Котва и закотвяне в НЛП
Искам да обясня какво е котва и закотвяне и как да се използват при връзките с жени. Нека обърнем внимание на следните ситуации:
- Мелодия да ти е напомняла някое приятно преживяване от миналото, което си изпитвал под въздействието на същата тази музика (или пък, обратно - неприятно усещане)?
- Чувствал ли си характерен мирис, който да ти навява спомен за нещо?
- Дори само едно докосване на някой човек предизвиква ли у теб определена реакция?
- Случва ли ти се звука от бормашина да предизвиква болка в зъба ти?
- И така нататък…
Ако поне нещо от тези неща ти се е случвало, ще ти е по-лесно да разбереш за какво говоря. В реалния живот често се срещат такива случаи. Конкретното съдържание, разбира се, би могло да бъде различно, но причинно-следствената връзка е същата.
По принцип, с изучаването на “закотвянето” се е занимавал още Павлов, когато е експериментирал със своите кучета. Паралелно с естествените стимулатори на отделянето на стомашен сок (т.е. вида и мириса на месо) е използвал и допълнителни изкуствени стимули, например - звънец.
В резултат този звънец сам по себе си се е асоциирал с приемане на храна. И се получавало така, че когато звънял звънеца кучето отделяло стомашен сок (макар и да трябвало това да става само при вида и мириса на храната). Това е придобития или условен рефлекс при кучето.
Човек е устроен така, че за придобиване на нов рефлекс на него обикновено не му е нужно многократно повторение “стимул реакция”, а е достатъчно еднократно съчетаване. На нас ни е достатъчно веднъж да се опарим, за де не направим това никога повече съзнателно.
Или дори веднъж да срещнем джебчии в тъмна улица, за да се страхуваме всеки път, когато се налага да се връщаме по тъмно… А работата е в това, че и тялото и съзнанието ни са част от една и съща кибернетична система. Всички части са неразривно свързани и преплетени една с друга.
И цялата тази информация, която получаваме чрез сетивата (това, което виждаме, чуваме, възприемаме и усещаме) се обработва съвместно, в един комплекс. Тоест - достатъчно е да си спомним музиката, която е звучала в миналото, за да можем да нарисуваме цялата картина в този момент и да почувстваме всичко, така, както е било тогава.
И всичко това е така свързано, че е достатъчен един елемент, за да си спомним цялата ситуация. Именно поради тази причина можем да използваме това целенасочено като внесем нов, леко повтарящ се елемент в ситуацията, в резултат на което той направо да се свърже с нея.
И сега, ако ние активизираме този елемент, то се възвръща цялостното преживяване. Този елемент, (често случаен и страничен, незначителен сам по себе си) се нарича “котва”, тъй като фиксира някое конкретно преживяване.
Котвата може да работи във всяка една система на възприемане:
- Кинестетическа (сетивна) - осезание, сетивно възприятие, усещане за натиск и температура.
- Визуална (това, което виждаме).
- Аудиална (това, което чуваме).
- Вкус, обоняние.
За проверка на работата на кинестетическия (тоест, работеща в системата на усещанията) котва може да се направят прости упражнения. Например опитай в компания, когато се разказват вицове, да се докосваш при всеки изблик на смях до ръката на някой от присъствуващите.
След това ще бъде достатъчно само да се докоснеш до ръката на този човек на същото място, със същата сила, за да се засмее той. Точно така и ще стане, ако всичко се направи правилно, уместно и своевременно. Само фантазията може да ви покаже колко много са вариантите да изпробвате закотвянето.
Но за да работи всичко успешно, има няколко принципни момента:
- При активация на котвата да се докосвате именно до това място, до което и при постановката на котвата, със същата сила и въобще по-възможно най-сходен начин. При това такъв вид “котва” се препоръчва да се поставя на точки, които с най-голяма лекота могат да бъдат намерени следващия път.
- Да се постави котва е най-подходящо точно в момента преди преживяването да достигне своя пик, затова е необходимо внимателно да понаблюдавате човека. Когато преживяването започне да отшумява (дори съвсем малко след пика), котвата се отпуска. Ако е възможно, то си струва да се засили котвата, като се постави няколко пъти на едно и също място.
