Проблем с прекъсната 3 годишна връзка
Аз съм на 22 години и историята е следната. Имам приятелка (20 годишна) от почти 3 години, винаги сме се разбирали чудесно и фактът, че сме толкова време заедно, говори, че си подхождаме достатъчно. Харесвам момичето, а и то е много кротко и послушно, веднъж не съм я видял да прави щуротии и да се заглежда по други. Винаги е твърдяла, че е ужасно луда по мен и съм най-хубавото нещо, което и се е случвало до сега. Това, което знам за нея, е че освен мен е имала връзка около година и една, две авантюри за по няколко дни.
Проблемът е, че преди месец се сдърпахме за нещо абсолютно глупаво (нищо сериозно, не успяхме да разделим нещо и аз започнах да я тормозя, да я държа и да не я пускам, ударих и няколко леки шамарчета, но ви уверявам, че това си е като невинна детска игра и се е случвало десетки пъти). Реакцията й обаче беше невероятно различна от друг път, много се ядоса и си тръгна без да каже и дума. Помислих си, че може нещо да и е било криво и да и е дошло в повече. Реших, какво пък, ще изчакам да й мине и всичко ще е пак наред. Да, ама не! Измина седмица, а тя още не ми говореше, не зная защо бях решил да чакам тя да проговори и всъщност това чакане вече стана цял месец, което си е доста.
Е, предадох се и опитах да комуникирам с нея, като й писах да ме намери по някакъв начин да поговорим. Реакция никаква! Няколко дена по-късно опитах пак. Въпросът ми беше “как си, как върви” на което получих отговор “не се оплаквам, но може и по-добре” . След това ТЯ ми зададе въпрос “как така реши да ми пишеш?” интересно ми е, защо при положение, че тя се “разсърдва и скрива като малко дете”, защо очаква да се реша да й пиша, защо по дяволите тя не се реши да ми пише и то цял месец. На този и въпрос отговорих с нещо от сорта, че съм заинтригуван как е, дали е добре (не можах да измисля нещо по-умно, а и в крайна сметка ме вълнува дали е добре).
Последните ми думи бяха, че скоро трябва да се срещнем да обсъдим нещо. Тя просто потвърди и с това приключи разговора. Нито сме се разбирали кога, къде, какво ще говорим. Аз съм решил твърдо да й покажа кои е шефът (тя си много добре знае, но явно трябва да й се припомня). Иска ми се да опитам нещо което четох тук, а именно идеята как продавач на коли продава кола, тъкмо когато купувачът се чуди, продавача взима договора и го къса и с това купувачът всъщност започва сам да убеждава продавачът, че ще купи колата т.е. “лапва въдицата”. Иска ми се да използвам подобна техника и да я накарам да осъзнае, че е допуснала грешка, като се е покрила за цял месец.
Проблемът е, че аз съм с нея почти 3 години и опит в тези НЛП и подобни неща нямам! Всичко което знам е само от четене, но то е ужасно недостатъчно. Моля, дайте ми съвет как да подходя когато се срещнем да говорим. Основната ми идея е да й обясня, че съм много наранен, че това е абсурдно и вече съм се отказал категорично от нея, а по късно да се съберем, като по някакъв начин (чрез НЛП) примерно тя е осъзнала грешката и ме моли да преосмисля нещата. Пиша всичко това, защото знам, че ще получа добри съвети, а в противен случаи рискувам да се оплета като “пате в кълчища”. Връзката трябва да се запази!
Съвременни концепции за научния пикап
Най-важното събитие, което се е случило във философията на ХХ век, е станало това, че философите са направили център на изследванията си не света около нас, а човека, който изучава този свят. На философите изведнъж им станало интересно каква структура има самият процес на изучаване на света вътре в самия човек.
Нещо подобно станало и в “пикапа” в началото на деветдесетте. Най-важно станало не собственото поведение и не външния облик на “пикапьора”, а това, как неговото поведение и облик е възприето от партньора.
