Блог за съблазняване на жени - бъди сваляч

Тук искам да цитирам част от книгата на съвременния руски писател Владимир Мегре.

Жена - богиня

Живели някога на света един обикновен мъж и една обикновена жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал на фотьойла пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, готвела вечеря. Давала му вечерята и крещяла, че нищо не прави у дома, че печели малко…

Иван се раздразнил от вечните скандали на жена си. Но не й отговарял с грубост, само си мислел: “Самата тя е размъкната повлекана, а и изисквания има. Съвсем друга беше, когато се оженихме – красива, ласкава”.

Веднъж, когато жената с крясъци накарала Иван да изхвърли боклука, той, неохотно откъсвайки се от телевизора, отишъл на двора. Връщайки се, се спрял до вратата на дома си и мислено се обърнал към Бога:
- Боже мой, Боже мой! Зле потръгна животът ми. Целия си живот трябва да пропилея с такава истерична и грозна жена? Та това не е живот, а адска мъка.

И изведнъж Иван чул тихия Божи глас.
- Бих могъл да те спася от това нещастие, сине мой: да ти дам прекрасна богиня за жена, но когато съседите видят тази промяна, ще изпаднат в огромно изумление. Нека направим така: ще променям постепенно жена ти, ще вселя в нея дух на богиня и ще я правя постепенно по-красива. Но запомни – ако искаш да живееш с богиня, твоят живот трябва да стане достоен за богиня.

- Благодаря ти, Господи. Заради богиня, всеки мъж би променил живота си. Кажи ми само: кога ще започнеш да изменяш жена ми?
- Ще я променя малко още сега. И с всяка минута ще я изменям към по-добро.

Прибрал се Иван у дома, седнал на фотьойла, взел вестник и включил отново телевизора. Но не му се чете, не му се гледа филм. Няма търпение да погледне – не се ли променя жена му поне малко. Той станал, отворил вратата на кухнята, опрял се на рамката на вратата и внимателно започнал да разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете, останали след вечерята.

Елена веднага почувствала погледа и се обърнала към вратата. Погледите им се срещнали. Иван разглеждал жена си и си мислел: “Не, никакви промени не стават с жена ми”.
Елена забелязвайки необичайното внимание на мъжа си и нищо не разбирайки, пооправила косите си, бузите й поруменели и попитала:
- Защо ме гледаш така внимателно, Иване?

Мъжът й не мислейки какво казва, произнесъл смутено:
- Може ли да ти помогна да измиеш съдовете? Помислих си, защото…
- Съдовете? Да ми помогнеш? – тихо попитала удивената жена, сваляйки си престилката.
- Аз вече ги измих.
“Като че пред очите ми се променя - помислил си Иван - изведнъж стана по-хубава”.

И започнал да бърше съдовете. На другия ден след работа Иван се забързал с нетърпение към къщи. Нямал търпение да види как мърморещата му жена се превръщала в богиня.
Дали вече има много от богинята у нея? А аз като преди съм си същият. За всеки случай ще купя цветя, за да не падна в очите на богинята.

Отворила се вратата на къщата и Иван застанал като омагьосан. Пред него стояла Елена с официална рокля, която самият той й бил купил преди година. С красива прическа и лента в косите. Той се объркал и неловко подал цветята, не откъсвайки поглед от Елена. Тя взела цветята, въздъхнала тихо, отпуснала ресници и се изчервила леко.

“Колко прекрасни са миглите на богинята! Колко кротък характер има тя! Каква необикновена е вътрешната й красота и външността й”. На свой ред се удивил Иван, като видял маса, с прибори от най-хубавия сервиз и две свещи на масата и две чаши, и храна, упойваща с божествен аромат.

Когато седнал на масата, жена му седнала срещу него, но веднага скочила отново, казвайки:
- Извини ме, забравих да включа телевизора ти, а купих и нови вестници за теб.
- Няма нужда от телевизор, а и не ми се четат вестници, в тях се повтаря все едно и също - отговорил Иван най-искрено - по-добре кажи как би искала да прекараш утре, нали е събота.

Съвсем объркана Елена попитала:
- А ти?
- Купих два билета за театър за нас. Но през деня, може би, ще се съгласиш да по обиколим магазините. След като ще ходим на театър, добре ще е да ти купим подходяща рокля.

Иван почти казал съкровените думи: “Рокля, достойна за богиня”, но се смутил, погледнал я отново и въздъхнал. Пред него на масата седяла богиня. Лицето й сияело от щастие, очите й блестели. Стаената й усмивка била леко въпросителна.

“О, господи, колко прекрасни са богините! А ако става все по-красива с всеки ден, ще успея ли аз да съм достоен за богинята? – мислил си Иван и изведнъж като мълния го пронизала мисълта: трябва да успея! Ще успея, след като богинята е до мен. Трябва да я попитам и помоля да роди дете от мен. Ще имаме дете с най-прекрасната богиня”.

За какво се замисли Иване? Или виждам вълнение по лицето ти? – попитала Елена мъжа си.
Той седял развълнуван, не знаейки как да заговори за съкровеното. Та шега ли е да се моли богиня да роди дете от теб?! Такъв подарък Бог не му бил обещавал. Не знаел как да каже желанието си Иван, станал и почнал да подръпва покривката и промълвил, изчервявайки се:
Не зная… Може ли… Но аз… исках да ти кажа… Отдавна… Искам да имаме дете, прекрасна богиньо.

