Незнам как да постъпя с момичето, което харесвам!
Здравейте, казвам се Петър и съм от Бургас.
Скоро се запознах с 1 момиче, с което видимо се харесахме.. Познавам я вече от 2 месеца, а дори не сме се виждали… точно в това е проблемът. Всеки път, когато си уговаряхме среща, все нещо изникваше с момичето и тя не можеше да дойде. В главата ми нахлуват мисли, че все още не е готова за среща или може би е доста срамежлива, за да се видим. Странното тук е, че тя ми предлагаше да се видим, а аз всеки път и отговарях, че съм съгласен. Например за днес бяхме си уговорили среща, която естествено отново беше “изхвърлена” поради неподобаващото време (жега) и искаше да ходи на плаж.
- Като цяло не спирам да мисля за нея, за пръв път през живота си, изпитвам нещо подобно към момиче.
- Всичко е наред, разбира ме се, говорим си, смеем се, общо взето приятно ни е, но като се стигне до среща и до там. А аз не искам само Виртуално познанство…
- Чудя се дали грешката не е в мен някъде ? Дали не прибързвам ? Как мога да я накарам да се види с мен ? Какво да направя на тази среща ?
- На 16 години съм, може би съм малък за повечето от този сайт, но нали за това сме всички тук, за да си помагаме 
- Не ме е срам да си призная, че това е първото момиче в живота ми, не съм имал предишни приятелки, поради факта, че чаках подходящата. Нямам общо взето никакъв опит в срещите, макар че в чата се справям доста добре 
Ще се радвам да ми отговорите скоро!
Поздрави, Петър
Какво правим, ако тя се усети, че я манипулираме?
Здравейте на всички. Сравнително нов съм в “професионалното” съблазняване и с интерес чета и прилагам някои техники, като импровизирам и пробвам нови работи. Скоро четох “Лекция 13 - Техника N2 - котва” пробвах описаният метод няколко пъти и го по разработих малко, но ми е интересно, какво ще стане, ако момичето (аз съм млад още, както и момичетата с които излизам), се усети какво правим
Пример: Седим си в кафето и аз почвам да и говоря “случвало ли ти се е еди какво си… и се чувстваш еди как си…” и тя изведнъж изтърсва “Знам какво се опитваш да направиш..бля бля бля (обяснява, какво искам да постигна)”. Лично аз бих се стъписал в такава ситуация и ще загубя дума (може и да се изчервя дори, не знам).
Та ми е интересно, Вие как бихте постъпили в подобна ситуация?
Не пропускайте добрите възможности!!!
Реших да пусна тази тема, защото преди два дни имах една случка в (гр)адския транспорт, по-точно по линията на 280 (София - Студентски град). Още преди да се кача от предната врата, видях едно много красиво момиче да седи на едно от местата, точно зад шофьора. И тя ме видя, защото ми се усмихваше много чаровно, още преди да се кача.
Очевидно се харесахме, НО… когато се качих и седнах в близост до нея, буквално на една ръка разстояние… не направих нищо! Дори не я поглеждах, не й обръщах НИКАКВО внимание. Даже мина едно друго момиче, което слизаше и ми предложи билетчето си, а аз не реагирах, защото бях с карта и тя го даде на красавицата.
Тя от своя страна макар и да си имаше го взе и няколко секунди по-късно, като ме видя да се усмихвам в супер готино настроение (защото ме развесели ситуацията… момиче, което си има билет да си вземе втори, а после да го остави до себе си (сама по себе си е тъпа ситуация, но не знам защо успя да ме развесели)) реши да ме заговори и да ми предложи билета си. Каза “имаш ли си билет”, а отговорих “не, с карта съм”. И историята приключи до там.
Защо бе да му се невиди? Защо? Защо постъпих така? Тези въпроси ме тормозят вече два дни и отговора, колкото е елементарен, толкова е и ТЪП! А той е, че “в онзи момент не ми се занимаваше”. И сега СЪЖАЛЯВАМ, СЪЖАЛЯВАМ И СИ СКУБЯ КОСАТА, защо по-дя-во-ли-те… защо постъпих така?!?!? Убийте ме, не мога да си отговоря.
За това, НИКОГА, повтарям - НИКОГА не изпускайте добрите възможности, за да не съжалявате после, както сега съжалявам аз. Казва се, че хората се учат от грешките си, но аз предпочитам да споделя горчивия си опит с останалите, за да няма повече изцепки, като моята и фризьора ви да остане в бизнеса 