Майко България!!! (manowar се завърна)
Е, дами и господа, скромната ми особа се завърна в милата родина. Няма нищо по-хубаво от това да целуна България. Дявол да ме вземе когато самолета кацна се разплаках, за момент си помислих, че няма да издържа и ще умра от щастие. Замириса ми на боклуци и мизерии, таксито ме раздруса из дупките, видях порутените сгради, държах в ръцете си Български пари, пих Каменица…
Чух псувни и ругатни, хората отново се държаха грубо и презрително, дам, осъзнах, че съм в България. Нов порив на емоции ме завладя, може би още една сълза щеше да капне, ако служителя в автобуса не беше ме питал “и сега к’во, ще се качваш ли или ще си ровиш в носа”. Страхотно чувство, чувство на любов, умиление… Но това вас предполагам не ви интересува…
Нека преминем на въпроса, аз се върнах, с още по-богат опит, по-узрял, по-умен, с много нови знания (също толкова неграмотен, но вие ми бяхте свикнали, надявам се). Имам много да пиша, главно на тема секс и междуполови отношения. Смятам да започна съвсем скоро.
Малко съм се повредил, първият ми опит на български терен протече с пълен погром. Но няма лошо. Може би до седмица ще набера скорост и тяга… Очаквайте новите ми статии със съвсем нови техники, методи. (стана като реклама, не е толкова зле!)
Казах ли “здравейте”, може би не, е ЗДРАВЕЙТЕ!!!
За агресията вътре и извън нас, и жените…
Напоследък агресивното поведение ми се набива в очите отвсякъде. Хората около мен имат подобно поведение, за телевизията да не говорим. Има много пичове, които си въобразяват, че като говорят люто и правят някакви резки жестове, т.е. проявяват агресивно поведение, ще са любимците сред женските и страшилища за другите мъже.
Да, ама не, ето как ще оборя агресивното поведение, че е грешен модел на подражание и общуване с хората. Да кажем, че лицето Х ходи на фитнес, направило си е някоя друга татуировка, гледа лошо и се държи арогантно с хората. Да, наистина изглежда страшно, скача на бой за щяло и нещяло, ама това е черупка. Вътрешно този човек има много комплекси, много слабости, които в даден момент излизат наяве и най-вече когато си е намерил майстора.
Да поговорим за лицето Y. То също тренира, може да има някоя друга татуировка, но се държи внимателно с хората като цяло, избягва конфликтите. Да, ще си кажат някои, това е много путкинско поведение, но в случая зад тази фасада се крие човек, който е наясно със способностите си, със силните и слабите си страни.
Често такъв тип хора прекратяват конфликтите в зародиш или излизат победители. Агресивното поведение е успешно пред глупавите жени, понеже или се възхищават или се страхуват. Същото поведение не е успешно пред интелигентните жени, защото те ще игнорират този тип хора и няма да имат нищо общо с тях.
Така, нека разпознаем етапите на агресия, когато се проявява срещу нас. Ето седиш си в заведение (кафе, дискотека, кръчма) с компания и на отсрещната маса има друга компания, от която един от тях ви гледа лошо. Какво трябва да направим в този случай, никога не отвръщай поглед, не е задължително да го гледаш остро в очите примерно, гледай го в раменете. Обаче на комплексара не му стига това, става и те пита: “Ти кво ме зяпаш бе гъз сплескан?”.
Какво трябва да се прави в такъв случай, никога не му мълчете и не се правете, че не е станало нищо. Отговорете му, не е нужно да е агресивно, може да го попитате какъв е проблемът. Обаче той почва да ви бута, дърпа с въпроси “Ти на къв се прайш, а?”. Щом се е стигнало дотук, вече е късно това е трети етап на агресията, не мълчете, не се притеснявайте, а най-спокойно му се изплюйте в лицето и му вкарайте една в носа. Защо?
Защото това е четвърти етап на агресията, самият бой оттам, кеф ти бутилки, кеф ти столове и каквото стане. Защо в повечето случаи става така, защото всичко се развива пред приятели, гаджето и други момичета, накърнено его го наречете? Въпросът е да прекъснете насилието в първи или втори етап.
Това, което искам да ви кажа, не се бийте, за да впечатлите някоя мацка, за някаква измислена чест или подобни глупости. Защото насилието не води до нищо хубаво.
Мразя се заради лъжата, с която започна всичко
Ще запазя анонимност и за мен и за него. Той ще се казва Тишо, а моето фалшиво име пред него е Лора.
Всичко започна 2009-та година, когато аз и една приятелка “Ани” се разхождахме из улиците на село късно вечерта. Беше март месец и вече се беше стъмнило, а зад нас чухме че наближава кола. Обърнах се и видях, че не й светят фаровете. Докато минаваше видяхме, че вътре има момчета и отвориха вратите в движение и изкрещяха като луди. После ги видяхме спрели и аз ги избъзиках да си включат фаровете. Така започна всичко. На следващата седмица ги видяхме отново, но с друга кола.
Това беше колата на един от тях. Мина покрай мен и Ани, с която бяхме онази вечер. Свирна с клаксона и зацепих кой е. Не след дълго, някъде месец почнах само за тях да говоря и ми станаха мания. В Интернет имаше техни снимки. Аз разбрах почти всичко чрез Интернет за тях. Какви са, на колко са, от къде са и т.н. Влюбих се в “Тишо” и реших да се престоря на Лори, защото Ани ги беше подигравала и бъзикала цяло лято и сигурно ако знаеше коя съм, нямаше да ми даде скайпа.
Ето че ми даде скайпа си и се запознахме. Излъгах го за името, годините, но му пратих мои снимки на които съм с бритон и малко повече грим. Не ме позна… Добре, но искаше да се срещнем. Разбрахме се да излезем някой ден след като свърша училище. Докато спах той ми звънна и искаше да се видим. Приготвих се за около 5 минутки – бритон, грим и… оп изглеждам на 16, а всъщност съм на 14. Докато чаках тролейбуса, треперех. Имах чувството, че ми причернява, че се умра, че ще ме познае и ще ме намрази. Боли ме че го лъжа. Бях близо до уговореното място, а едвам не припаднах в тролея.
Слязох, а бях без очила, още 1 прикритие. Видях го, познах го дори замъглено. Обиколихме квартала и стигнахме до моя блок и му казах къде живея. Малко като го отминахме и ми каза, че съм му позната. Изтръпнах… Но, слава богу, бях обмислила всички негови въпроси предварително. Отговорих, че е възможно, защото често ходя в неговия квартал. Походихме още малко и се прибрахме, защото беше студено. От този ден си чатихме само веднъж весело и дълго. После се отчуждихме.
Всеки изминал ден аз ставах все по-студена към приятелите ми, нямах настроение… А най-голямата глупост, която направих от мъка , когато го гледах на линия, а не ми пишеше, беше да хвана бръснарско ножче и да го тегля през китката си. Така няколко дена не ми писа. Всяка вечер драсках леко из китката и беше станала с много рани. Но днес, когато ви пиша, той беше на линия, а не ми писа за пореден път, аз хванах ножа и изтеглих толкова силно че дори не се уплаших.
Кръвта потече, сълзите също… Дали ме е познал, аз не знам, но не мога да продължа с лъжата. Но не мога и да му кажа истината. Да изчезна завинаги или да продължа да лъжа… Обичам го толкова много, че дори не знам и аз колко. Ами ако ме е познал? Ако си играе с мен? Само когато си чатим се усмихвам. Станала съм емо. Режа, плача и обичам…