Такова разминаване на акцентите станало тъкмо по това време, не без влиянието на усилено изучаващото се от широките маси млади хора невро-лингвистическо програмиране (НЛП). В НЛП именно е и прието да поставяш своя партньор в центъра на процеса на общуването. Там е прието да организираш общуването “от приемника”, не така че на теб да ти е удобно да предаваш, а така че да е удобно тази информация да се възприема.
В бъдещите публикации в блога вие неведнъж ще срещнете тази особеност на “НЛП сваляч”. Първо напърво, да събереш информация за това, как мисли партньорът (партньорката) и едва след това, изящно да обработите тази информация.
Оставайки в рамките на психологията е много трудно, практически невъзможно, да разсъждаваме за “правилността” или “неправилността” на тази или онази теория. Може само уверено да твърдим, действа ли или не действа този модел, който е разработен на основата на теорията. Впрочем, още Франсис Бейкън е твърдял, че за изследването на заобикалящият ни свят е по-добре да имаме лъжлив метод, отколкото да нямаме никакъв.
А моделите, създадени в рамките на НЛП, действат. Също толкова добре действат и моделите, разработени в “рекламно-маркетинговия” подход. Те се свеждат до повишаването на привлекателността на “пикапьора” с помощта на приоми, които обикновено се използват за повишаването на привлекателността на стоката.
Доколкото за НЛП ние с вас ще говорим още и още и то много – нека да посветим част от този текст на рекламната концепция на “пикапа”. В тази концепция, процесът на съблазняване ние можем да го сведем към една-единствена начална формула, на основата, на която ще изграждаме всички останали формули, технологии и похвати. Ето защо началната наша формула, ние справедливо ще назовем над-формула, стратегическа формула №1 или по още някакъв не по-малко тържествен начин!
Тя работи не само в областта на бързите запознанства. Не, с тази формула добре са запознати също така и артистите, рекламистите, политиците и техните имиджмейкъри. Ето я тази супер-над-формула: AIDA.
Вие може би си помислихте, че това е женско име? Не познахте – това е абревиатура, тоест, първите букви от следните думи: Attention – Interest – Desire – Action. На български това се превежда така: Внимание – Интерес – Намерение – Действие. Как се изгражда рекламата на която и да е стока? Отначало рекламистите с всякакви средства привличат вниманието на възможните купувачи към стоката. Ако вниманието не е привлечено, ако името на стоката не е забелязано от потребителите – тази стока никой няма да я купи.
След това трябва да се предизвика интерес към стоката (например, интерес възниква, защото рекламистите ще разкажат за отличията на тази стока от аналогичните – като цена, многофункционалност и т.н.) Едва след като в купувача възникне отначало слабо, почти подсъзнателно намерение да купи стоката и рано или късно, повтаряйки своите призиви отново и отново, рекламистът ще уговори купувача – то стоката ще бъде купена (действие).
Как се прави “звезда” в шоу-бизнеса? Обикновено така: скандал (привличане на вниманието) – интересен клип – създаване чрез средствата за масова информация на своеобразен имидж на изпълнителя (такъв, че ще ти се прииска да се запознаеш с него по-отблизо или най-малкото, да го видиш още веднъж) – продажба на билети за концерт, продажба на компакт-дискове и аудиокасети.
Ето по тази лекичка стратегическа схема ви се и предлага да построявате запознанствата си с жените: получете нейното внимание към вашата персона – окажете се интересен за нея (не такъв като всички, например) – създайте в жената намерение да ви опознае по-отблизо – и нека тя да действа (с вас в леглото).
Източник: lover.ru
За мишките и хората в женския поведенчески модел – част ІІ
“Да, моята любов е моят грях.
Не ми прощаваш ти за моите грешки.
А твоите? Сравни греха ми с тях
и виж сама чии ли са по-тежки.
Но разбери, не твоите уста
ще ме винят, отдавна осквернени,
изцапани с лъжи, без красота
и със следи от клетви и измени.
