Блог за съблазняване на жени - бъди сваляч

Вече на няколко пъти споменах за котвата. Сега ще ти обясня още един метод, който много вероятно да закара жената в леглото ти още на първата среща. Помоли дамата да си спомни за най-интересното, вълнуващо и радостно преживяване в последно време.

Когато произнасяш думата “интересно”, понижи гласа си и му придай еротична окраска (подробности за това как да си правиш гласа по-еротичен ще бъде обяснено в следващите статии на този сайт).

В девет от десет случая жената си спомня еротични преживявания.

Ако твоята дама те попита защо е необходимо това, кажи й, че искаш да й предложиш една увлекателна игра, за която трябва добро въображение и специфична женска памет и чувства. Когато започне да си спомня, помоли я за минута да си затвори очите.

След това я помоли да си припомни това, което тя е виждала, чувала, чувствала в тялото си. Докато си спомня, наблюдавай за измененията на лицето й, дишането и позата й. Най-вероятно е лицето й леко да порозовее, дишането да стане по-бързо и повърхностно.

Или обратно - по-бавно и дълбоко, долната устна леко да увеличи големината си и да се отпусне, тялото да се размекне. В този момент твоето момиче отново ще преживява в себе си всички тези приятни еротични чувства, които е изпитвала, когато реално е била в тази еротична ситуация.

Докато тя прави това, помоли я в този момент, когато нейните спомени, усещания или чувства достигнат кулминацията си, да ти даде знак с пръст. Когато тя протегне пръста си, хвани ръката й, леко я притисни и кажи: “Добре”.

Постарай се да го направиш два пъти.

После я помоли да не мисли за нищо, просто да се отпусне и да остане със затворени очи. Протегни ръка и леко стисни пръстите точно по същия начин, по който си го направил първия път, докосни същото място и със същата интензивност) и кажи: “Добре”.

Ако си го направил правилно, то при жената ще се появят същите тези еротични преживявания (а вие ще можете да наблюдавате същите тези външни прояви на тези преживявания), както в момента, в който си стиснал пръстите й за първи път.

Сега го използвай. Върни се към обичайния си разговор, а след няколко минути стисни пръстите й, включвайки отново котвата. При това я гледай право в очите, усмихвай се, но не пускай пръстите й. Дръж ръката й до момента, до който сам смяташ, че е нужно.

Сега ти имаш оръжие, което можеш да използваш по всяко време в останалата част на вечерта. След известно време, когато вече си насаме с нея у дома, може отново да я погледнеш и разбиращо да се усмихнеш. Ако тя поиска обяснение на твоето поведение, просто леко стисни пръстите й и кажи: “Добре”.

И когато тя отново попадне в еротична възбуда, с едната ръка продължавай да държиш пръстите й, а другата се надявам да знаеш как да използваш. Практикувай известно време постановката на “котвата”. Не се самозаблуждавай - това изисква практика. Но след известно време сам ще разбереш, малко са нещата, които действат така добре!

Това, което е особено хубаво в тези две техники е, че не е необходимо да си уговаряш специална среща. Можеш да поканиш момиче, с което току-що си се запознал на невинна чаша кафе, а след 15 минути тя да е готова да прави секс с теб. Защо да губиш време?

Това е един метод, който работи поради факта, че преодолява всяка съзнателна съпротива на жената. При това няма никакво значение на какво се основава нейната съзнателна съпротива.

Може ти да не си мъж от нейния тип, а тя да си мисли, че на нея й е необходим мъж от точно определен тип, за да я възбуди. Може пък да те иска, но да се страхува да не я сметнеш за леко момиче, ако твърде бързо се съгласи да преспи с теб.

Може съвсем наскоро тя да е страдала от отношенията си с някой мъж и да не иска отново да попада в неприятна ситуация… За теб вече няма да има значение поради каква причина се съпротивлява тя. Тъй като ще можеш да преодолееш всички възражения на съзнанието й и да се обърнеш към подсъзнанието.

Техника 1: Създаване на реалност.

Нека, за да бъда по-ясен, да разкажа една история, случила се с мой приятел. Той ми разказа какво е ставало, докато е четял една книга. Докато четял, той осъзнавал някои явления…

В процеса на четене той осъзнавал своеобразната форма и чернотата на буквите… И докато осъзнавал това, той също разбрал колко голям е контрастът между белия лист и черните букви…

После той усетил, че белият лист хартия е гладък при допир… А след това той почнал да осъзнава как се надигат и отпускат гърдите му при дишане… Той усетил как клепачите му леко се отпуснали и изпитал желание да затвори очи…

И така - какво стана с теб, докато четеше горния абзац? Готов съм да споря, че си правил това, което разказах - забелязал си чернотата на буквите, гладкостта на листа. Обърнал си внимание на дишането си и очите ти са започнали да се затварят.

