякаш се намираш вътре в образа, все едно, че си участник в събития, за които си спомняш.

Простият факт, че повечето хора не схващат простата разлика между тези два вида вътрешни мисловни образи е най-главната и единствена причина за това, повечето хора да не постигат целите си.

Може до посиняване да си внушаваш, че си уверен и силен. Но ако не дадеш на мозъка си някои ключови указания за това, как да попадне вътре в този образ, нищо няма да се получи. Ти никога няма да получиш достъп до огромните ресурси, за които мечтаеш.

Затова, когато си спомниш за някоя ситуация от тип “а”, то впечатлението е многократно по-силно. Ти можеш да се вживееш в случващото се, то сякаш започва да се случва “тук и сега”.

Сега потренирай: първо си спомни картини по тип “б” (когато се виждаш и наблюдаваш отстрани), а после влез в картинката, така че да можеш да я видиш по тип “а” със собствените си очи.

Научи се да правиш такъв преход за всяка картинка. (И може още един път да обърнеш внимание на това, как се променят усещанията от такъв преход).

1. Сега искам да си представиш ситуация, при която си бил уверен при общуването си с момиче. Когато всичко е вървяло като по масло и ти напълно си контролирал ситуацията. Все някога това се е случвало, макар и много отдавна, нали?

Някой може да си спомня, как е бил уверен в себе си, когато е поканил на среща съученичка от седми клас, а друг, може би, как спокойно е разговарял с момичетата в първи клас… Друг може да е проявил удивително самообладание, когато спокойно е поговорил с “непристъпното” момиче.

Дори и да не ви е лесно да си спомните такава ситуация (не вярвам, че съвсем никога това не се е случвало, трябва само добре да си помислите), то и това не е толкова страшно. Достатъчно е да си спомните каквато и да е ситуация, в която си бил уверен.

Може да си го изпитал, когато за пръв път в детството си си се научил да правиш нещо. Например да караш колело. Или заслужено, макар и с усилие, си получил добра оценка в училище…

Може дори да си спомниш първите си стъпки и как уверено и страхотно си се чувствал тогава! Или как за пръв път, с още неукрепнала ръка си написал първите си букви и това е станало, и ти си почувствал силите си, и си бил уверен във възможностите си.

Представи си, какво е станало в ситуацията, в която си бил уверен и как е изглеждало това отстрани.

Така ти ще получиш картина от тип “б”. Но след това задължително премини в картина, от тип “а”, тоест, виж ситуацията със собствените си очи.

Виж това, което си виждал в тази ситуация, чуй това, което си чувал - какви звуци са звучали наоколо… Спомни си (и почувствай!) как си се чувствал тогава, когато си бил уверен в себе си.

И тогава, когато емоциите от този спомен бъдат на нужната висота, съедини ръцете си като при здрависване. (в НЛП това се нарича “постановка Котва”).

2. Направи гореспоменатите действия (започвайки със спомена за състоянието на увереност) няколко пъти - колкото повече, толкова по-добре, но не по-малко от три пъти – всеки път, в пиковия момент на емоцията, съединявай ръцете си по един и същи начин.

В никакъв случай не се самозалъгвай. Твоето преживяване трябва да бъде колкото може по-реално - само тогава твоето тяло наистина ще си спомни усещанията и ти ще почнеш наистина да ги изпитваш.

Най-добре ще е, ако всеки път си спомняш различни ситуации от миналото, макар че това не е задължително. Важното е да си спомниш тези ситуации, когато си бил 100% убеден в себе си и собствените си сили.

3. Проверка на получения ефект. За това:
а) Обърни вниманието си за половин минута на нещо друго - гледай през прозореца или просто се поразходи из стаята. Или си помисли - какво си закусвал.
б) Съедини ръцете си по същия начин (не трябва да си спомняш нищо специално). Ако ти почувстваш, че само по себе си се проявява усещането за увереност, то всичко е направено правилно.

Ако не, направи точка 1 и 2 отново. Провери особено внимателно правилно ли работиш с образите и правилно ли определяш пиковия момент на преживяването.

Ако си направил всичко правилно, то скоро ще забележиш, че когато съединиш ръцете си по същия начин, без дори да си спомниш чувството за увереност, ти все едно изпитваш това чувство!

4. Сега си представи ситуацията в бъдещето, когато на теб ще ти е необходимо това чувство за увереност, за самообладание. Нарисувай го в детайли, измисли последователността и сюжета на това, което ще се случи. Виж тази ситуация отстрани, като че ли е снимана със “скрита камера”…

Сега влез “вътре в себе си”” (картинка от тип “а”) и виж всичко това, но със собствените си очи. При това съедини ръцете си по вече изпитания начин - това ще ти помогне да изпиташ същото чувство за контрол над ситуацията и самообладание.

Почувствай как добре и уверено ще се чувстваш, с какво непробиваемо самообладание ще разполагаш, като видиш със собствените си очи как ще изглежда това, като чуеш това, което тогава ще чуеш (думи, глас, шум, музика).

От тук нататък, само като попаднеш в подобна ситуация, ти автоматично ще изпитваш чувството за самоувереност и самообладание.