- Най-добре е, ако човекът не забележи съзнателно действията по закотвянето.
- Може да се окаже, че съществува вече някаква котва от миналото на някое от въздействията. Затова в частност в упражненията по повишаване на увереността в себе си, може да се окаже, че използването на някаква друга котва, а не сключването на ръцете е по-подходящо.
Други видове котви, освен кинестетичните също могат да се използват ефективно, но за начинаещ това е по-сложно за реализация; освен това кинестетическата котва често обединява закотвянето във всичките три системи:
- Собствено кинестетичната (чувствена).
- Визуално (ако човекът види как протягаш ръка към него).
- Аудиално - възприемане на шумоленето на дрехите при протягането на ръката…
При това с кинестетичната котва можем да бъдем уверени, че човекът е почувствал твоето докосване до него, а звуковата котва може и да не чуе, а визуалната, да не види.
Запознанства по телефона с момичета
Разбира се, веднага ще ми възразиш, че да се запознаеш с момиче по телефона е някак си глупаво и непълноценно. Че по-просто е да се доближиш на улицата до някое готино гадже и да се запознаеш с него направо на място.
Ако смяташ така, то тогава защо все още стоиш пред монитора и четеш тази страничка. Ти отишъл ли си вече да се запознаеш? Е, ако да, то следния материал не е за теб! Успех в лова!
А сега се надявам да говоря само с тези, които не са успели да преодолеят притеснителността си или са, но все пак смятат, че не е излишно да прочетат всичко до края. Не трябва да се чувстваш неудачник и некадърник поради смущението си пред момичетата.
Това е нормално и при повечето момчета ръцете треперят и езикът се заплита при запознанство с момичета. Дори и тези, които имат смелостта да опитат веднага с директни запознанства, също малко се вълнуват. Това е напълно нормално.
Просто те имат повече опит и до известна степен са свикнали. Те също са започнали от някъде. И е възможно, с телефонни разговори.
Всъщност, моята задача сега е да убедя най-вече тези, които все още се страхуват от началото на каквато и да е комуникация със слабия пол. И най-лесният начин за това е да започнете да го правите по телефона, с тези момичета, които не ви познават.
Ако още от първия път не се получи общуването, то ти можеш просто да оставиш слушалката, а събеседницата ти така и не те познава и няма да може нищо да разкаже за това, какъв схванат и неумел си. А от първия път при теб, по-вероятно е да не се получи. И така: кога да позвъниш?
Преди обаче да позвъниш, ти трябва да разбереш номера на този човек. Тук има няколко начина. Първият е да помолиш свои приятели да ти дадат телефонните номера на симпатични момичета, като им обещаеш, да не съобщаваш името на този, който ти е дал номера.
Вторият начин е да намериш по адреса на симпатичната си съседка телефонния й номер. Разбира се, начините са много повече - просто ти цитирам най-простите и резултатни.
Съветвам те да събереш по-голям списък, защото ако имаш само три телефона, много вероятно е, когато позвъниш да няма никой в къщи или да е заето, а на последния номер да чуеш, примерно, такъв диалог:
- Може ли да си поговорим малко?
- Не, сега съм заета…
- Нима сте чак толкова заета? И за десет минутки ли нямате време?
- Да, много съм заета…
- А с какво, ако не е тайна?
- Трябва да нахраня мъжа си.
Забавно ли ти се струва? Да видим, когато попаднеш на такава ситуация… Но не се разстройвай. Набери следващия телефон и не се предавай, когато не се получи. Най-главното - бъди настойчив!
Понякога се случва, тъкмо като решиш да набереш номера и да заговориш с момичето, изведнъж да получиш сърцебиене и да започнеш да заекваш, а после да загубиш съвсем дар слово.
Тогава има един не лош начин да се успокоиш - може вместо да се обадиш на момичето да се обадиш на някой друг и да си поговориш с него. Нервите ти ще се успокоят и ти ще можеш да се обадиш и на момичето. Така ти от дълго време ще си пред телефона и ще си престанал да го гледаш така, сякаш е бомба с часовников механизъм.
Реши ли да набереш номера, който е на първо място в списъка ти? Вземи лист и химикалка, за да можеш след разговора да запишеш тези важни моменти, които тя може да ти разкаже за себе си - ръст, тегло, цвят на очите и косите, място на работа или учене.
