Перфектната среща - как да организирам вечерта?

Поканил съм момиче на среща. Тя идва от друг град. Мисля, че иска секс, но не там е въпроса. Всъщност съм сигурен, че иска секс.

Искам обаче да прекара така както никога до сега. Искам да е в екстаз още преди да сме си легнали. Просто искам да се побърка и никога да не забрави вечерта .Помагайте!!!

Та работата ще е в студентската стая. Музика, свещи, вечеря, филм (естествено преди това ще я заведа на едно кафе поне или на някое много спокойно място, ако имате предложения за такива, казвайте). Но от тук идеите ми почват се губят. Ще ви помоля за помощ. Всичко което ви хрумне е добре дошло.

После обещавам да разкажа как е минало. Момичето е сериозно. Без лигавщини, без тъпи вицове и измислени фрази. Харесваме се много и сме доста еднакви по характер. Хайде благодаря предварително. Каквото се сетите - питайте!!!

Коментари (11)

Как да спечеля момиче, което си има приятел?

Скъпи приятели, много ще се радвам, ако ме посъветвате нещо по този въпрос. Ситуацията е следната: С нея сме в една група и се виждаме всеки ден. Много време сме заедно. Понякога я карам да се разтапя докато е с мен. Разбираме се идеално. Знам всичко за нея. Казвала ми е, че съм нещо повече от приятел за нея и че винаги ще си остане така.

Проблемът е обаче, че има уж сериозно гадже. На въпроса ми: защо не зареже приятеля си, за да е с мен, тя ми е отговаряла, че е нямала до сега такава връзка, че искала да даде шанс… глупости общо взето. Та въпросът ми е как мога да я накарам да го зареже и да доиде при мен, защото момичето е красиво и привлекателно?

Коментари (9)

Изгубих любовта на живота си, помогнете ми!

Охх… чудя се как да започна… човекът, с когото бях, беше всичко за мен, по-голям от мен с 2 години и 1 ден… една и съща зодия… еднакви характери, но той винаги ми отстъпваше. По стечение на обстоятелствата той почина. Обичах го много още преди да бъдем заедно (той мен също, но и двамата не си го признавахме от гордост и инат).

Преди няколко дни имах рожден ден, майка му след като почина замина за Италия, в деня на рождения ми ден тя ми звънна да ми честити. Беше жест на голямото уважение от нейна страна, изпълнено с много болка. Да се обади да честити на приятелката на синът си, а на него да не може. И двете плачехме, исках да върна времето назад.

(Миналата годината по същото време ние бяхме решили двамата да си правим рождените дни заедно, но стана една злополука, която на мен ми попречи да правя рожден ден. Той заради това се отказа от собствения си. И не го правехме и двамата. На този трябваше да сме заедно.)

След тази ужасна загуба за мен имах доста тежки моменти… сълзите не спираха да текат от лицето ми… пиех… пуших (съсипвах се тотално, бях отслабнала доста само кожа и кости), но не щеш ли се появи друг, точно когато имах нужда от подкрепа, от ласка, от мила дума… да кажем вече мъж. Да го наречем С. Той е доста по-голям от мен. Прочети остатъка от текста »

Коментари (7)

Страници: 1 ... 2 3 4 5 6 ... 25