Проблеми с няколко момичета – ученички
Здравейте, преди всичко искам да изкажа Благодарност, както за съществуването на сайта за свалячи, така и за помощта, която съм уверен, че ще получа. Нека започна по същество.
Ученик в 10 клас съм. Тази година, като всяка друга, дойдоха нови 8-ми класове. Запознах се първо с момичето, в което ми предстоеше да се влюбя. След това с нейните съученички. От двата класа си харесах само две момичета, условно ще ги наричам М1 и М2.
Средата на октомври месец успях да се “забия” с М1. Връзката беше много сложна, обвързана с много караници и раздели. Точно бях прочел “BadBoy LifeStyle” и се държах доста правилно – като лошо момче, тя все ми ходеше по гъза, а аз се правех, че не ми пука. Теглих и майни и обиждах публично, но въпреки всичко тя ме гонеше по коридорите на училището. Правех всичко това, тъй като нямах намерение да съм с нея.
Впоследствие обаче се влюбих и “непукизмът” ми понамаля и накрая съвсем изчезна. Станах и скучен. Изневери ми. Скъсахме, но аз все още искам да съм с нея. Показвал съм и го недвусмислено, тя също ми показва, че иска да е с мен, заговаряйки всичките ми познати (от мъжки пол) пред мен и то с думи, които се очаква да ме впечатлят и го правят, но аз го крия. Има ли начин да съм пак с нея ?
М2 е нейна съученичка, която непрекъснато ме закача, сега като съм свободен го прави по-често. Отивам на училище и тя ме вижда. Минава покрай мен и ме ръчка било по бузата, било по ребрата или рамото. Когато обаче я поканих да излезем – отказа. Повече не съм се занимавал. Тя продължава да ми показва, че има някакъв интерес. Като й кажа нещо го прави… Почти независимо какво й казвам.
На “фронта” излизат още две момичета и както съм почнал – ще продължа те ще са М3 и М4. Двете са с година по-малки от мен.
М3 е момиче, с което имахме едно излизане (групово). Там се запознахме “официално” и си поговорихме малко. Следващия път, когато ме видя в училище, дойде и ме прегърна, без да ми каже нищо. Просто го направи. Взех й телефона, поканих я на среща в ранната вечер на събота, а тя ми отвърна, че има планове за неделния ден, но можело да се видим преди училище в понеделник. Отказах, тъй като времето щеше да е ограничено. Оттогава не съм говорил с нея. Наскоро тя дойде и пак ме прегърна, просто така, без нищо.
М4 е момиче, което много съм си харесал, но не знам какво точно да правя, като сме заедно е забавно пускам негчета едно-друго, но просто не знам как да продължа натам. Не мога да я поканя на среща, защото има гадни родители и ако правя нещо, трябва да го правя в училище…
Бих желал да помоля за точни насоки (като ми кажете “повече кино”, примерно, да опишете какво точно да правя). По принцип съм наясно с “жаргона”, но просто искам пояснение, по-лесно ще ми е да го възприема. Искам да кажа, че най-главната цел е М1, но ще съм благодарен за насоки към съблазняване на всяка една от другите.
Благодаря много на всеки достигнал до края на “статията” и черпя виртуална бира всеки, които ми помогне 
Khan
Как да завържа контакт със студентка
Здравейте!!!
Моля за съвет как да завържа контакт с едно момиче.
Историята е следната: Скоро станах студент с цел да уча и въобще не съм си мислил чак толкова на темата да имам каквито и да е различни отношения с когото и да било от колегите, освен чисто колегиални. Пък и нямах интерес да гледам сериозно на някоя колежка, защото тъкмо бях прекратил сериозна връзка.
Още първите дни забелязах едно момиче от друга група, с която имаме заедно лекции. Направи ми впечатление още от пръв поглед. Хареса ми, ама си казах, какво пък те много момичета ми харесват, това не означава, че трябва да я свалям. След известно време, случайно я видях преди изпит и реших да я заговоря. Беше ми неудобно да не се изложа в разговора, ама рискувах и за щастие разговора се разви добре.
Оказа се, че след разговора ни видях много общи неща в характерите и мисленето ни и едно много силно привличане. Интересното в случая е, че това беше преди около 3 месеца и от тогава много често мисля за нея. Дори първите дни след този разговор имах чувството, че не мога да се съсредоточа в нищо друго, а само тя ми беше в главата.
