Вярата, Щастието и Живота
Може би малко ще се отплесна от последните теми и ще погледна малко по философски на нещата, но все пак живота е философия.
По принцип адски много обичам да чета и съм изчел доста книги на всякаква тематика, като почти от всяка си вадя определени цитати, разбирания и поуки. Наскоро ми препоръчаха една книга “Подсъзнанието може всичко”. Сега знам какво ще кажете пълни глупости, но това не е така. Вярата е наполовина спечелена битка.
Нали точно когато сме уверени в себе си, винаги постигаме повече, когато не позволяваме страхът да ни обземе и гледаме смело напред, сме по-желани, по търсени и по щастливи.
Но какво всъщност е щастието, нима да си сваляч, да си лягаш всяка вечер с различна жена, да постигаш всичко което искаш те прави щастлив не мисля. Така само се отдалечаваме от малките неща в живота, нещата заради, който си струва да живеем.
Чудили ли сте се дали ние създаваме моментите в живоата си, или моментите в живота ни създават нас?
И някога отдавна един човек е казал : В живота има две трагедии, едната е да загубиш копнежа на сърцето си, а другата е да си го върнеш. Bernard Shaw
И когато мислиш, че си влюбен, че би направил всичко за да си с някого спри. Това не е любов, любовта не е мисъл, а чувство. А сега вие ще кажете, но аз чувствам, че я обичам и аз ще ви се изсмея.
Защото човек може да разбере любовта, да разбере щастието само когато го обземе болката. Понякога болката става толкова голяма част от живота ти, че очакваш винаги да е там. Защото няма да можеш да си спомниш момент от живота си, когато не е била там. Но тогава, един ден, почувстваш нещо друго, и то не ти се струва редно, защото не ти е познато. И в този момент осъзнаваш, че си щастлив.
Щастието идва под много форми. В компания с добри приятели, в чувството което изпитваш когато сбъднеш нечия мечта, или когато си върнеш надеждата. Щастието не е обвързано с даден човек или жена, и няма нищо лошо в това да си позволиш да бъдеш щастлив, защото никога не знаеш колко може да продължи.