Връзка на година и половина… и гаден край
И този път май наистина всичко свърши. На 1-ви юни 2008 година тръгнах с едно момиче, което тогава беше на 16, а аз на 20 години. Отначало всичко вървеше идеално, но направих грешката, че преспах с друго момиче 3-4 месеца след като тръгнахме. Уж ми прости тогава… След 6 месеца тя почна вече да ме вика да ходя в тях. И така стана, че малко по малко направо си заживях в тях. Проблеми с родителите й съм нямал. Сядахме на масата заедно, спяхме с нея в едно легло, просто всичко си беше сън.
Малко по малко нещата като чи ли се промениха, почнахме да се караме за глупости, а и аз много ревнувах. Може би главно заради това ставаха и скандалите. И 20 дена преди да направим 1 година връзка, в един отвратителен ден, станах за работа (работех в един хлебозавод, карах хляб с бус и ставах е 3:00 всяка сутрин) и както всяка сутрин преди да отида на работа я целувам за чао, докато тя още спи и заминавам. Сутринта като се събуди си говорихме по телефона тя ми каза “обичам те” и след обед като се видяхме се сдърпахме пак и тя каза “Не те обичам вече, и искам да се разделим”, при което на мене ми писна от чалъми и си позволих да я ударя в ръката, за което до ден днешен съжалявам.
Направих го безсъзнателно, не съм искал. При което наистина се разделихме за 26 дена. Аз просто се бях побъркал тогава, ходих при гледачки да ми кажат какво ще стане, ходих в църквата всеки ден да паля свещ. Плачех постоянно и правих опити да се оправим. Ходих до тях цветя и носих, молих я да ми прости, и така стана че един ден се оправихме. Почнах пак да спя в тях ходихме пак 2 месеца и малко и пак се разделихме. Пак щото много ревнувам, тогава пак същата история, бяхме се разделили за 1 месец и 15 дена някъде. Това става миналата година лятото.
Тогава тя тръгна с едно лапе 2 години по малко от нея, тя беше станала вече на 17. Пак я търсих, търсих, но нищо. И накрая вече се отказах. Хванах си друга приятелка но нямах чувства към нея, нямах и никакъв интерес. Но ей така си ходих с нея, понеже да отбия номера, пък и тази, която искам, да се дразни. Вече се бях отказал, но пак си ходих при гледачки. Всичките ми казаха, че ще се оправи всичко и че тя ще ме потърси. И така стана, тя ме потърси сама. И се върнах пак при нея. Казваше, че съжалява, че не иска повече да се разделяме, че ме обича, ходихме пак известно време.
И след 2 месеца пак се разделихме, пак за 1 месец бяхме разделени. Виждахме се в дискотеката, но аз ходех все с различни момичета, да се дразни. Тогава се сдърпахме, скарахме се още повече. Това беше 3-тия път, когато се разделихме. Ходех пак при гледачки, това беше сега декември месец (може да ви е смешно, но аз вярвам на такива, а и ми дава надежда и спокойствие). И на 22 декември се оправихме пак и стана така, както гледачката ми беше казала. Всичко си вървеше идеално както винаги, бях спрял да ревнувам, това, което на нея най й пречеше. Не мога да си обясня защо като се оправим и първия месец всичко върви идеално и след като мине 1 месец почват пак цупенията, скарванията и проблемите и все по 2 месеца караме и се разделяме.
Сега последната случка беше на 1-ви февруари съботата, искаше да отиде на дискотека със съученички (демек без мене), аз й казах да върви. А тя наща се целувала с някакъв, при което на другия ден ми се обади да отида до у тях да говорим нещо, искала нещо да ми каже. Отидох аз и тя ми вика да си призная снощи се целувах с един в дискотеката, започна да реве, каза че съжалявала, че не знае защо го е направила, че не може да си го прости, че не може да ме погледне в очите. Аз се ядосах, но не го показах… държах се на ниво. Казах й че това, че си признава, е нещо, защото за иска много смелост да си признаеш, не всеки може, важното е да си осъзнае грешката и да не се повтаря повече.