Сега след като започнах следващия си семестър , отново започнах да я виждам. Когато имаме лекции постоянно това ми е в главата , но не знам какво да правя. По принцип не съм от прекалено срамежливите, ама в случая наистина се чувствам тъпо. Като се опитам да се заговоря на някоя тема с нея имам чувството, че забравям думите. Започвам да говоря някакви неща, които и на мен самия ми се струват глупави.
Не знам почти нищо за нея и въпреки че на няколко пъти я заговарям, дори не и знам името. Знам, че не ми излиза от главата и това чувство всъщност ми е приятно. Като се сетя, че никакъв по-сериозен контакт нямам с нея и започвам да се чувствам много глупаво. Не знам дали е обвързана и т.н. Интересното, което наблюдавам, е че се споглеждаме от време на време и си засичаме погледите и съответно си отмествам моя, незнайно защо.
Истината е, че наистина имам желание да завържа контакт с нея, но не знам как да стане, като си забравям граматиката. Много ме притеснява това да не го направя, като поредния и сваляч. Искам просто да го направя добре и да проличи, че отношението ми е напълно сериозно.
Досега не съм се обръщал към никого за подобен съвет. Иначе, в много случаи съм давал такива съвети на приятели. Надявам се , че някой ще ме посъветва как да завържа по сериозен разговор.
Проблем с прекъсната 3 годишна връзка
Аз съм на 22 години и историята е следната. Имам приятелка (20 годишна) от почти 3 години, винаги сме се разбирали чудесно и фактът, че сме толкова време заедно, говори, че си подхождаме достатъчно. Харесвам момичето, а и то е много кротко и послушно, веднъж не съм я видял да прави щуротии и да се заглежда по други. Винаги е твърдяла, че е ужасно луда по мен и съм най-хубавото нещо, което и се е случвало до сега. Това, което знам за нея, е че освен мен е имала връзка около година и една, две авантюри за по няколко дни.
Проблемът е, че преди месец се сдърпахме за нещо абсолютно глупаво (нищо сериозно, не успяхме да разделим нещо и аз започнах да я тормозя, да я държа и да не я пускам, ударих и няколко леки шамарчета, но ви уверявам, че това си е като невинна детска игра и се е случвало десетки пъти). Реакцията й обаче беше невероятно различна от друг път, много се ядоса и си тръгна без да каже и дума. Помислих си, че може нещо да и е било криво и да и е дошло в повече. Реших, какво пък, ще изчакам да й мине и всичко ще е пак наред. Да, ама не! Измина седмица, а тя още не ми говореше, не зная защо бях решил да чакам тя да проговори и всъщност това чакане вече стана цял месец, което си е доста.
Е, предадох се и опитах да комуникирам с нея, като й писах да ме намери по някакъв начин да поговорим. Реакция никаква! Няколко дена по-късно опитах пак. Въпросът ми беше “как си, как върви” на което получих отговор “не се оплаквам, но може и по-добре” . След това ТЯ ми зададе въпрос “как така реши да ми пишеш?” интересно ми е, защо при положение, че тя се “разсърдва и скрива като малко дете”, защо очаква да се реша да й пиша, защо по дяволите тя не се реши да ми пише и то цял месец. На този и въпрос отговорих с нещо от сорта, че съм заинтригуван как е, дали е добре (не можах да измисля нещо по-умно, а и в крайна сметка ме вълнува дали е добре).
Последните ми думи бяха, че скоро трябва да се срещнем да обсъдим нещо. Тя просто потвърди и с това приключи разговора. Нито сме се разбирали кога, къде, какво ще говорим. Аз съм решил твърдо да й покажа кои е шефът (тя си много добре знае, но явно трябва да й се припомня). Иска ми се да опитам нещо което четох тук, а именно идеята как продавач на коли продава кола, тъкмо когато купувачът се чуди, продавача взима договора и го къса и с това купувачът всъщност започва сам да убеждава продавачът, че ще купи колата т.е. “лапва въдицата”. Иска ми се да използвам подобна техника и да я накарам да осъзнае, че е допуснала грешка, като се е покрила за цял месец.
Проблемът е, че аз съм с нея почти 3 години и опит в тези НЛП и подобни неща нямам! Всичко което знам е само от четене, но то е ужасно недостатъчно. Моля, дайте ми съвет как да подходя когато се срещнем да говорим. Основната ми идея е да й обясня, че съм много наранен, че това е абсурдно и вече съм се отказал категорично от нея, а по късно да се съберем, като по някакъв начин (чрез НЛП) примерно тя е осъзнала грешката и ме моли да преосмисля нещата. Пиша всичко това, защото знам, че ще получа добри съвети, а в противен случаи рискувам да се оплета като “пате в кълчища”. Връзката трябва да се запази!