5. Направи същото, като в точка 4, но се опитай да поизмениш ситуацията. Разиграй, например, ситуации от сериите:

• Отиваш и се запознаваш.
• Каниш на среща.
• Целуваш за първи път.
• Предлагаш й да остане за през нощта.
• И така нататък….

(при това ако съединените ръце са престанали да ти помагат така силно, както първия път, направи отново първите точки за установка на по-силна “котва”).

Но предварително помисли: може ли такава самоувереност да ти донесе неприятности в бъдеще в някоя област? Ако решиш, че такава самоувереност би била вредна в някоя ситуация, то не трябва да си представяш в този пункт такава ситуация.

6. Сега разиграй ситуация, която преди е била за теб “костелив орех”. Например от следния тип - опитваш се да се запознаеш, но те разкарват. Или ситуация, в която правиш някаква грешка.

Разгледай такава ситуация от положение “б” и усети, че ти все пак се чувстваш добре - само си получил нов урок (спомни си за втората заповед на пикапера!)

Убеди се, че ти продължаваш да имаш същата самоувереност, самообладание и контрол над ситуацията и ти нищо не си загубил. Виж, че ти само си получил допълнителен опит и още по-голяма самоувереност.

Сега можеш да влезеш в положение “а”, да се “въплътиш в собствената си кожа” в подобна ситуация в бъдещето и да разбереш, че тук няма нищо вредно и страшно.

Ако “котвата на увереността” някъде, в някоя конкретна ситуация се окаже недостатъчна - при следващи упражнения направи по-силна “котва”, като работиш над точки 1-3.

Разбира се, веднага ще ми възразиш, че да се запознаеш с момиче по телефона е някак си глупаво и непълноценно. Че по-просто е да се доближиш на улицата до някое готино гадже и да се запознаеш с него направо на място.

Ако смяташ така, то тогава защо все още стоиш пред монитора и четеш тази страничка. Ти отишъл ли си вече да се запознаеш? Е, ако да, то следния материал не е за теб! Успех в лова!

А сега се надявам да говоря само с тези, които не са успели да преодолеят притеснителността си или са, но все пак смятат, че не е излишно да прочетат всичко до края. Не трябва да се чувстваш неудачник и некадърник поради смущението си пред момичетата.

Това е нормално и при повечето момчета ръцете треперят и езикът се заплита при запознанство с момичета. Дори и тези, които имат смелостта да опитат веднага с директни запознанства, също малко се вълнуват. Това е напълно нормално.

Просто те имат повече опит и до известна степен са свикнали. Те също са започнали от някъде. И е възможно, с телефонни разговори.

Всъщност, моята задача сега е да убедя най-вече тези, които все още се страхуват от началото на каквато и да е комуникация със слабия пол. И най-лесният начин за това е да започнете да го правите по телефона, с тези момичета, които не ви познават.

Ако още от първия път не се получи общуването, то ти можеш просто да оставиш слушалката, а събеседницата ти така и не те познава и няма да може нищо да разкаже за това, какъв схванат и неумел си. А от първия път при теб, по-вероятно е да не се получи. И така: кога да позвъниш?

Преди обаче да позвъниш, ти трябва да разбереш номера на този човек. Тук има няколко начина. Първият е да помолиш свои приятели да ти дадат телефонните номера на симпатични момичета, като им обещаеш, да не съобщаваш името на този, който ти е дал номера.

Вторият начин е да намериш по адреса на симпатичната си съседка телефонния й номер. Разбира се, начините са много повече - просто ти цитирам най-простите и резултатни.

Съветвам те да събереш по-голям списък, защото ако имаш само три телефона, много вероятно е, когато позвъниш да няма никой в къщи или да е заето, а на последния номер да чуеш, примерно, такъв диалог:

- Може ли да си поговорим малко?
- Не, сега съм заета…
- Нима сте чак толкова заета? И за десет минутки ли нямате време?
- Да, много съм заета…
- А с какво, ако не е тайна?
- Трябва да нахраня мъжа си.

Забавно ли ти се струва? Да видим, когато попаднеш на такава ситуация… Но не се разстройвай. Набери следващия телефон и не се предавай, когато не се получи. Най-главното - бъди настойчив!

Понякога се случва, тъкмо като решиш да набереш номера и да заговориш с момичето, изведнъж да получиш сърцебиене и да започнеш да заекваш, а после да загубиш съвсем дар слово.

Тогава има един не лош начин да се успокоиш - може вместо да се обадиш на момичето да се обадиш на някой друг и да си поговориш с него. Нервите ти ще се успокоят и ти ще можеш да се обадиш и на момичето. Така ти от дълго време ще си пред телефона и ще си престанал да го гледаш така, сякаш е бомба с часовников механизъм.

Реши ли да набереш номера, който е на първо място в списъка ти? Вземи лист и химикалка, за да можеш след разговора да запишеш тези важни моменти, които тя може да ти разкаже за себе си - ръст, тегло, цвят на очите и косите, място на работа или учене.

Още по-важно е да знаеш някои от специфичните й интереси, за да имаш възможност да се подготвиш. Записването е важно и затова, защото можеш да се объркаш в момичетата и да забравиш къде живее или учи твоята избраница.