Прегърнах я, целунах я и я гушках, а тя само това повтаря, че не може да ме погледне в очите и реве. Попитах я дали иска да излезем вечерта, тя каза, че не искала, защото искала да си остане сама. Обаче аз дочух, че щяла да излиза с тоя дето се целувала в дискотеката. И пречаках я аз на горната улица над тях и видях как спира една кола и тя се качи в колата. При което ходих до у тях, приказвах с майка й аз и казах къде съм я видял. И вечерта по късно приказвах с нея по телефона, казах и че е използвачка, защото аз като й угаждам да излизаме, подаръци, насам натам, като я разкарвам, съм добър и не мисля, че заслужавам това да ме лъже.
Аз даже й подарък за нова година не получих от нея. Тя се ядоса като и казах, така и вика като съм използвачка, ела си вземи всичките неща дето си ми подарил. Ще ти ги смъкна в една торба пред блока, отидох аз и торбата беше пред входа. Взех си я и от тогава не съм я чувал нито виждал. И не знам какво да правя. Това ми е първата голяма любов. Гадно ми е, но и не знам какво да правя и как да постъпя. Не знам ще се върне ли при мен. Ще съжалява ли? Аз съм първия, с който е ходила толкова време и първия, с който е живяла. Тя е на 18 години вече, аз на 22. Дали ще се осъзнае? Ще чакам вашите мнения и препоръки 
Благодаря за отделеното време.
Имам връзка, но не знам как да я продължа…
Здравейте свалячи!
От няколко месеца следя блога, чета статиите и коментарите и се възхищавам на всички вас, които не сещате умора да се справяте със собствените си житейски проблеми и така умело се стремите да помагате с каквото можете на останалите!
Та накрая и аз се престраших да разкажа моята история и да поискам съвет от вас. Значи историята е следната: аз сам на 23 години, но нямам особено богат опит с жените което може би се дължи на стеснителността, която ми е вродена ама само що се отнася до нежния пол, иначе сам много общителен и обичам забавленията. С момичето, което така горещо ме вълнува се запознахме преди 2 години при странни обстоятелства, а като казвам странни имам предвид това, че един мой приятел имаше среща с нея и ме повика със себе си на срещата.
По стечение на обстоятелствата, обаче, тя хареса мен и още тогава се опита да направи първата крачка, но аз разбира се я отхвърлих тактично под предлог, че все пак е на среща с приятеля ми, а не с мен. След това се срещахме по улиците (става дума за около 1 година време) и винаги когато се видехме тя проявяваше силен интерес към мен, аз за съжаление никакъв и после си платих за това но… И така веднъж тя ми поиска телефона, след 2-3 дена се видяхме и прекарахме една хубава вечер заедно (без секс) и оттам нататък дойдоха проблемите (хах, да се влюбиш си е голям проблем).
Ходихме около 4 месеца и всичко привидно си дойде на мястото (секс и всичко останало), през което време разбрах, че докато аз сам губил ценни мигове тя си е имала друг приятел, когото май нямаше намерение да забрави просто така. Оказа се че през цялото това време поддържа връзка с него и дори не криеше това, но аз се правех, че не ми пука особено и нещата уж си вървяха. С времето постепенно аз станах ревнив и постоянно се карахме заради това. Така в един прекрасен ден ми се обадиха мои приятелки и ми съобщиха, че тя е с него на плажа, а аз отидох да се уверя в това и просто си тръгнах попарен от там, докато тя ме гонеше и разправяше, че това което виждам не е нищо друго освен приятелска среща.
Знаех, че не е така и просто си тръгнах, след което се разделихме и познайте какво… ами да още на следващия ден тя си беше с него. За да е по-ясна ситуацията само ще поясня, че тя е на 16, а той на 29 години, но не толкова това е важно, колкото неговото отношение към нея, а то е направо отврат – срамува се да излизат заедно пред хора, говори й постоянно, че връзката им няма бъдеще, държи се с нея като с боклук, нарича я ку**а и т.н. … Та, аз не мога да си обясня с какво тя все пак си остава привлечена от него? Но както и да е, ние продължихе връзката си в последствие, по скоро аз я продължих, но и тя си ме търсеше и се чувахме всеки божи ден в следващите 2 месеца.
