Блог за съблазняване на жени - бъди сваляч

Искам да обясня какво е котва и закотвяне и как да се използват при връзките с жени. Нека обърнем внимание на следните ситуации:

1. Мелодия да ти е напомняла някое приятно преживяване от миналото, което си изпитвал под въздействието на същата тази музика (или пък, обратно - неприятно усещане)?
2. Чувствал ли си характерен мирис, който да ти навява спомен за нещо?
3. Дори само едно докосване на някой човек предизвиква ли у теб определена реакция?
4. Случва ли ти се звука от бормашина да предизвиква болка в зъба ти?
5. И така нататък…

Ако поне нещо от тези неща ти се е случвало, ще ти е по-лесно да разбереш за какво говоря. В реалния живот често се срещат такива случаи. Конкретното съдържание, разбира се, би могло да бъде различно, но причинно-следствената връзка е същата.

По принцип, с изучаването на “закотвянето” се е занимавал още Павлов, когато е експериментирал със своите кучета. Паралелно с естествените стимулатори на отделянето на стомашен сок (т.е. вида и мириса на месо) е използвал и допълнителни изкуствени стимули, например - звънец.

В резултат този звънец сам по себе си се е асоциирал с приемане на храна. И се получавало така, че когато звънял звънеца кучето отделяло стомашен сок (макар и да трябвало това да става само при вида и мириса на храната). Това е придобития или условен рефлекс при кучето.

Човек е устроен така, че за придобиване на нов рефлекс на него обикновено не му е нужно многократно повторение “стимул реакция”, а е достатъчно еднократно съчетаване. На нас ни е достатъчно веднъж да се опарим, за де не направим това никога повече съзнателно.

Или дори веднъж да срещнем джебчии в тъмна улица, за да се страхуваме всеки път, когато се налага да се връщаме по тъмно… А работата е в това, че и тялото и съзнанието ни са част от една и съща кибернетична система. Всички части са неразривно свързани и преплетени една с друга.

И цялата тази информация, която получаваме чрез сетивата (това, което виждаме, чуваме, възприемаме и усещаме) се обработва съвместно, в един комплекс. Тоест - достатъчно е да си спомним музиката, която е звучала в миналото, за да можем да нарисуваме цялата картина в този момент и да почувстваме всичко, така, както е било тогава.

И всичко това е така свързано, че е достатъчен един елемент, за да си спомним цялата ситуация. Именно поради тази причина можем да използваме това целенасочено като внесем нов, леко повтарящ се елемент в ситуацията, в резултат на което той направо да се свърже с нея.

И сега, ако ние активизираме този елемент, то се възвръща цялостното преживяване. Този елемент, (често случаен и страничен, незначителен сам по себе си) се нарича “котва”, тъй като фиксира някое конкретно преживяване.

Котвата може да работи във всяка една система на възприемане:

1. Кинестетическа (сетивна) - осезание, сетивно възприятие, усещане за натиск и температура.
2. Визуална (това, което виждаме).
3. Аудиална (това, което чуваме).
4. Вкус, обоняние.

За проверка на работата на кинестетическия (тоест, работеща в системата на усещанията) котва може да се направят прости упражнения. Например опитай в компания, когато се разказват вицове, да се докосваш при всеки изблик на смях до ръката на някой от присъствуващите.

След това ще бъде достатъчно само да се докоснеш до ръката на този човек на същото място, със същата сила, за да се засмее той. Точно така и ще стане, ако всичко се направи правилно, уместно и своевременно. Само фантазията може да ви покаже колко много са вариантите да изпробвате закотвянето.

Но за да работи всичко успешно, има няколко принципни момента:

1. При активация на котвата да се докосвате именно до това място, до което и при постановката на котвата, със същата сила и въобще по-възможно най-сходен начин. При това такъв вид “котва” се препоръчва да се поставя на точки, които с най-голяма лекота могат да бъдат намерени следващия път.
2. Да се постави котва е най-подходящо точно в момента преди преживяването да достигне своя пик, затова е необходимо внимателно да понаблюдавате човека. Когато преживяването започне да отшумява (дори съвсем малко след пика), котвата се отпуска. Ако е възможно, то си струва да се засили котвата, като се постави няколко пъти на едно и също място.
3. Най-добре е, ако човекът не забележи съзнателно действията по закотвянето.
4. Може да се окаже, че съществува вече някаква котва от миналото на някое от въздействията. Затова в частност в упражненията по повишаване на увереността в себе си, може да се окаже, че използването на някаква друга котва, а не сключването на ръцете е по-подходящо.