Обяснението на това, което се случва е следното: единственият начин за всеки човек да разбере нещо е да го преживее по някакъв начин вътре в себе си.

Естествено, такова преживяване протича самопроизволно и без всякаква съзнателна съпротива: ти преживяваш това, което аз искам, защото просто си принуден да постъпваш така - просто за да имат думите ми някакъв смисъл за теб.

Но обърни внимание на още един стратегически важен момент: никой не ти е предлагал да обърнеш внимание на тези неща, не те е предупреждавал за необходимостта да направиш нещо, не ти е давал никакви преки указания за това.

Ако някой постъпи така, то у теб моментално ще възникне съпротива. Всичко това става по-друг начин. Указанията са включени в някаква история. Аз ти разказах за преживявания, които са се случили с някой друг, но единственият начин за теб да разбереш за какви преживявания говоря е да изпиташ сам тези преживявания.

Същата тази техника можеш да използваш, за да предизвикаш у жената изменено състояние на съзнанието. И да я накараш да чувства и прави приблизително това, което искаш. Ти можеш да разкажеш история за каквото и да било и в тази история да опишеш състоянията и преживяванията, които би искал да изпита тя.

Ти смесваш двете реалности: тази, в която жената се намира до теб и тази, която създаваш със своя разказ описание. И много скоро твоята слушателка ще престане да различава коя реалност е създадена от теб и коя се случва в действителност. А на това, което в действителност се случва не можеш да се съпротивляваш.

Звучи твърде просто и хубаво, за да бъде истина, но действа! И колкото повече го практикуваш, толкова по-добри резултати ще получиш. Ще ти приведа един пример, за да разбереш как точно да използваш тази техника, за да преодолееш вероятната съпротива на партньорката си.

По-нататък ти можеш да отработиш поведението си, като се ръководиш по образеца, описан по-долу, като предварително се настроиш така, сякаш ще изпълняваш упражнение. Това ще ти помогне да се държиш по-рисково и в същото време да намали страха от неуспех.

Може и предварително да отрепетираш монолозите си докато си у дома сам. Ще ти е необходима свобода и автоматичност на речта: въпреки, че за изпълнението на тази техника са необходими около пет минути, не би трябвало по време на реалното й изпълнение да те прекъсват.

И така, намираш се до партньорката си. След обичайния, нищо не значещ светски разговор ти казваш:
Ти: Разказах ли ти за приятеля си Кирил?
Тя: Не, с какво е известен?
Ти: Ами просто така, веднъж Кирил ми разказа една история.

Ти: Разбираш ли, той имаше приятелка и тази приятелка забеляза веднъж нещо необикновено. Докато тя слушала как някой нещо говори. Например, тя осъзнавала не думите, а звука на гласа… И докато е слушала звука на гласа, тя започнала отчетливо да чува и други звуци и разговори в стаята…

Тя започнала да осъзнава… как се повдигат и спускат гърдите й при дишане… как главата й бавно кима в такт с гласа, който слуша… И тя чувала цялата дълбочина и оттенъци на гласа… и започнала да осъзнава… всичко това… и усещането за ръцете й, допиращи се до стола… и очертанията на лицето на човека, когото тя слушала…

И вниманието й внезапно се сгъстява… и тя вижда само някоя черта на лицето му… ту част от лицето му, в която се е спряло вниманието й… и тя все повече и повече се фокусира на тази част и й става все по-интересно и по-интересно, какво той ще каже по-нататък…

Тя се запленява все повече от човека, когото слуша… и тя почва да разбира всичко това… И тя чувства някакво дълбоко взаиморазбирателство с този човек… усеща неговото докосване… мекото му докосване до нейното лице (протегнатите му ръце меко докосват лицето й) и когато усеща това докосване…

Очите й се притварят от удоволствие… дишането й става бавно и дълбоко… сърцето й бие в такт с гласа му… сърцето започва да излъчва топлота… която се разпростира по гърдите й… после по-ниско… Топлината изпълва корема й… и после се спуска по-ниско… между краката… И тя чувства, как ниско под корема й става топло и влажно… чувства пулсиране под корема си приятно пулсиране…

И пустотата се изпълва с приятна топлина… усещането долу под корема става все по-силно… и тя чувства това… вълнуващите докосвания към нейните бедра… неговите вълнуващи докосвания под корема… тя разбира, че трябва напълно да се отдаде на този човек… да му се отдаде, когато той го поиска…

Мога да ти гарантирам, че това ще я доведе до леглото ти… ако не те изнасили веднага още на място. След това, през нощта повтори тези докосвания, които си правил, докато си й разказвал историята. В терминологията на хипнозата и НЛП такива докосвания се наричат “котви”, което вече обясних в предишните статии.