По-грешна ли е моята любов?
По-свято ли е твоето терзание?
Не ме съди със този гняв суров,
смили се, ако чакаш състрадание;
но ако нямаш капка жал в душата,
не чакай милост и за теб самата.”
Шекспир, Сонети
Харесвам си го чичо Уилям (пояснение: “чичо” ми се пада онзи гениален тип, който вече не е измежду живите, но с есенцията на своята личност се явява мой задочен учител; та, чичо Уилям ми преподава емоция, а чичо Оскар – гения на мисълта). Може би защото чичо Уилям е пич и ако търсите въведение в тайнството на човешките взаимоотношения, той има какво да ви каже (забележка: към чичо Оскар не се обръщайте за тайнството на човешките взаимоотношения; чичо Оскар е долен манипулатор и аз го обожавам в неговия безскрупулен гений, но това не променя факта, че е такъв, поради което чичо Оскар се явява духовен учител на всеки себе уважаващ се схемаджия).
В част І стигнахме до извеждането на някои факти (който се съгласил – съгласил, който – не… е… статиите са като жените – НЕ МОГАТ ДА ЗАДОВОЛЯТ ВСЕКИ). В част ІІ продължаваме с извеждане и анализ на фактите с ясното съзнание, че и този път няма да успеем да задоволим всеки, но… любов да има, пък после ще си “напием менците”.
3. Жената в есенцията си няма доверие дори на самата себе си
Това идва от прекалено много мислене (в изречението няма ирония, само опростеност). Логическо правило е, че разсъждението води до множественост на вариантите и е пряко обвързано с емоцията. Женският поведенчески модел функционира на базата на логика, която се задвижва само в емоционална среда, т.е. моментите на интелектуална трезвост и анализ ще изискват да има “излизане” от емоционалната среда с оглед минимализиране на субективния фактор.
Но това съждение по-горе е само ТЕОРИЯ, практически е невъзможно да се получи при жените. Обикновено в женския поведенчески модел се случва да наблюдаваме дуалистичност на мисълта, т.е. процесът на разсъждение функционира паралелно както в емоционална, така и в интелектуална среда. Затова често можете да чуете “Моля те, не ми казвай да го зарежа. Аз знам, че трябва да се разделим, но НЕ МОГА (индикация, че емоцията е по-силна, което резултира в усещане за правота – това на езика на жената се нарича “да послушаш сърцето си”).
Жените обикновено с интуицията си усещат, че мислят във високоемоционална среда, поради което търсят съвет – потвърждение или отхвърляне, от най-неподходящия източник – други жени. Другите жени, бидейки също емоционални до точка на кипене, обикновено ескалират собствените си емоции в монологизиране на темата – ако някога сте присъствали на женски “разговор”, ще видите как жените обикновено не се изслушват, а се съревновават коя да наложи своята лична история, като централна тема, за да може да получи интелектуално “потупване по рамото”.
Това е окуражаване, убеждаване, че жената е абсолютно права и в действителност е жертва (понякога наистина е жертва, но жертвите обикновено не обичат да говорят за трудностите, които изживяват, тъй като са блокирани от чувството си за вина и комплекс за малоценност, които мъжът им е втълпил; когато насреща ви е жена, която изгражда образът на жертва – става въпрос за наранено его, търсещо възстановяване; възстановяването се реализира, чрез мило отношение и своеобразно обожание от индивид, представител на противоположния пол, защото той се явява команда към подсъзнанието, че другият мъж ГРЕШИ и не може да оцени съответната жена.
Затова и групата от приятелки никога не успява да възстанови нараненото его, защото жената допуска, че това, което те й говорят, не е вярно или е изречено с цел утешение; тези процеси се индикират с репликите “Е, да, но ти си ми приятелка, затова говориш така”, “Е, да, но друго е мъж да ти го каже” (разбира се, че е друго; то се възприема като проява на евентуално привличане от страна на мъжа, съответно – вдигане на ранга, което пък автоматично води до възстановяване на нараненото от друг мъжки индивид его).
