Блог за съблазняване на жени - бъди сваляч

Концепцията на бързия пикап се състои в основата си от две части. На първо място, това е знание за това, как трябва да се говори с жената, когато правиш внушение, което я възбужда.

На второ място, което е не по-малко важно: знание за това, как да направиш така, че твоята беседа да прилича (както за твоята партньорка, така и за всеки страничен наблюдател) на обикновен, нормален разговор.

Именно върху втората част ще поговоря в днешния ден. Както вече знаеш, основна техника на бързия пикап е да се опише на жената такова състояние, в каквото искаш тя да се окаже.

Вградените команди

Вътре в самото описание ти можеш с интонация (а също така с погледи, жестове и докосвания) да отделяш определени думи или части от израз и тогава те ще бъдат възприети от подсъзнанието самостоятелно, отделно, независимо от това, какво говориш като цяло.

Това явление със сигурност ти е познато от живота. Ако кажеш на едно дете “Не пипай!” и отделиш с интонация думата “Пипай”, то подсъзнанието реагира на отделената дума като на команда, която детето се стреми да изпълни.

Или друг пример – опитай се да кажеш на човек, който върви по заледен тротоар: “Внимавай, ще се подхлъзнеш!” Сега предполагам, че ти е ясно и защо децата се стремят да правят всичко, което родителите им им забраняват.

Защото родителите им винаги им дават команди: “Не викай”, “Не чупи” и т.н. Това може прекрасно да се използва като допълнително помощно средство към всяка техника на научния пикап.

Ако разсъждаваш за преживяванията или просто за усещанията на някакъв абстрактен човек, но отделяш с интонация (а също така с поглед, жест или докосване) отделни думи и части от изрази в своето описание, то подсъзнанието на слушателката ти ще възприема тези отделни думи като отделни, самостоятелни команди – ще преживее и усети това, което се крие зад тези думи.

И ако ти по време на разговора показваш с пръст или с движение на дланите към себе си (или например докосваш с ръка гърдите си), когато говориш за чувство на особена привързаност (интимна привързаност между хората), то подсъзнанието на твоята партньорка ще възприеме това като команда да отнесе описаното чувство на привързаност именно към теб.

Когато преминеш към вградени команди, много важно е да ги потопиш най-малко на три нива в дълбочина. Когато имаш три примера на описание, внушение и всички те са насочени в една и съща посока, то на тях просто не можеш да се съпротивляваш.

Внушенията, направени отстрани в този случай се възприемат от човека като негови собствени намерения и желания, а това означава, че в конкретния случай, в контекста на съблазняването… жената ще ги изпълнява със страст!

Нима това е несправедливо? Надявам се, няма да ми кажеш, че е неморално да се насочва “хаотичното” женско мислене към секс с такива методи. И нима е толкова трудно: просто меко да се насочат мислите на жената в правилната посока…

Съвсем, съвсем меко, само с леко побутване, с нежност… Така че тя сама да намери пътя към теб с минимално внушение от твоя страна…

За да установим ефективен контакт, за нас е важно да открием тези от думите, които момичето ползва, за да назове само за себе си интересуващите я неща и понятия.

Това ще бъдат така наречените “магически” или “трансови” думи, които ще накарат момичето да се съгласи с всичко, когато ги чуе - именно поради факта, че подсъзнателно ще й се струва, че говори самата тя.

Тази методика с право мога да нарека “ключ към сърцето”.

Това е лесно за възприемане – трябва да се говори на език, който е ясен и достъпен. Може да се приведат множество примери, когато само поради избора на неуместни и неправилни думи, хората се провалят в търсенето на съгласие.

И още нещо - много важно, което отдавна използват уличните продавачи: те винаги започват фразата си с последните думи на потенциалния купувач.

За да можеш да въвеждаш такива фрази, е добре да използваш следната тактика:

Можеш да кажеш на момичето нещо от сорта: “Ти знаеш, че за да се запознаеш по-отблизо с човек, обикновено го питаш какво прави, какво обича. Но на мен това не ми се струва толкова интересно. Не защото не ми е интересно да разбера къде работиш (учиш), а защото ми е далеч по-интересно да разбера, какво е най-важното и интересното в твоя живот според теб. Какви проблеми се налага да решаваш, какво ти се налага да правиш за това…

Защото има лесни неща и неща – далеч по-сложни; някои неща са предизвикателство за теб, а други можеш да направиш без усилия. В моя живот всичко стои точно така. И затова исках да те попитам какви проблеми искаш да решиш, какво представлява предизвикателство за теб и какво можеш да направиш без усилия.