Още по-важно е да знаеш някои от специфичните й интереси, за да имаш възможност да се подготвиш. Записването е важно и затова, защото можеш да се объркаш в момичетата и да забравиш къде живее или учи твоята избраница.
Да не говорим, че в следващия разговор може да я попиташ как си е взела изпита и да се окаже, че тя съвсем не учи вече. А на всяко момиче ще му бъде приятно да усети, че помниш почти всичко, за което тя говори. Тогава тя ще остане с впечатлението, че ти много се интересуваш от нея.
Опитай по време на разговора по-често да употребяваш името й. В идеалния случай най-добре е да започваш всяка фраза с нейното име.
С какво да започнеш разговора с момичето?
Може, разбира се, да се приведе примерен диалог, но в никакъв случай не трябва да се придържаш към даден шаблон. Знаеш за поизтъркания израз: “На война и в любовта…”
Както и това, че всички военни планове се провалят, защото винаги се случва нещо не планирано. И ако имаш твърди намерения и ясно изработена тактика, то по-скоро ще се разстроиш, когато момичето каже нещо не планувано от теб.
Преди всичко импровизирай! Разбира се, ясно ми е, че е трудно едновременно да говориш с момичето и да мислиш, но трябва да намериш подходящи теми за разговор и най-лесното от всичко е да я затрупаш с въпроси, но, разбира се, не всички наведнъж, а един по един.
И запомни това основно правило: Всеки един човек, било това жена или мъж, говори с огромна охота за най-важното същество във Вселената - за себе си.
А ето и един примерен списък с въпроси:
- С какво се занимаваш в свободното си време?
- Обичаш ли да четеш?
- Кои телевизионни предавания харесваш?
- В какво настроение си?
- Колко е часът?
- Имаш ли хоби?
- Занимаваш ли се със спорт?
- Какво най-много цениш у момчетата?
- Какво си говорят помежду си момичетата за момчетата?
- Какво можеш да готвиш?
- Какво е времето днес?
- Имаш ли си домашен любимец?
- Каква музика харесваш?
- Какво въобще очакваш от момчетата?
- Ходиш ли на плаж?
- Кой сезон ти харесва най-много?
- Коя зодия си?
- Пушиш ли?
- Обичаш ли да танцуваш?
- Можеш ли да плуваш?
Опитай се повече да се смееш и шегуваш при разговор с момиче. Но това съвсем не означава да я заливаш с изтъркани и пошли анекдоти.
Преди всичко се постарай да говориш весело и жизнерадостно, а не като някои, които започват разговора тежко, сериозно и траурно. Все пак ти не се обаждаш да си търсиш работа, а да намериш момиче, с което да си прекарвате приятно времето. Опитай се сам за запълваш паузите в разговора, все пак ти й звъниш, а не тя на теб.
И ако при теб се получи с едно момиче, не си струва да се спираш на нея. Трябва да се обадиш на следващата, за да отработиш своето майсторство. Колкото повече опитваш, толкова по-добре ще бъде за теб. Всяка следваща ще се удивлява все повече на такъв интересен и общителен човек като теб.
Магията на усмивката - Част 2
Тази статия е продължение на статията Магията на усмивката…
Обърни внимание, как в твоя град (село, университет, училище) е прието да се обличат и държат. Мога да ти дам само общи съвети, които имам като собствени наблюдения: обличай се в светли тонове, обувките също трябва да са светли (при повечето хора те са черни).
Не ти давам съвети какви да се панталоните, ризата, потника или тениската - това е въпрос на собствен вкус. Но те трябва да е в хармония с теб, твоята фигура и физиономия.
И така: Изправи се - така ще изглеждаш уверен и смел. Гледай към хоризонта, в краката си нека да гледа вехтото поколение (при цялото ми уважение към това героично поколение).
И, разбира се, усмихвай се, усмихвай се и пак се усмихвай! И усмивката ти трябва да бъде заразителна! Желателно е тя да омагьоса света! И не се притеснявай, че някой ще реши, че си луд. Защото: В усмихващо се лице не пускат стрела (японска пословица).