Обобщение:
Жената търси съюзника. Съюзник се явява всеки, който не се съревновава с нея – съзнателно или не, на някаква база – красота, интелект, кариера и т.н. Съюзникът винаги трябва да е по-силен от нея, но никога да не се явява конкуренция, затова “съюзникът” трябва да е мъж – той има свойството да възстановява егото, когато егото бива наранено от друг мъжки индивид или пък в професионална среда, да осигурява усещане за защита и сигурност, и да пресъздава атмосферата на флирт (което при жената резултира с моментно вдигане на нивото на ранга – тя се чувства харесвана, красива, но най-вече – ВАЖНА.
За жената е от ключово значение да бъде важна за някого или в някакъв процес). Съюзник на една жена никога не може да бъде друга жена в случаите, в които другата жена също е красива. Когато другата жена е само по-високоинтелектуална, не възниква конфликт на първично ниво, поради това че външният вид привлича вниманието. Конфликт ще възникне на вторично ниво, когато индивид от противоположния пол започне да концентрира внимание в другата жена, (като проява на мило отношение се нарича “приятелка”; като реализиране принципа на “истината е ку*ка”, ще използваме истинското название – “антураж”/ “подкрепление”), създавайки своеобразен “триъгълник” с цел постигането на равновесие в отношенията, а именно – чувството (красотата) не е завършено без познанието (интелекта) ).
4. Жената има нужда да бъде предразположена… понякога можете да я предразположите и за час.
Точка 4 ще разгледаме през призмата на секса. За целта на тази статия, ще приемем секса не като завършек на изградените отношения, а като среда, в която те се развиват. Сексът ВИНАГИ отразява моментното вътрешно състояние на индивида. Хора, които не знаят как / не могат да правят секс НЕ СЪЩЕСТВУВАТ.
Съществуват хора (обикновено почти всички; отликата се явява степента на усвояване (поддаване) на съответния комплекс (“комплекс” тук ще използваме в смисъла на “личностен конфликт” – колизията между съзнание и несъзнавано), които към момента на акта страдат от някое от долуизброените:
1. Егоцентризъм / егоизъм
2. Неувереност
3. Гняв (подтиснат или проявен – напр. афект)/ Агресия
4. Пресметливост/ меркантилност
5. Болка/ Нараняване
6. Съмнение/ Недоверие
7. Страх
Гореизброените състояния могат да бъдат:
А) моментни (краткотрайни; напр.афект)
Б) трайно установени (обикновено причината за тях се корени в детството, като с всяко последващо нараняване или разочарование, интензитетът се усилва).
Следва да отбележим, че моментните състояния се проявяват в следствие на трайно установените, като личността чрез т.нар. отключващ елемент бива поставяна в провокация.
Например:
При жени, които са имали проблеми с физическо насилие (условно приемаме “физическо насилие” в широкия смисъл на понятието, т.е. всяко физическо посегателство (шамар/ ритник/ блъскане и т.н.) за продължителен период от време (принципът важи и при мъжете) се наблюдава една агресивност, когато съответната жена бива провокирана, т.е. на “приятелски” шамар (визирам онези детски игри, които имат цел да раздразнят) няма да срещнете приятелски отговор – смях или леко плясване, а агресия, която ще ви смае. Това се дължи на факта, че шамарът (независимо колко лек е бил) се явява отключващият елемент за трайно установеното състояние, което е в момент на провокация.
Личността бива върната отново към онзи момент, когато е била подложена на физическо посегателство и изпраща сигнал към съзнанието да реагира както се реагира на атака. Затова, когато кажете “Преиграваш”, това още повече подхранва агресията на личността, тъй като за обремененото съзнание, отключващият елемент (лекото плясване) не сигнализира игра, а опасност, на каквато е била подложена тя в минал период.
Продължава в част ІІІ…