Връзка на година и половина… и гаден край
И този път май наистина всичко свърши. На 1-ви юни 2008 година тръгнах с едно момиче, което тогава беше на 16, а аз на 20 години. Отначало всичко вървеше идеално, но направих грешката, че преспах с друго момиче 3-4 месеца след като тръгнахме. Уж ми прости тогава… След 6 месеца тя почна вече да ме вика да ходя в тях. И така стана, че малко по малко направо си заживях в тях. Проблеми с родителите й съм нямал. Сядахме на масата заедно, спяхме с нея в едно легло, просто всичко си беше сън.
Малко по малко нещата като чи ли се промениха, почнахме да се караме за глупости, а и аз много ревнувах. Може би главно заради това ставаха и скандалите. И 20 дена преди да направим 1 година връзка, в един отвратителен ден, станах за работа (работех в един хлебозавод, карах хляб с бус и ставах е 3:00 всяка сутрин) и както всяка сутрин преди да отида на работа я целувам за чао, докато тя още спи и заминавам. Сутринта като се събуди си говорихме по телефона тя ми каза “обичам те” и след обед като се видяхме се сдърпахме пак и тя каза “Не те обичам вече, и искам да се разделим”, при което на мене ми писна от чалъми и си позволих да я ударя в ръката, за което до ден днешен съжалявам.
Направих го безсъзнателно, не съм искал. При което наистина се разделихме за 26 дена. Аз просто се бях побъркал тогава, ходих при гледачки да ми кажат какво ще стане, ходих в църквата всеки ден да паля свещ. Плачех постоянно и правих опити да се оправим. Ходих до тях цветя и носих, молих я да ми прости, и така стана че един ден се оправихме. Почнах пак да спя в тях ходихме пак 2 месеца и малко и пак се разделихме. Пак щото много ревнувам, тогава пак същата история, бяхме се разделили за 1 месец и 15 дена някъде. Това става миналата година лятото.
Тогава тя тръгна с едно лапе 2 години по малко от нея, тя беше станала вече на 17. Пак я търсих, търсих, но нищо. И накрая вече се отказах. Хванах си друга приятелка но нямах чувства към нея, нямах и никакъв интерес. Но ей така си ходих с нея, понеже да отбия номера, пък и тази, която искам, да се дразни. Вече се бях отказал, но пак си ходих при гледачки. Всичките ми казаха, че ще се оправи всичко и че тя ще ме потърси. И така стана, тя ме потърси сама. И се върнах пак при нея. Казваше, че съжалява, че не иска повече да се разделяме, че ме обича, ходихме пак известно време.
И след 2 месеца пак се разделихме, пак за 1 месец бяхме разделени. Виждахме се в дискотеката, но аз ходех все с различни момичета, да се дразни. Тогава се сдърпахме, скарахме се още повече. Това беше 3-тия път, когато се разделихме. Ходех пак при гледачки, това беше сега декември месец (може да ви е смешно, но аз вярвам на такива, а и ми дава надежда и спокойствие). И на 22 декември се оправихме пак и стана така, както гледачката ми беше казала. Всичко си вървеше идеално както винаги, бях спрял да ревнувам, това, което на нея най й пречеше. Не мога да си обясня защо като се оправим и първия месец всичко върви идеално и след като мине 1 месец почват пак цупенията, скарванията и проблемите и все по 2 месеца караме и се разделяме.
Сега последната случка беше на 1-ви февруари съботата, искаше да отиде на дискотека със съученички (демек без мене), аз й казах да върви. А тя наща се целувала с някакъв, при което на другия ден ми се обади да отида до у тях да говорим нещо, искала нещо да ми каже. Отидох аз и тя ми вика да си призная снощи се целувах с един в дискотеката, започна да реве, каза че съжалявала, че не знае защо го е направила, че не може да си го прости, че не може да ме погледне в очите. Аз се ядосах, но не го показах… държах се на ниво. Казах й че това, че си признава, е нещо, защото за иска много смелост да си признаеш, не всеки може, важното е да си осъзнае грешката и да не се повтаря повече.