Искам да те попитам какви проблеми би искала да разрешиш, защото би трябвало силно да се съсредоточиш върху тези проблеми, да се замислиш – какво трябва да правиш, що за проблеми са това, що за предизвикателства?”

(А сега внимателно се вслушайте в отговора).

След това може да попиташ: “А как самата ти оценяваш всичко това? Винаги ли ще бъде проблем или някой ден ще стане просто?”

(И отново внимателно слушай).

Ако получиш отговор от типа: “Ами не знам, просто никога не ми върви… Аз по-скоро никога няма да реша този проблем, а и много други също няма да мога да реша…” – най-добре я изпрати по дяволите. Съвсем не си струва да общуваш с такава личност…

Прогнозата е далеч по-добра ако получиш отговор: “Ще го реша, но още не знам как!”

Тук трябва да осъзнаеш, че за отговор на такива въпроси човек трябва да навлезе дълбоко навътре в своето “АЗ”: нали готови отговори на много от тези въпроси просто няма и поради това се налага да разровите дълбоките пластове на спомените.

А това означава, че твоята партньорка автоматично попада в трансово хипнотично състояние и дори само поради тази причина изпитва с теб някакъв вид взаимообвързаност и е готова активно да отговаря на всичките ти ходове.

Затова логично е от този пробен разговор да преминеш към разговор за това – какво е важно във взаимоотношенията. Като цяло, това е почти същото, но това е момента да насочиш елегантно разговора към взаимоотношенията с мъжете.

Така лесно можете да се уговорите с момичето за среща, използвайки всички тези “магически”, “трансови” думи, с които тя описва “своя проблем – житейско предизвикателство”.

Когато тя чуе предложението да каже това със свои собствени думи, то на нея ще й се стори, че говори самата тя и поради тази причина ще приеме думите ти близо до сърцето си и ще се отнесе към теб с разбиране.

Има определени начини да направиш речта си по-убедителна. Или по-завладяваща, в зависимост от това, което искаш да постигнеш. Тези начини са добре известни на хипнотизаторите и се свеждат до няколко прости принципа.

1. Говори без отрицания.
2. При описването на преживяванията говори с някаква степен на неопределеност (така, че твоята партньорка да може да изпълни създадения от теб образ със свое собствено уникално съдържание).
3. Измени темпото и силата на говорене (в сравнение с обичайните).
4. Измени тембъра на гласа (говори с по-нисък “гръден” глас).

Очевидно тези точки изискват някакво пояснение за тези, които никога не са се занимавали с хипноза.

Първа точка, реч без отрицания.

Тук всичко е пределно просто: когато предлагаш на партньорката да се потопи в някое преживяване или когато описваш някакво усещане, които имаш намерения да предизвикаш у нея, то ти трябва да й кажеш какво тя трябва да прави, а не какво не трябва да прави.

Отрицанията имат интересно свойство - те съществуват в нашия обичаен език - езика на съзнанието, но не и в подсъзнанието. За подсъзнанието отрицанията не означават нищо.

За да илюстрирам този научен факт, направи следното упражнение. Опитай се съвсем точно да си представиш и да усетиш какво чувстваш в себе си, когато чуеш следната фраза: “Кучето не гони котката”.

Най-вероятно е да видиш някаква вътрешна картина с примерно такова съдържание:

• Кучето стои и котката също стои.
• Или кучето върви и котката върви също спокойно, като не обръща внимание на кучето.
• Или кучето все пак гони котката, но после и двете животни изчезват.

По този начин фраза, имаща смисъл за съзнанието ти, за логическото ти мислене, няма никакъв смисъл за твоето подсъзнание, за твоя вътрешен свят. И следователно, вместо да кажеш: “Ти нямаш това, това и това”, по-добре е да кажеш: “Трябва да имаш това или друго”.

Ако кажеш нещо от сорта - теб нищо не те безпокои, не те тревожи, то всъщност все едно че предлагаш на партньорката си първо да се обезпокои за нещо, да се разтревожи, а после по някакъв начин да разбере, че не е нужно да прави това и тогава да се справи с безпокойството и тревогата. Не е ли по-добре веднага да й кажеш: “Чувствай се спокойно и свободно”.