Така една вечер я потърсих да се видим, а тя ме отряза грубо като каза, че искала да бъде с него и да не я търся повече. Хубаво, ама на следващата вечер телефона ми започна да прегрява буквално и аз не издържах, какво да правя – обичкам си я (хах) и се чухме отново. Започнаха извинения, обяснения и тем подобни и аз пак клекнах. Събрахме се още на следващия ден и този път нещата тръгнаха още по-хубаво – нямаше скандали, държеше се мило, станахме почти неразделни навсякъде, дори хората ни питаха понякога как издържаме на тоя семеен живот (хах)! “Семейният живот”, обаче, продължи отново 2 месеца, когато дойде един период, в който тя отново стана странна.
Под странна имам предвид това, че не искаше да правим секс и се държеше леко дистанцирано, като една вечер ми каза, че повече не искала да ме лъже и имала нужда да остане сама за да осмисли всичко и да започне всичко от начало. Тогава вече ми стана наистина тежко защото знаех, че това ново начало е най-вероятно “старо” и за съжаление бях прав! В следващите 2 месеца аз не я търсих въобще и така до Коледа, когато най-неочаквано тя дойде при нас на масата да ни честити празника. Тогава повечето от компанията реагираха грубо спрямо нея и се опитаха дори директно да я изгонят, и да й заявят, че не е желана при нас. Аз естествено я защитих и й предложих да остане за по питие (празник е все пак).
И така отново се заговорихме и докато се усетя се целувахме вече, но в един момент тя просто стана и си тръгна без да каже нищо. След 2 дена беше помолила една наша обща приятелка да ме извика на кафе и аз отидох, изненадан от това, че и тя е там. Както и да е, седнахме и започнахме да си говорим, но след малко и звънна телефонът и тя избяга без да каже довиждане дори. След малко ми звънна въпросният й приятел и ме помоли да се съберем тримата, за да я поставим на мястото й уж. Уговорихме се и аз отидох на срещата без страх и притеснение от нищо, исках просто да направя някои изводи за себе си и останах като застрелян от това което видях.
Той я обиждаше и ругаеше, наричаше ку**ва и какво ли още не, а тя стоеше и без грам достойнство, слушаше всичко това и се молеше да оцени всичко което тя правела за него… ужассс! АЗ пък я защитавах, защото ми се видя много уплашена от цялата тази ситуация, но въпреки неговите явни обиди, остана с него в колата му. Тогава бях съкрушен, въпреки че не го показах нито за миг, когато бяхме тримата и тук ще вметна малко пояснение, че той държи под контрол почти всяка част от живота й, в това число Facebook, Skype, e-mail и т.н. , а иначе като човек не е някои здравеняк, познавам го от доста години, но е страшен манипулатор. Не знам това как го прави, но по едно време беше взел акъла дори на приятелите ми.
След нова година ние с нея се свързахме отново по Интернет и след като си разменихме по няколко писма се чуваме отново по телефона, гадното обаче е, че това става само вечер след 23 часа по нейно желание и е заради него на 100%. Тя ми говори някакви неща, че ме обича и не знам си там още какво и тогава, когато сме били тримата, искала да ме хване за ръка и да тръгне с мен, но се страхувала да не бъде отхвърлена дрън, дрън… Аз обаче се изчерпах и вече не знам как да постъпя, дори честно казано не смея да й звънна, не че не го правя де, ама само вечер и това ме побърква, знам след всичко това вероятно ще ме посъветвате да я зарежа, но аз не мога, затова ще помоля ако някои знае изход от моята ситуация да го сподели!
Благодаря искрено на всички, които ще се отзоват на молбата ми лично аз си имам фаворити и това са Lover, Malvolio и Prizdrachna, но уважавам мнението на всички останали и предварително се извинявам за неграмотно написания текст!
Имам си приятелка, но съм хлътнал по друга
Здравейте! След доста време реших и аз да си поднеса историята с надеждата някой да ми даде съвет какво да предприема.
