Изгубване на своята идентичност
Какво стана? Не усещам ароматите както преди. Не виждам всички тези прекрасни картини както преди. Къде са? Къде се дянаха? Случи се нещо, но все още не знам какво. А може би знам, но не искам да го приема. РАЗБРАХ. Аз съм сам. Това е факт. Нямам си никого до себе си. Дълго време загубих в търсене на жената, минавайки през многобройни мимолетни преживявания с хора от противоположния пол.
В последствие целта вече не беше да намеря жената, а просто да бъда с колкото се може повече жени. Но това не е щастие. Правейки това, с течение на времето аз забравих как да обичам, нито една жена не е достатъчно добра. Те са лесни, посредствени и както се изразява един познат те гледат с погледа “на 2 мин. съм ти от леглото”. Но те не са такива, аз ги карах да са такива и в следствие, на което те никога не са добри за мен.
Наистина, запознавах се красиво, забавлявах се с различни жени, кои красиви, кои не толкова привлекателни, но нещо постоянно ме събаряше на земята. Нещо липсваше. Това беше – ЛЮБОВ. Да знаеш, че някой е до теб и те обича. Това е най-ценното нещо на света, да изпитваш любов към някой и да знаеш, че и той изпитва същото към теб. И най-красива жена не може да запълни тази празнина в сърцето ти, ако се нуждаеш от любов.
Аз веднъж успях да изпитам това чувство, но като почнах да се чувствам така, аз не знаех какво да правя. От многото кратки преживявания през, които съм минал, аз не знаех как да се държа с нея. ЕДИНСТВЕНАТА. Човекът, който като го видиш и се появява усмивката на лицето и пеперудите в корема. Този човек не е съвършен, но ти поради незнайни причини го обичаш. Може би точно поради факта, че той не е съвършен.
Но това не е от много голямо значение в момента, защото аз я изгубих. Бях прекалено зает да играя играта за да я задържа и може би точно това я прогони. Най–вероятно повече няма да я видя, но се надявам да не е така. Дано любовта ми е достатъчно силна и тя да я върне при мен. Когато прекалено силно желаеш нещо, ти си като магнит за него. Дано и в този случай да е така. Света не е съвършен и в повечето случай голямата любов винаги ти се изплъзва. Аз ще продължа да живея живота си и ще намеря друга жена, с която да бъда и да съм щастлив, но няма да бъде жената на живота ми. Това го бях чул в един филм и мисля, че е много вярно.
Има 3 вида любов - 1 просто любов: “любовта, която може да ти мина за 3 месеца”, 2 голямата любов: “Любовта, която може да ти мине за една година” и 3 Великата любов: “Тази любов, която оставя белег на сърцето ти до края на живота ти”. Аз съм от третия вид и тя винаги ще има място там.
Има ли интерес или просто си играе с мен?
Здравейте, ситуацията е следната:
Наскоро се запознах с едно момиче на рожден ден на мой приятел. В началото момичето се държеше арогантно, но малко по-късно на балкона се заговорихме и момичето започна да се смее на това, което й разказвах, след това на няколко пъти пак участвахме в едни и същи разговори и тя пак явно се забавляваше на шегите ми. С това завърши всичко, нито съм й казвал чао, нито съм й искал телефон или нещо подобно.
Наскоро пак бях на купон у същия приятел и въпросното момиче пак беше там. Като ме видя, ми се зарадва, имаше реплики от сорта “Ето го Васко!!!” “Как си, какво правиш”, пак лафове, пак смях, почна да ми обяснява за някакви мой снимки във facebook, колко били готини, дали съм ги видял и т.н.
Снимките бяха от едно ходене на Доспат с нейни приятели, под една от снимките имаше коментар “Това ли е Васко?” (Тези снимки са отпреди да се запознаем), а под това коментари на нейни приятели, дали искала да я сватосат с мен, ако ме харесвала, да действа, че нейния шанс е на първия купон.
Втория път, като се видяхме, отидохме в Студентски град да купонясваме. Тя постоянно ми подхвърля някакви закачки, “Хайде наздраве” и неща от този сорт, през цялото време гаджето й е там, а тя му обяснява на майтап колко е смотан. По-късно заяви, че на въпросния тип му остават още два дни, а аз й казах, че ме той въобще не ме интересува.
Накрая вече поръчвах шотове и слагах солта на ръката като след това я облизвах, еротични танци и коментари “Ти колко си готин.” Изпратих я с гаджето й до тях и сега се чудя дали момичето просто обича да си играе или наистина има интерес.
11 г. сме заедно и накрая решава да живее сама
Моят проблем е следният: 11 години сме заедно с моята приятелка, а от 4 години живеем само двамата. Тя е певица и решава един ден да ми каже какви грешки съм имал, за да се разделим. Тя ми казва: “Ти вземаш по малко пари от мен, ти стоиш все пред компютъра, пиеш бира, аз не мога да усетя мъж до себе си”.
И решава една вечер, вика майка си и казва: “Аз не съм за него, той не е за мен, аз искам да си живея живота сама. От както съм завършила училище, все работя, искам си малко почивка. Аз с него повече не мога да живея, можем да си останем приятели, но да не ме притесняваш, да ми се обаждаш постоянно”.
Аз реших да я оставя сама. Изнесох се на квартира и там почнаха проблемите: Пишех й по скайп, за което се дразнеше, а аз й писах просто: “как е? какво правиш?”. А тя го приемаше, като дразнене, а това не ми го казва тя, а нейният музикант, с когото работи. Той ми казва: ” разбери, че не иска да те чуе и види, ти така си я наранил, че никога няма да се върне при теб”, а той си има жена, дете, което обича. А аз никога не съм я обидил, бил или тормозел.
Просто тя ми казва: “много си добър, но ти стоеше все пред компютъра, аз не усетих мъж до себе си… Искам да се разделим”. Казах й, добре. И тази вечер, след като се прибра от работа, я питах: “как мина вечерта” и тя ми казва: “Не искам да те чувам, не искам да те виждам, ти от дума не разбираш, че не искам нищо повече от теб, най малко да си пишем. Назад няма да се върна, приеми го, че си сам вече”, а аз я обичам много и накрая ми казва “ти ми почерняш живота, почвам да те намразвам аз с теб повече няма да бъда”.
И веднага звъни на нейния музикант, да се оплаква, че не можела вече така, не издържала и той ми се обажда да ми каже. Та въпросът ми е, за това че съм я уважавал и обичал и не съм имал много пари, там ли е проблемът, да се разделим, след толкова години заедно? Казвала пред приятели “не искам да го чувам и виждам”. И се питам има ли смисъл да се занимавам с нея?