А сега по точка две – за необходимата неопределеност.

Когато току-що си започнал общуване и не знаеш още точно как именно (в каква последователност, по какъв начин) мисли точно определена жена - за описването на тези преживявания, които искаш да предизвикаш у нея е по-добре да използваш по-малко подробности.

Опиши на своята дама по-скоро класа или типа преживявания. Отчети факта, че конкретното изпълване на тези преживявания със съдържание ще бъде абсолютно различно при теб и при нея.

Например думата “покой” за теб и за нея могат да имат различно значение. Ти ще си представиш съвършено различни ситуации, свързани с тази дума, но типа преживявания, които обозначава тази дума ще е сходен.

Затова не трябва твърде подробно да описваш всякакви чувствени представи. Представи на партньорката си описание на някакъв силует, който тя да украси сама за себе си.

Например, ти можеш да кажеш: “Представи си, че седиш на дървен стол с височина 40см. на маса, висока 65см., покрита с покривка с размери 100х100см на червени и бели квадратчета, с дължина на страната на всяко квадратче 10см. и с нож и вилица ядеш хамбургски салам, печен с кашкавал в продължение на 5 минути при температура 150 градуса”. Нека това да бъде описание №1

А сега го сравни с описание №2 “Представи си, че си седнала удобно и ядеш”.

Като предложиш на партньорката си второто описание ти почти не можеш да сгрешиш. Даже и ако тя предпочита да си спомни как лежи на дивана и яде пушена риба и пие бира, то твоето описание идеално ще подхожда на тази ситуация, както и на стотици други.

А сега да минем към трета точка - типа и силата на гласа ти.

Работата е в това, че всекидневно ние общуваме един с друг, използвайки много малко инструменти, които да украсяват речта ни (ако, разбира се, нашата работа не е пеене или изнасяне на лекции). И всяко едно отклонение от този обичаен стереотип в речта ти неизменно ще привлече вниманието на събеседниците ти и подсъзнателно тя ще възприеме казаното от теб като достатъчно важно за нея.

Обикновено, когато искаме някой да обърне допълнително внимание на наше съобщение, ние се стараем да говорим по-високо. Но абсолютно същият ефект - допълнително внимание, има, ако по средата на мисълта си кажем нещо по-тихо или даже шепнешком.

Отделни фрази, които съдържат внушение за твоята партньорка могат да се “оформят” като периодично работиш със силата на гласа или последователно го правиш по-силен и по-тих, а най-важните внушения да казваш с шепот (за да предадеш на такива внушения доверителен характер).

Още по-изразен ефект се достига в този случай, когато вълнообразно работиш със собствени интонации, като правиш гласа си или по-висок, почти до дискант, ту по-нисък, почти до бас. Такава реч почти ще омагьоса твоята партньорка. Подобни промени на говора са познати на всеки ученик по актьорско майсторство.

По точно този начин може да варира и темпото на речта ти. Ако ти (на фона на обичайното, ежедневно темпо на речта) започнеш да говориш по-бавно, като съставяш някои фрази всичко на всичко от две три думи, то всяка една твоя дума ще се оцени от събеседничката ти като имаща особено значение, а личността ти ще стане за нея по-авторитетна като цяло (този мъж не си хвърля думите на вятъра).

А ако на фона на обичайното темпо, ти започнеш да говориш все по-бързо и по-бързо, то ти, просто казано, претрупваш своята събеседничка: тя ще откаже съзнателно (логично) да обработва информацията, която ти й подаваш твърде бързо. Поради тази причина тя в значителна степен ще изгуби способността си да се съпротивлява на такава информация.

По четвърта точка.

Там имам предвид, че в хода на съблазняването често е уместно да преминеш на така наречения “особен интимен глас”.

Специфичните “интимни” характеристики се придават на гласа много просто: трябва да насочиш гласа си навътре към гръдния кош (или ако така ти е по-удобно, да си представиш, че гласа ти излиза от корема). Тогава гласът ти сам, без никакви допълнителни усилия от твоя страна става по-нисък и “по-сексуален”, като придобива особен “кадифен” тембър.

На такъв глас жените реагират одобрително, абсолютно независимо от това, какво точно ще им разказваш.