Прегърнах я, целунах я и я гушках, а тя само това повтаря, че не може да ме погледне в очите и реве. Попитах я дали иска да излезем вечерта, тя каза, че не искала, защото искала да си остане сама. Обаче аз дочух, че щяла да излиза с тоя дето се целувала в дискотеката. И пречаках я аз на горната улица над тях и видях как спира една кола и тя се качи в колата. При което ходих до у тях, приказвах с майка й аз и казах къде съм я видял. И вечерта по късно приказвах с нея по телефона, казах и че е използвачка, защото аз като й угаждам да излизаме, подаръци, насам натам, като я разкарвам, съм добър и не мисля, че заслужавам това да ме лъже.
Аз даже й подарък за нова година не получих от нея. Тя се ядоса като и казах, така и вика като съм използвачка, ела си вземи всичките неща дето си ми подарил. Ще ти ги смъкна в една торба пред блока, отидох аз и торбата беше пред входа. Взех си я и от тогава не съм я чувал нито виждал. И не знам какво да правя. Това ми е първата голяма любов. Гадно ми е, но и не знам какво да правя и как да постъпя. Не знам ще се върне ли при мен. Ще съжалява ли? Аз съм първия, с който е ходила толкова време и първия, с който е живяла. Тя е на 18 години вече, аз на 22. Дали ще се осъзнае? Ще чакам вашите мнения и препоръки 
Благодаря за отделеното време.
Проблем с прекъсната 3 годишна връзка
Аз съм на 22 години и историята е следната. Имам приятелка (20 годишна) от почти 3 години, винаги сме се разбирали чудесно и фактът, че сме толкова време заедно, говори, че си подхождаме достатъчно. Харесвам момичето, а и то е много кротко и послушно, веднъж не съм я видял да прави щуротии и да се заглежда по други. Винаги е твърдяла, че е ужасно луда по мен и съм най-хубавото нещо, което и се е случвало до сега. Това, което знам за нея, е че освен мен е имала връзка около година и една, две авантюри за по няколко дни.
Проблемът е, че преди месец се сдърпахме за нещо абсолютно глупаво (нищо сериозно, не успяхме да разделим нещо и аз започнах да я тормозя, да я държа и да не я пускам, ударих и няколко леки шамарчета, но ви уверявам, че това си е като невинна детска игра и се е случвало десетки пъти). Реакцията й обаче беше невероятно различна от друг път, много се ядоса и си тръгна без да каже и дума. Помислих си, че може нещо да и е било криво и да и е дошло в повече. Реших, какво пък, ще изчакам да й мине и всичко ще е пак наред. Да, ама не! Измина седмица, а тя още не ми говореше, не зная защо бях решил да чакам тя да проговори и всъщност това чакане вече стана цял месец, което си е доста.
Е, предадох се и опитах да комуникирам с нея, като й писах да ме намери по някакъв начин да поговорим. Реакция никаква! Няколко дена по-късно опитах пак. Въпросът ми беше “как си, как върви” на което получих отговор “не се оплаквам, но може и по-добре” . След това ТЯ ми зададе въпрос “как така реши да ми пишеш?” интересно ми е, защо при положение, че тя се “разсърдва и скрива като малко дете”, защо очаква да се реша да й пиша, защо по дяволите тя не се реши да ми пише и то цял месец. На този и въпрос отговорих с нещо от сорта, че съм заинтригуван как е, дали е добре (не можах да измисля нещо по-умно, а и в крайна сметка ме вълнува дали е добре).