Да не говорим, че в следващия разговор може да я попиташ как си е взела изпита и да се окаже, че тя съвсем не учи вече. А на всяко момиче ще му бъде приятно да усети, че помниш почти всичко, за което тя говори. Тогава тя ще остане с впечатлението, че ти много се интересуваш от нея.

Опитай по време на разговора по-често да употребяваш името й. В идеалния случай най-добре е да започваш всяка фраза с нейното име.

С какво да започнеш разговора с момичето?

Може, разбира се, да се приведе примерен диалог, но в никакъв случай не трябва да се придържаш към даден шаблон. Знаеш за поизтъркания израз: “На война и в любовта…”

Както и това, че всички военни планове се провалят, защото винаги се случва нещо не планирано. И ако имаш твърди намерения и ясно изработена тактика, то по-скоро ще се разстроиш, когато момичето каже нещо не планувано от теб.

Преди всичко импровизирай! Разбира се, ясно ми е, че е трудно едновременно да говориш с момичето и да мислиш, но трябва да намериш подходящи теми за разговор и най-лесното от всичко е да я затрупаш с въпроси, но, разбира се, не всички наведнъж, а един по един.

И запомни това основно правило: Всеки един човек, било това жена или мъж, говори с огромна охота за най-важното същество във Вселената - за себе си.

А ето и един примерен списък с въпроси:

1. С какво се занимаваш в свободното си време?
2. Обичаш ли да четеш?
3. Кои телевизионни предавания харесваш?
4. В какво настроение си?
5. Колко е часът?
6. Имаш ли хоби?
7. Занимаваш ли се със спорт?
8. Какво най-много цениш у момчетата?
9. Какво си говорят помежду си момичетата за момчетата?
10. Какво можеш да готвиш?
11. Какво е времето днес?
12. Имаш ли си домашен любимец?
13. Каква музика харесваш?
14. Какво въобще очакваш от момчетата?
15. Ходиш ли на плаж?
16. Кой сезон ти харесва най-много?
17. Коя зодия си?
18. Пушиш ли?
19. Обичаш ли да танцуваш?
20. Можеш ли да плуваш?

Опитай се повече да се смееш и шегуваш при разговор с момиче. Но това съвсем не означава да я заливаш с изтъркани и пошли анекдоти.

Преди всичко се постарай да говориш весело и жизнерадостно, а не като някои, които започват разговора тежко, сериозно и траурно. Все пак ти не се обаждаш да си търсиш работа, а да намериш момиче, с което да си прекарвате приятно времето. Опитай се сам за запълваш паузите в разговора, все пак ти й звъниш, а не тя на теб.

И ако при теб се получи с едно момиче, не си струва да се спираш на нея. Трябва да се обадиш на следващата, за да отработиш своето майсторство. Колкото повече опитваш, толкова по-добре ще бъде за теб. Всяка следваща ще се удивлява все повече на такъв интересен и общителен човек като теб.

Много хора ме питат : къде и кога трябва да се запознаваме? Отговорът е лесен като всичко гениално - навсякъде и винаги. Където и да си, ти трябва винаги да сканираш публиката за подходящо момиче.

Ако се научиш да го правиш правилно, то ще попадаш на подходящи обекти навсякъде: в рейса, на улицата, в банката, в поликлиниката, на купон, в барове и къде ли още не. Просто където и да си, ако видиш момиче, което безспорно ти харесва, то трябва бързо да изясниш - сама ли е или е с кавалер.

По принцип брачната халка не означава нищо, ако жената е сама.

Просто се приближи и го направи така, като че това ти е ежедневно занимание. Заговори за каквото и да е, най-добре за това, за което е естествено да се говори в това място и това време, и в тази ситуация.

Избягвай въпросите, съдържащи частицата “не”. Формулирай въпроса така, че той вече да съдържа отговора, който ти е нужен.

Например на неправилния въпрос: “Не искаш ли да изпием по едно кафе” - ще получиш отговора, който си кодирал “Не искам!”.

“Сигурен съм, че имаш нужда от едно кафе, както и аз, да те почерпя едно” - в пъти повече ще увеличи шанса за положителен отговор.

Включи на максимум своята увереност и доброто си настроение. По принцип началната фраза не е толкова важна, колкото твоето излъчване.

Може да се окаже, че ти ще спиш с нея още тази вечер, ако успееш да бъдеш интересен и да привлечеш вниманието й. Във всички случаи в края на разговора не забравяй да вземеш телефонния й номер!

Ако тя ти даде телефона си - половината работа е свършена.

Ако тя ти даде два телефона (мобилен и домашен, домашен и работен), то тя много иска да й се обадиш отново. Ако тя не ти даде телефон и ти поиска твоя - не те е харесала или има постоянен приятел, с който живее. За всеки случай й дай една от твоите визитки.

Понякога тя може да попита “А има ли смисъл да ти дам телефона си?”. Изправи се като Шварценегер и с неговия тон кажи твърдо “Да, трябва!”. След като вземеш нейния телефон незабавно си тръгни оттам. Веднага!