Усмихни се! Не се шегувам, отиди до огледалото и просто се усмихни. Харесва ли ти тази усмивка? Преди да се върна към умните думи, прекарай, моля те, още малко пред огледалото. Изобрази просто весело настроение. Получава ли се? Добре, а лека усмивка? Става ли? Тогава си подари едва сдържаща се усмивка (все едно, че едва успяваш да сдържиш смеха си).
Ако се е получило добре - изпробвай я на някой непознат човек в транспорта: погледни го, задръж усмивката си, обърни се. Всеки втори от тези, които си погледнал, ще започне да си поправя дрехите и да се оглежда.
Този прост метод можеш спокойно да включиш във “вредните” спътници, активно пречещи на разговора. А сега - усмихни се широко. Искрена ли е твоята усмивка? Харесва ли ти? Добре. Тогава засега - стига.
А сега по експериментирай с хладна усмивка, със защитна, с удивена, объркана, приятелска и с други. Те са много, нали? За малко да забравя: преди да продължиш да четеш по-нататък, украси лицето си с лека усмивка и засечи десет минути. Направи го!
Има такъв медицински термин - контрактура. Опитай се да размърдаш ръката, веднага след като са й свалили гипса. Контрактура.
В най-общия случай се подразбира нарушение на подвижността на ставите. По-късно терминът, малко по променил се, се въвежда и в психологията. Погледни лицата на хората по улиците: понякога ще срещнеш гримаса на безпричинна погнуса, понякога на страх или изнервеност. Психологическа контрактура.
Човекът, най-вероятно, дълго е живял в страх или се е намирал в неприятна обстановка, което е и предизвикало съответната маска на лицето му. Но дните преминавали, а мускулите са свикнали да се намират в новото положение. И ето - дразнителят е изчезнал, а печатът на лицето е останал.
А знаеш ли, колко често нагрубяват именно такива изнервени и изплашени? Обърни внимание! Ще се радвам, ако ти не си в тяхната група.
Като се върнеш у дома - веднага погледни в огледалото. След известно време се разположи по-удобно пред него - и отново се погледни.
В двата случая - какво можеш да кажеш за настроението на този човек, ако го видиш на улицата? Ако това не е нещо неутрално, то трябва да се учим отново.
Да се отпуснем. Ако ти е трудно - проведи експеримента веднага след сън. Изрази на лицето си спокойствие и запомни това усещане.
Усмихни се. Отново се успокой. Няколко пъти на ден (колкото по-често, толкова по-добре) се гледай в огледалото и се контролирай. Всичко ли е вече наред? Тогава е време да се усмихваш. Трябва да постигнеш това – всички усмивки от първия абзац да ти харесват.
Наскоро видях красиво момиче. Мислех си, че е красиво, докато не се усмихна - това повече приличаше на гримаса, нощем, вероятно, бих се уплашил.
И така, може вече да са изминали плануваните 10 минути? Още ли се усмихваш?
Не са ли се уморили мускулите на лицето ти? Първия път, когато го направих аз, истински се уморих. Психологическа контрактура. Усещах, че мускулите в краищата на устните ми са жестоко изморени! Тези мускули не са привикнали на работа. А ако мускулите се уморяват бързо, може ли леката усмивка – настроение дълго да живее на лицето ти без специални тренировки?
А и, знаеш ли, забелязах, че броят на момичешките погледи към мен се увеличи два или три пъти. Усмивката е като магнит, привлича тези погледи и други усмивки. Така че, действай!
Някога обърнал ли си внимание на това, на кого се усмихваш? А аз съм забелязал, че при мен това са предимно приятели и дружелюбно настроени хора.
Не се усмихвах на всички момичета, а и колкото повече ми харесваше момичето, толкова по-сериозен бях. Глупак! Това са навици и установки, от които трябва да се избавим.
Проследи как ти реагираш на различни ситуации, резултатът може да се окаже доста неочакван. Знаеш ли как върховно да се усмихваш на този, който ти харесва? Как стремително се покачва от това скалата на настроението? По неволя ще станеш оптимист. Опитай! Ден, може би седмица - и ще се получи, непременно ще се получи! А когато се получи, ти ще забравиш самотата, повярвай ми!