Последните ми думи бяха, че скоро трябва да се срещнем да обсъдим нещо. Тя просто потвърди и с това приключи разговора. Нито сме се разбирали кога, къде, какво ще говорим. Аз съм решил твърдо да й покажа кои е шефът (тя си много добре знае, но явно трябва да й се припомня). Иска ми се да опитам нещо което четох тук, а именно идеята как продавач на коли продава кола, тъкмо когато купувачът се чуди, продавача взима договора и го къса и с това купувачът всъщност започва сам да убеждава продавачът, че ще купи колата т.е. “лапва въдицата”. Иска ми се да използвам подобна техника и да я накарам да осъзнае, че е допуснала грешка, като се е покрила за цял месец.
Проблемът е, че аз съм с нея почти 3 години и опит в тези НЛП и подобни неща нямам! Всичко което знам е само от четене, но то е ужасно недостатъчно. Моля, дайте ми съвет как да подходя когато се срещнем да говорим. Основната ми идея е да й обясня, че съм много наранен, че това е абсурдно и вече съм се отказал категорично от нея, а по късно да се съберем, като по някакъв начин (чрез НЛП) примерно тя е осъзнала грешката и ме моли да преосмисля нещата. Пиша всичко това, защото знам, че ще получа добри съвети, а в противен случаи рискувам да се оплета като “пате в кълчища”. Връзката трябва да се запази!
Имам връзка, но не знам как да я продължа…
Здравейте свалячи!
От няколко месеца следя блога, чета статиите и коментарите и се възхищавам на всички вас, които не сещате умора да се справяте със собствените си житейски проблеми и така умело се стремите да помагате с каквото можете на останалите!
Та накрая и аз се престраших да разкажа моята история и да поискам съвет от вас. Значи историята е следната: аз сам на 23 години, но нямам особено богат опит с жените което може би се дължи на стеснителността, която ми е вродена ама само що се отнася до нежния пол, иначе сам много общителен и обичам забавленията. С момичето, което така горещо ме вълнува се запознахме преди 2 години при странни обстоятелства, а като казвам странни имам предвид това, че един мой приятел имаше среща с нея и ме повика със себе си на срещата.
По стечение на обстоятелствата, обаче, тя хареса мен и още тогава се опита да направи първата крачка, но аз разбира се я отхвърлих тактично под предлог, че все пак е на среща с приятеля ми, а не с мен. След това се срещахме по улиците (става дума за около 1 година време) и винаги когато се видехме тя проявяваше силен интерес към мен, аз за съжаление никакъв и после си платих за това но… И така веднъж тя ми поиска телефона, след 2-3 дена се видяхме и прекарахме една хубава вечер заедно (без секс) и оттам нататък дойдоха проблемите (хах, да се влюбиш си е голям проблем).
Ходихме около 4 месеца и всичко привидно си дойде на мястото (секс и всичко останало), през което време разбрах, че докато аз сам губил ценни мигове тя си е имала друг приятел, когото май нямаше намерение да забрави просто така. Оказа се че през цялото това време поддържа връзка с него и дори не криеше това, но аз се правех, че не ми пука особено и нещата уж си вървяха. С времето постепенно аз станах ревнив и постоянно се карахме заради това. Така в един прекрасен ден ми се обадиха мои приятелки и ми съобщиха, че тя е с него на плажа, а аз отидох да се уверя в това и просто си тръгнах попарен от там, докато тя ме гонеше и разправяше, че това което виждам не е нищо друго освен приятелска среща.
Знаех, че не е така и просто си тръгнах, след което се разделихме и познайте какво… ами да още на следващия ден тя си беше с него. За да е по-ясна ситуацията само ще поясня, че тя е на 16, а той на 29 години, но не толкова това е важно, колкото неговото отношение към нея, а то е направо отврат – срамува се да излизат заедно пред хора, говори й постоянно, че връзката им няма бъдеще, държи се с нея като с боклук, нарича я ку**а и т.н. … Та, аз не мога да си обясня с какво тя все пак си остава привлечена от него? Но както и да е, ние продължихе връзката си в последствие, по скоро аз я продължих, но и тя си ме търсеше и се чувахме всеки божи ден в следващите 2 месеца.