Искам да обясня какво е котва и закотвяне и как да се използват при връзките с жени. Нека обърнем внимание на следните ситуации:

1. Мелодия да ти е напомняла някое приятно преживяване от миналото, което си изпитвал под въздействието на същата тази музика (или пък, обратно - неприятно усещане)?
2. Чувствал ли си характерен мирис, който да ти навява спомен за нещо?
3. Дори само едно докосване на някой човек предизвиква ли у теб определена реакция?
4. Случва ли ти се звука от бормашина да предизвиква болка в зъба ти?
5. И така нататък…

Ако поне нещо от тези неща ти се е случвало, ще ти е по-лесно да разбереш за какво говоря. В реалния живот често се срещат такива случаи. Конкретното съдържание, разбира се, би могло да бъде различно, но причинно-следствената връзка е същата.

По принцип, с изучаването на “закотвянето” се е занимавал още Павлов, когато е експериментирал със своите кучета. Паралелно с естествените стимулатори на отделянето на стомашен сок (т.е. вида и мириса на месо) е използвал и допълнителни изкуствени стимули, например - звънец.

В резултат този звънец сам по себе си се е асоциирал с приемане на храна. И се получавало така, че когато звънял звънеца кучето отделяло стомашен сок (макар и да трябвало това да става само при вида и мириса на храната). Това е придобития или условен рефлекс при кучето.

Човек е устроен така, че за придобиване на нов рефлекс на него обикновено не му е нужно многократно повторение “стимул реакция”, а е достатъчно еднократно съчетаване. На нас ни е достатъчно веднъж да се опарим, за де не направим това никога повече съзнателно.

Или дори веднъж да срещнем джебчии в тъмна улица, за да се страхуваме всеки път, когато се налага да се връщаме по тъмно… А работата е в това, че и тялото и съзнанието ни са част от една и съща кибернетична система. Всички части са неразривно свързани и преплетени една с друга.

И цялата тази информация, която получаваме чрез сетивата (това, което виждаме, чуваме, възприемаме и усещаме) се обработва съвместно, в един комплекс. Тоест - достатъчно е да си спомним музиката, която е звучала в миналото, за да можем да нарисуваме цялата картина в този момент и да почувстваме всичко, така, както е било тогава.

И всичко това е така свързано, че е достатъчен един елемент, за да си спомним цялата ситуация. Именно поради тази причина можем да използваме това целенасочено като внесем нов, леко повтарящ се елемент в ситуацията, в резултат на което той направо да се свърже с нея.

И сега, ако ние активизираме този елемент, то се възвръща цялостното преживяване. Този елемент, (често случаен и страничен, незначителен сам по себе си) се нарича “котва”, тъй като фиксира някое конкретно преживяване.

Котвата може да работи във всяка една система на възприемане:

1. Кинестетическа (сетивна) - осезание, сетивно възприятие, усещане за натиск и температура.
2. Визуална (това, което виждаме).
3. Аудиална (това, което чуваме).
4. Вкус, обоняние.

За проверка на работата на кинестетическия (тоест, работеща в системата на усещанията) котва може да се направят прости упражнения. Например опитай в компания, когато се разказват вицове, да се докосваш при всеки изблик на смях до ръката на някой от присъствуващите.

След това ще бъде достатъчно само да се докоснеш до ръката на този човек на същото място, със същата сила, за да се засмее той. Точно така и ще стане, ако всичко се направи правилно, уместно и своевременно. Само фантазията може да ви покаже колко много са вариантите да изпробвате закотвянето.

Но за да работи всичко успешно, има няколко принципни момента:

1. При активация на котвата да се докосвате именно до това място, до което и при постановката на котвата, със същата сила и въобще по-възможно най-сходен начин. При това такъв вид “котва” се препоръчва да се поставя на точки, които с най-голяма лекота могат да бъдат намерени следващия път.
2. Да се постави котва е най-подходящо точно в момента преди преживяването да достигне своя пик, затова е необходимо внимателно да понаблюдавате човека. Когато преживяването започне да отшумява (дори съвсем малко след пика), котвата се отпуска. Ако е възможно, то си струва да се засили котвата, като се постави няколко пъти на едно и също място.
3. Най-добре е, ако човекът не забележи съзнателно действията по закотвянето.
4. Може да се окаже, че съществува вече някаква котва от миналото на някое от въздействията. Затова в частност в упражненията по повишаване на увереността в себе си, може да се окаже, че използването на някаква друга котва, а не сключването на ръцете е по-подходящо.

Други видове котви, освен кинестетичните също могат да се използват ефективно, но за начинаещ това е по-сложно за реализация; освен това кинестетическата котва често обединява закотвянето във всичките три системи:

1. Собствено кинестетичната (чувствена).
2. Визуално (ако човекът види как протягаш ръка към него).
3. Аудиално - възприемане на шумоленето на дрехите при протягането на ръката…

При това с кинестетичната котва можем да бъдем уверени, че човекът е почувствал твоето докосване до него, а звуковата котва може и да не чуе, а визуалната, да не види.