Така всичко започна преди няколко години, когато в нашия клас пристигна едно момиче. Лека полека и постепенно усетих, че започвам да проявявам някакви по-специални чувства към нея, докато дойде моментът, в който мога да твърдя, че се влюбих в нея. В последната година в училище доста се опознахме с нея и привързахме .Мога да кажа, че и тя имаше някаква симпатия към мен, защото от всички момчета в класа, проявяваше към мен по-голямо внимание.
Търсеше близостта ми, общуването с мен и т.н. Няколко месеца преди да завършим аз й взех скайпа (досега тя нямаше такъв) и започнахме да си пишем. Тя така беше впечатлена от мен, че дори ми каза на другия ден в училище, че никога не предполагала, че може да й е толкова интересно с мен. И така от ден на ден ние започнахме повече да се сближаваме. В училище се движехме заедно и само ние си знаем как сме се забавлявали и смяли, по скайпа часове сме си писали и т.н.
Докато един ден не направих голяма грешка. Казах й, че я харесвам и обичам, и то представете си по скайпа! Глупаво според мен, но просто тогава нямах кураж. Тя ми отговори, че не била момиче за мен, за мен е трябвало по-добро момиче и т.н. След този разговор аз, въпреки че продължих да съм влюбен в нея, вече си мислих, че просто ме е отрязала и край. (Въпреки че все още си мисля, че с това момиче можем да имаме една прекрасна връзка). Обаче, когато наближи абитуриентският, бал тя поиска аз да й бъда кавалер. Сърцето ми щеше да изхвръкне като птичка. Съгласих се и толкова добре си изкарахме, че завършихме вечерта с една страстна целувка, която ще я запомня цял живот.
Завършихме училище, аз кандидатствах и бях приет в София. До някаква степен пътищата ни се разделиха, защото тя остана в родния ни град. Виждахме се по на кафенце с нея но на 2-3 месеца един път. Аз мисля, че й показвах чувствата си, но заради това да нея насилвам и да я загубя много много не натрапвах с това, че я харесвам. Иначе си разменяхме целувки, когато се виждахме (а това с целувките стана след като й се обясних по скайпа). Досега тя не ме беше целувала изобщо!
През останалото време аз не спирах да мисля за нея, просто всеки път, когато се виждахме и чувахме, я по скайп или телефон, сърцето щеше да изхвръкне. Толкова силно бях и съм влюбен в нея. И така за онзи разговор, където споделих чувствата си с нея, не говорихме. Но тя ме търсеше, както и аз, честитеше ми празници и т.н. На една от поредните ни срещи аз вече не се стърпях и я попитах дали мисли, че някога можем да бъдем повече от приятели. Тя ми отговори, след като помисли, че е възможно, ако дойдела в София (а тя ще кандидатства) и бъдем повече време заедно. Възможно да се получи, защото и тя ме харесвала (а тя ми беше споделила това преди време) .Според мен тя ми даде някаква надежда. Защото никога не съм бил влюбен в някой друг, толкова колкото в нея. Имам си приятелка, но не спирам да мисля за това момиче!!! А знам ли, изглежда и тя понякога се сеща за мен, защото от време на време ми звънка по телефона.
И така, опитах се колкото мога подробно да напиша историята си. Ще се радвам някой да ми даде съвет какво да направя. Влюбен съм в нея, сега според мен тя не знае точно какво иска, но все пак все ще има нещо към мен, защото, щом не ме отряза веднага, а аз знам, че е способна на това. След като завършихме, тя продължаваше да ме търси и т.н. Сега другото, което ме притеснява, че ме беше сложила в графа “приятели”, според мен. Но след като завършихме и по-малко прекарвахме заедно, и след като знаеше моите чувства, малко по-малко вече започна да гледа по друг начин на мен.
Моля, който може да ми даде съвет, искам с това момиче да бъдем заедно. Знанието ли как да постъпя или ми липсва смелост? Нещо трябва да направя, за да я впечатля повече, за да стане нещо между нас. Според мен има някакъв шанс.