Други видове котви, освен кинестетичните също могат да се използват ефективно, но за начинаещ това е по-сложно за реализация; освен това кинестетическата котва често обединява закотвянето във всичките три системи:

1. Собствено кинестетичната (чувствена).
2. Визуално (ако човекът види как протягаш ръка към него).
3. Аудиално - възприемане на шумоленето на дрехите при протягането на ръката…

При това с кинестетичната котва можем да бъдем уверени, че човекът е почувствал твоето докосване до него, а звуковата котва може и да не чуе, а визуалната, да не види.

Първо се опитай да си представиш някаква ситуация от твоя живот, достатъчно ярка и положителна. Например ситуация, при която ти е много весело в компания или си спечелил с твоя отбор. Каквото и да е, в зависимост от характера и интересите ти, но силно положително и приятно.

Надявам се, че ще можеш да си представиш тази ситуация във вид на картини. А сега се опитай да видиш тази картина в два различни варианта:
а) Когато виждаш тази картина като със собствените си очи (в НЛП това се нарича асоцииран образ).
б) Когато гледаш картинките от страни и виждаш на картинката и себе си, и останалите, и всички предмети наоколо (в НЛП това се нарича дисоцииран образ).

А сега кажи, коя от двете картини предизвиква у теб по-реални телесни усещания? Готов съм да заложа, че първата.

Образът или целта се възприемат от психиката като реални, ако те се проявят във формата на първата картинка, тоест, когато виждаш нещо асоциирано, така, сякаш се намираш вътре в образа, все едно, че си участник в събития, за които си спомняш.

Простият факт, че повечето хора не схващат простата разлика между тези два вида вътрешни мисловни образи е най-главната и единствена причина за това, повечето хора да не постигат целите си.

Може до посиняване да си внушаваш, че си уверен и силен. Но ако не дадеш на мозъка си някои ключови указания за това, как да попадне вътре в този образ, нищо няма да се получи. Ти никога няма да получиш достъп до огромните ресурси, за които мечтаеш.

Затова, когато си спомниш за някоя ситуация от тип “а”, то впечатлението е многократно по-силно. Ти можеш да се вживееш в случващото се, то сякаш започва да се случва “тук и сега”.

Сега потренирай: първо си спомни картини по тип “б” (когато се виждаш и наблюдаваш отстрани), а после влез в картинката, така че да можеш да я видиш по тип “а” със собствените си очи.

Научи се да правиш такъв преход за всяка картинка. (И може още един път да обърнеш внимание на това, как се променят усещанията от такъв преход).

1. Сега искам да си представиш ситуация, при която си бил уверен при общуването си с момиче. Когато всичко е вървяло като по масло и ти напълно си контролирал ситуацията. Все някога това се е случвало, макар и много отдавна, нали?

Някой може да си спомня, как е бил уверен в себе си, когато е поканил на среща съученичка от седми клас, а друг, може би, как спокойно е разговарял с момичетата в първи клас… Друг може да е проявил удивително самообладание, когато спокойно е поговорил с “непристъпното” момиче.

Дори и да не ви е лесно да си спомните такава ситуация (не вярвам, че съвсем никога това не се е случвало, трябва само добре да си помислите), то и това не е толкова страшно. Достатъчно е да си спомните каквато и да е ситуация, в която си бил уверен.

Може да си го изпитал, когато за пръв път в детството си си се научил да правиш нещо. Например да караш колело. Или заслужено, макар и с усилие, си получил добра оценка в училище…

Може дори да си спомниш първите си стъпки и как уверено и страхотно си се чувствал тогава! Или как за пръв път, с още неукрепнала ръка си написал първите си букви и това е станало, и ти си почувствал силите си, и си бил уверен във възможностите си.

