Блог за съблазняване на жени - бъди сваляч

Скъпи приятели, много ще се радвам, ако ме посъветвате нещо по този въпрос. Ситуацията е следната: С нея сме в една група и се виждаме всеки ден. Много време сме заедно. Понякога я карам да се разтапя докато е с мен. Разбираме се идеално. Знам всичко за нея. Казвала ми е, че съм нещо повече от приятел за нея и че винаги ще си остане така.

Проблемът е обаче, че има уж сериозно гадже. На въпроса ми: защо не зареже приятеля си, за да е с мен, тя ми е отговаряла, че е нямала до сега такава връзка, че искала да даде шанс… глупости общо взето. Та въпросът ми е как мога да я накарам да го зареже и да доиде при мен, защото момичето е красиво и привлекателно?

Охх… чудя се как да започна… човекът, с когото бях, беше всичко за мен, по-голям от мен с 2 години и 1 ден… една и съща зодия… еднакви характери, но той винаги ми отстъпваше. По стечение на обстоятелствата той почина. Обичах го много още преди да бъдем заедно (той мен също, но и двамата не си го признавахме от гордост и инат).

Преди няколко дни имах рожден ден, майка му след като почина замина за Италия, в деня на рождения ми ден тя ми звънна да ми честити. Беше жест на голямото уважение от нейна страна, изпълнено с много болка. Да се обади да честити на приятелката на синът си, а на него да не може. И двете плачехме, исках да върна времето назад.

(Миналата годината по същото време ние бяхме решили двамата да си правим рождените дни заедно, но стана една злополука, която на мен ми попречи да правя рожден ден. Той заради това се отказа от собствения си. И не го правехме и двамата. На този трябваше да сме заедно.)

След тази ужасна загуба за мен имах доста тежки моменти… сълзите не спираха да текат от лицето ми… пиех… пуших (съсипвах се тотално, бях отслабнала доста само кожа и кости), но не щеш ли се появи друг, точно когато имах нужда от подкрепа, от ласка, от мила дума… да кажем вече мъж. Да го наречем С. Той е доста по-голям от мен.

Имаме връзка повече от 9 месеца… щастлива съм с него, но мисълта за изгубената ми любов не ме напуска. Да, спрях да плача, спрях да пия и пуша… опитвам се да се взема в ръце, но при положение, че сърцето ми е някъде там при друг… как да постъпя? Мисля, че след изгубената ми любов сърцето ми е само на С.

Освен С преди месец един приятел започна да ми се обяснява в любов, но проблема при него, е че е женен, говори ми че не обича съпругата си, че е с нея само по документи, че няма деца и нищо не му пречи да бъде с мен, да се разведе и да бъде свободен мъж, само ако го пожелая… Аз го отблъсквам постоянно (бях си поставила принципи, които точно това включваха - да нямам взаимоотношения с женени мъже).

Но приликата му с моята изгубена любов е адски голяма. На външен вид си приличат много… и това ме привлича в него… един вид в лицето му аз виждам онази частица и искрица която никога повече няма да видя. И това от една страна е хубаво за мен, хубаво ми е когато ми се обади, когато се видим, но постоянно го отблъсквам.

Виждам, че го наранявам по този начин ,не веднъж ми го е казвал, но аз нямам чувството, че го обичам или по скоро не смея да си позволя да изпитвам тези чувства. Всички ми казват, че си приличат много с моя изгубен любим. Приликата е много голяма. Толкова ми е тежко и оплетечено, че незная как да постъпя. Дано да можете да ми дадете някакъв съвет. Искренно благодарна ще съм ви.

Здравейте!
Не знам защо пиша тук… случайно попаднах на този сайт и нещо ме накара да пиша.

Ето какво ми се случи.

Преди повече от година се влюбих в едно момиче. Тя е по-голяма от мен с почти три години. Познавам я, или по-скоро, знам я от повече 5 години, но когато я видя… ме жегна.

Повече от 7 месеца крих чувствата си от нея, понеже сме от една компания, аз съм по-малък от нея и все неща, поради които смятах, че не може да има нищо. В крайна сметка тя разбра за чувствата ми, когато разбра, тя не реагира по никакъв начин общо взето. Времето си минаваше. След 3-4 месеца отново повдигнахме темата, вече беше на ясно, че имам чувства към нея.

След дълга вечер, прекарана в компанията на хора, ние в крайна сметка останахме сами. Започнахме лека полека да говорим за това, какво изпитвам за нея. Стигнахме и до края. Тя ми каза, че такива неща не се решават само с приказки. Ясно ми беше какво трябва да направя - да, целунах я. После още един път, а нейния отговор беше: “Е, сега вече знаем.” Последва и нещо от сорта на: “Не изпитах магията. Когато се целувахме отворих очи и видях… теб! Приемам те като …. (моето име), просто приятел.”

Тук се съкруших, макар и да не го показах.

Следващата вечер пак излязохме. Говорихме за станалото предната вчер. Тя беше… твърда. Като че искаше да ми покаже, че не трябва да си правя илюзии и че това е края, макар и да не е имало нищо.

Проблема е, че ние сме от една компания. Понаваме се от доста време, 4-5 години. Според мен тя се води от акъла на други, за това не се решава да е с мен. Мисли, че ако не се получи между нас, то хората от компанията ни ще започнат да заемат страни и ще се изпокараме.

Аз казах, че колкото зависи от мен, то това няма да се случи, но не…

А аз исках само да пробваме. Да получа шанса си. Да пробваме, да видя, че наистина няма да излезе нищо - ок, тогава ще го разбера наистина.

Попринцип съм много млад. Нямам и 19 още. Хората ще си кажат: “А, поредната тинейджърска любовна история, през която и аз съм преминавал.” Може и така да е, но ми е много криво.

Мислех си, че мога да посрещам проблемите с готовност, а точно тази случка ми показа, че не е така. Вече два, а дори почва и трети месец, се чувствам зле. Постоянно мисля за нея, поддържам контакт с нея. Тя се държи приятелски. Всеки ден комуникираме. Аз не се опитвам да го показвам, но ми личи, така мисля. Мисля, че и тя знае защо се чувствам така, но не иска да повдига въпроса. Като че ли го избягва.

Много ми е криво. Постоянно си мисля защо не мога да съм с нея. Къде сгреших. Връщам се назад във времето и търся грешките си, какво обърках. Мисля си, ако бях постъпил в дадена ситуация по друг начин, дали сега щях да съм най-щастиливия човек на света… И продължавам да си давам празни надежди. Да си мисля, дали може да има нещо между нас, в бъдеще.

И друга мисъл ме тормози. А какво ще стане с мен, когато тя си намери приятел, ако това се случи. Как ще реагирам? Какво ще си помисля?

Това ще ме съсипе…

Направо не знам какво да правя. Да продължавам ли да я обичам? Да се отдръпна ли от нея? Мога ли да се надявам на нещо. По някакъв начин да спечеля сърцето й, макар и след време….

Моля за съвет от хора, попадали в подобна ситиацуя.