Така една вечер я потърсих да се видим, а тя ме отряза грубо като каза, че искала да бъде с него и да не я търся повече. Хубаво, ама на следващата вечер телефона ми започна да прегрява буквално и аз не издържах, какво да правя – обичкам си я (хах) и се чухме отново. Започнаха извинения, обяснения и тем подобни и аз пак клекнах. Събрахме се още на следващия ден и този път нещата тръгнаха още по-хубаво – нямаше скандали, държеше се мило, станахме почти неразделни навсякъде, дори хората ни питаха понякога как издържаме на тоя семеен живот (хах)! “Семейният живот”, обаче, продължи отново 2 месеца, когато дойде един период, в който тя отново стана странна.
Под странна имам предвид това, че не искаше да правим секс и се държеше леко дистанцирано, като една вечер ми каза, че повече не искала да ме лъже и имала нужда да остане сама за да осмисли всичко и да започне всичко от начало. Тогава вече ми стана наистина тежко защото знаех, че това ново начало е най-вероятно “старо” и за съжаление бях прав! В следващите 2 месеца аз не я търсих въобще и така до Коледа, когато най-неочаквано тя дойде при нас на масата да ни честити празника. Тогава повечето от компанията реагираха грубо спрямо нея и се опитаха дори директно да я изгонят, и да й заявят, че не е желана при нас. Аз естествено я защитих и й предложих да остане за по питие (празник е все пак).
И така отново се заговорихме и докато се усетя се целувахме вече, но в един момент тя просто стана и си тръгна без да каже нищо. След 2 дена беше помолила една наша обща приятелка да ме извика на кафе и аз отидох, изненадан от това, че и тя е там. Както и да е, седнахме и започнахме да си говорим, но след малко и звънна телефонът и тя избяга без да каже довиждане дори. След малко ми звънна въпросният й приятел и ме помоли да се съберем тримата, за да я поставим на мястото й уж. Уговорихме се и аз отидох на срещата без страх и притеснение от нищо, исках просто да направя някои изводи за себе си и останах като застрелян от това което видях.
Той я обиждаше и ругаеше, наричаше ку**ва и какво ли още не, а тя стоеше и без грам достойнство, слушаше всичко това и се молеше да оцени всичко което тя правела за него… ужассс! АЗ пък я защитавах, защото ми се видя много уплашена от цялата тази ситуация, но въпреки неговите явни обиди, остана с него в колата му. Тогава бях съкрушен, въпреки че не го показах нито за миг, когато бяхме тримата и тук ще вметна малко пояснение, че той държи под контрол почти всяка част от живота й, в това число Facebook, Skype, e-mail и т.н. , а иначе като човек не е някои здравеняк, познавам го от доста години, но е страшен манипулатор. Не знам това как го прави, но по едно време беше взел акъла дори на приятелите ми.
След нова година ние с нея се свързахме отново по Интернет и след като си разменихме по няколко писма се чуваме отново по телефона, гадното обаче е, че това става само вечер след 23 часа по нейно желание и е заради него на 100%. Тя ми говори някакви неща, че ме обича и не знам си там още какво и тогава, когато сме били тримата, искала да ме хване за ръка и да тръгне с мен, но се страхувала да не бъде отхвърлена дрън, дрън… Аз обаче се изчерпах и вече не знам как да постъпя, дори честно казано не смея да й звънна, не че не го правя де, ама само вечер и това ме побърква, знам след всичко това вероятно ще ме посъветвате да я зарежа, но аз не мога, затова ще помоля ако някои знае изход от моята ситуация да го сподели!
Благодаря искрено на всички, които ще се отзоват на молбата ми лично аз си имам фаворити и това са Lover, Malvolio и Prizdrachna, но уважавам мнението на всички останали и предварително се извинявам за неграмотно написания текст!