Представи си, какво е станало в ситуацията, в която си бил уверен и как е изглеждало това отстрани.

Така ти ще получиш картина от тип “б”. Но след това задължително премини в картина, от тип “а”, тоест, виж ситуацията със собствените си очи.

Виж това, което си виждал в тази ситуация, чуй това, което си чувал - какви звуци са звучали наоколо… Спомни си (и почувствай!) как си се чувствал тогава, когато си бил уверен в себе си.

И тогава, когато емоциите от този спомен бъдат на нужната висота, съедини ръцете си като при здрависване. (в НЛП това се нарича “постановка Котва”).

2. Направи гореспоменатите действия (започвайки със спомена за състоянието на увереност) няколко пъти - колкото повече, толкова по-добре, но не по-малко от три пъти – всеки път, в пиковия момент на емоцията, съединявай ръцете си по един и същи начин.

В никакъв случай не се самозалъгвай. Твоето преживяване трябва да бъде колкото може по-реално - само тогава твоето тяло наистина ще си спомни усещанията и ти ще почнеш наистина да ги изпитваш.

Най-добре ще е, ако всеки път си спомняш различни ситуации от миналото, макар че това не е задължително. Важното е да си спомниш тези ситуации, когато си бил 100% убеден в себе си и собствените си сили.

3. Проверка на получения ефект. За това:
а) Обърни вниманието си за половин минута на нещо друго - гледай през прозореца или просто се поразходи из стаята. Или си помисли - какво си закусвал.
б) Съедини ръцете си по същия начин (не трябва да си спомняш нищо специално). Ако ти почувстваш, че само по себе си се проявява усещането за увереност, то всичко е направено правилно.

Ако не, направи точка 1 и 2 отново. Провери особено внимателно правилно ли работиш с образите и правилно ли определяш пиковия момент на преживяването.

Ако си направил всичко правилно, то скоро ще забележиш, че когато съединиш ръцете си по същия начин, без дори да си спомниш чувството за увереност, ти все едно изпитваш това чувство!

4. Сега си представи ситуацията в бъдещето, когато на теб ще ти е необходимо това чувство за увереност, за самообладание. Нарисувай го в детайли, измисли последователността и сюжета на това, което ще се случи. Виж тази ситуация отстрани, като че ли е снимана със “скрита камера”…

Сега влез “вътре в себе си”” (картинка от тип “а”) и виж всичко това, но със собствените си очи. При това съедини ръцете си по вече изпитания начин - това ще ти помогне да изпиташ същото чувство за контрол над ситуацията и самообладание.

Почувствай как добре и уверено ще се чувстваш, с какво непробиваемо самообладание ще разполагаш, като видиш със собствените си очи как ще изглежда това, като чуеш това, което тогава ще чуеш (думи, глас, шум, музика).

От тук нататък, само като попаднеш в подобна ситуация, ти автоматично ще изпитваш чувството за самоувереност и самообладание.

5. Направи същото, като в точка 4, но се опитай да поизмениш ситуацията. Разиграй, например, ситуации от сериите:

• Отиваш и се запознаваш.
• Каниш на среща.
• Целуваш за първи път.
• Предлагаш й да остане за през нощта.
• И така нататък….

(при това ако съединените ръце са престанали да ти помагат така силно, както първия път, направи отново първите точки за установка на по-силна “котва”).

Но предварително помисли: може ли такава самоувереност да ти донесе неприятности в бъдеще в някоя област? Ако решиш, че такава самоувереност би била вредна в някоя ситуация, то не трябва да си представяш в този пункт такава ситуация.

6. Сега разиграй ситуация, която преди е била за теб “костелив орех”. Например от следния тип - опитваш се да се запознаеш, но те разкарват. Или ситуация, в която правиш някаква грешка.

Разгледай такава ситуация от положение “б” и усети, че ти все пак се чувстваш добре - само си получил нов урок (спомни си за втората заповед на пикапера!)

Убеди се, че ти продължаваш да имаш същата самоувереност, самообладание и контрол над ситуацията и ти нищо не си загубил. Виж, че ти само си получил допълнителен опит и още по-голяма самоувереност.