Елена пристъпила към мъжа си. От изпълнените й с любов очи по зачервената й буза се стекла сълза. Тя сложила ръката си на рамото на Иван, опарила го с горещия си дъх. “Каква нощ! Какво утро! Какъв ден! О, колко прекрасен е животът с богиня!” - мислел си Иван, докато обличал за разходка втория си внук.

Не е изключено тази история да ти се стори твърде сантиментална. Но тя показва един широко известен факт – красотата е предимно в очите на гледащия. Така че, ако някога, някоя жена е особена в твоите очи, струва си, да опиташ и невероятното, за да я имаш.

Здравейте, казвам се Петър и съм от Бургас.

Скоро се запознах с 1 момиче, с което видимо се харесахме.. Познавам я вече от 2 месеца, а дори не сме се виждали… точно в това е проблемът. Всеки път, когато си уговаряхме среща, все нещо изникваше с момичето и тя не можеше да дойде. В главата ми нахлуват мисли, че все още не е готова за среща или може би е доста срамежлива, за да се видим. Странното тук е, че тя ми предлагаше да се видим, а аз всеки път и отговарях, че съм съгласен. Например за днес бяхме си уговорили среща, която естествено отново беше “изхвърлена” поради неподобаващото време (жега) и искаше да ходи на плаж.

- Като цяло не спирам да мисля за нея, за пръв път през живота си, изпитвам нещо подобно към момиче.

- Всичко е наред, разбира ме се, говорим си, смеем се, общо взето приятно ни е, но като се стигне до среща и до там. А аз не искам само Виртуално познанство…

- Чудя се дали грешката не е в мен някъде ? Дали не прибързвам ? Как мога да я накарам да се види с мен ? Какво да направя на тази среща ?

- На 16 години съм, може би съм малък за повечето от този сайт, но нали за това сме всички тук, за да си помагаме

- Не ме е срам да си призная, че това е първото момиче в живота ми, не съм имал предишни приятелки, поради факта, че чаках подходящата. Нямам общо взето никакъв опит в срещите, макар че в чата се справям доста добре

Ще се радвам да ми отговорите скоро!
Поздрави, Петър

Съвсем ясно е, че съвсем не е задължително със секс да завършват всички отношения между мъж и жена. Нещо повече, убеден съм, че не винаги е необходимо, а понякога е дори нежелателно да използваш техниките и технологиите, описани в този сайт, за да се любиш с жената, в която си влюбен.

Не е изключено и в природата да съществува някоя конкретна жена, която особено много да ти харесва. Едновременно с това тя да е и достатъчно умна, да притежава чувство за здрав разум и душевно да е достатъчно подходяща за теб - в смисъл, че иска това, което и ти, без каквито и да било игри.

Тя може дори да е до такава степен физически и психически нормална, че да изразява желанията си естествено - без това да предизвиква у теб чувство на вина. С такава жена ти може внезапно да откриеш, че приятелството и близките духовни отношения могат да станат за теб дори по-важни от секса (разбира се, пази се да не станете прекалено близко приятели, това може да убие еротиката).

И така, ако някога срещнеш такава жена, то я цени и я пази - тя е най-рядката скъпоценност в този свят. Здраво я дръж в ръцете си и в никакъв случай не й позволявай да си тръгне! Може да знаеш всички тайни на психологията и да си се срещал със стотици момичета. Може да смяташ себе си за майстор в теорията и практиката на съблазняването, може…

И аз съм сигурен, че ако си прочел и започнал да практикуваш всичко, което сме изписали досега, ти си тръгнал в тази посока. Винаги обаче съществува и тази възможност - Да срещнеш НЕЯ. Независимо какво знаеш досега, колко перфектен си за всички останали, за тази среща няма да бъдеш готов. Никой не е и на никаква възраст.

Да, разбира се, методите, които си овладял дори при минимална практика ще ти дадат идеалната възможност да спечелиш възможността за първа среща, да не мълчиш като идиот, да й бъдеш забавен и дори да я заведеш в леглото си. И дори няколко пъти.

Какво обаче, ако я искаш ЗАВИНАГИ.

Любовта има едно странно свойство: тя самата е най-висшата магия. Основната творческа енергия. Бог в религиозния мироглед. Всички дребни психологически и НЛП фокуси пред магията на любовта са само фокуси. Театрален реквизит. Тук те не действат.

На този етап няма как да не се изкуша да цитирам Библията: “И каква е ползата, ако спечелиш целия свят, но изгубиш душата си”. При истинската любов действат други закони. Да срещнеш истинската любов само по себе си е невероятна рядкост. Но все пак смятам, че е важно. Дори и от морална гледна точка.

Защото ако това стане, първото, което трябва да направиш, за да я задържиш, е да забравиш повечето от наученото в сайта. Разбира се, не е толкова лесно да различиш истинската любов от влюбването. Но бъди сигурен - единственото, което може да ти помогне в случая, е абсолютната стопроцентова искреност и честност.

Има и нещо друго - много от качествата, които си изградил, практикувайки или имайки просто съзнание за сваляч, ще ти помогнат и сега. Преди всичко - самоувереността и фактът, че няма толкова дълго да обмисляш въпроса: а аз заслужавам ли я?

Но за съвършената любов ти трябва още нещо. Нещо безкрайно важно. Трябва истински да вярваш в нея!