Сега можеш да влезеш в положение “а”, да се “въплътиш в собствената си кожа” в подобна ситуация в бъдещето и да разбереш, че тук няма нищо вредно и страшно.

Ако “котвата на увереността” някъде, в някоя конкретна ситуация се окаже недостатъчна - при следващи упражнения направи по-силна “котва”, като работиш над точки 1-3.

След като си взел нейния телефон, е най-добре да изчакаш 2-3 дни преди да й позвъниш. Прави се с цел да си “повишиш цената”. След около три дни нейният интерес ще започне да угасва и настроението й ще бъде малко убито, а самочувствието й - леко смачкано. Ако позвъниш в този момент - ти имаш огромни шансове тя да зареже хората, с които е и да дойде при теб.

Тя трябва малко да по нервничи - ще позвъниш ли изобщо. Времето работи за теб! Когато й звъннеш, трябва да й предложиш конкретно време и място, а не да й предоставяш право на избор. Ако времето не е подходящо за нея, попитай я кога й е удобно. В краен случай позвъни още един път. Разговорът трябва да е кратък - до 60 секунди. Много ефикасно работи формулата: “Откъде да те взема?” вместо бездарното : “Ще те чакам в (на) …”.

Първата среща условно е този момент, в който вие седите, общувате и се опознавате взаимно. Този процес отнема около 2-5 часа. Аз лично имам навика, когато си определям среща , да се осведомя от още 1-2 познати къде ще бъдат наблизо в същия район - без да обещавам нищо конкретно.

По този начин, ако някое момиче не дойде на уговорената среща, винаги мога да отида там (наблизо), където вече имам познати момичета, сами или с компания. Това ми дава огромно самочувствие (напълно реално), че аз имам огромен избор, за разлика от тази “новата”. По мои наблюдения от десет срещи на три не идва никой. Не знам как ще бъде при теб, но приеми, че и това ще ти се случва.

Заведи я в много приятно местенце - барче или кафене, и разговаряй, разговаряй, разговаряй. За всичко на света: за живота, за родителите, за училището, началниците (подчинените). Като правило е достатъчно да й задаваш насочващи въпроси.

Жените са големи любителки на тема “говорене без край”, така че просто й задавай подходящи въпроси и слушай, от време на време кимай, прави й някакви коментари, за да е видно, че взимаш участие в разговора. По-просто от това няма!

Ако независимо от усилията ти, разговора върви трудно - тогава започни да говориш (спомни си същите тези въпроси), от време на време вмъквай вицове, смешни истории.
На този етап задължително използвай настройване към нейната поза, жестове, мимика и дишане. Но ги въвеждай едно по едно, а не наведнъж в рамките на 30 секунди.

Често момичетата (особено по-младите) на първата или втората среща започват да ти говорят за техния приятел. Слушай, усмихвай се, казвай Да - Да, но не проявявай никакво безпокойство. Теб не трябва да те вълнуват никакви нейни приятели, мъже, любовници. В края на краищата тя е сега с теб, а не с тях. А значи ти за нея в настоящия момент си по-интересен, отколкото всички останали. Ето и от това се възползвай!

Когато почувстваш, че вече трябва да се разделите, го направи незабавно.
Когато усетиш, че тя е онемяла от щастието да е с теб, то действай според ситуацията. Възможно е вече да я заведеш във вас и да правите секс. Но ти трябва да си твърдо уверен, че на нея това й се иска, иначе може да развалиш всичко. Ако не си 100% уверен, по - добре я закарай до тях или излезте някъде сред природата за няколко минути.

Ето тук можеш да я хванеш за ръката и така да стигнете до колата или спирката на метрото. Но бъди внимателен с целувките - засега все още ситуацията е много деликатна. Не бързай, когато това не е нужно. Бъди спокоен. Като цяло - действай съгласно обстоятелствата - иначе защо имаш глава на раменете?

Преди да завърша статията искам да благодаря от мое име и от името на екипа ни за бирите от г-н. Дамян Валев. Почерпихме се наистина добре