Малка е, не знам как да се държа с нея
Ще започна с това, че съм на 17 и не само съм начинаещ сваляч, но и завоеванията ми се броят на пръстите на едната ръка – тоест, нямам опит. А сега направо към девойчето – тя е все още малка (15 год), но сравнително добре изглеждаща и физически, може да се каже, че надминава връстниците си. Проблемът е, че не мога да разбера психиката й, начина на мислене и съответно не знам как да се държа с нея. Идеята ми е, че в един момент тя говори за това, че “сменя гаджетата много бързо”, а в другия как “без да се усети” имала 8-месечна връзка, което ме хвърля в крайно конфузна ситуация.
Противоречи си, хвали се за неща, като “Сложих си най-късата поличка, за да отида в Ххххххх”. Има си приятел, но съдейки по думите й до сега (а и телефонните разговори, докато бяхме на кафе), това няма да е голяма пречка и все пак бих оценил едно съветче – как да се справя с финес 
.
Вторият проблем идва от мен – малко съм срамежлив, или може би поради възпитанието ми (тип джентълмен), често пропускам точният момент и после се вайкам.
Друга полезна информация, да послужи като суровина за вашите съвети, ще бъде това, че от една седмица (след първата ни среща) не сме излизали (и съм й звъннал точно един път, при което думите й бяха “Не мога, трябва да отида на училище” и съм склонен да вярвам…), а и не знам дали няма да заприличам на навлек… При положение, че тя върза десет тенекии на приятеля си по телефона (докато и защото бяхме на кафе) не знам как да изпъкна АЗ.
На кратко, това е историята ми, моля за съвети и благодаря предварително 
16 годишен без никакъв опит с жените
Искам да разкажа моята история и ако може да ми дадете някакъв съвет. Значи, аз съм на 16 години и до сега в живота си не съм имал приятелка и не съм се целувал. А не съм нито грозен, нито тъп. Според моето мнение съм един обикновен младеж. Тренирам често, имам хубаво тяло, когато успявам да се отпусна съм наистина забавен. Лошото е, че когато се запозная с някой съм наистина срамежлив и почти не говоря, и не мога да развия потенциала си. Затова и първото впечатление е погрешно, а и 2рото и 3тото.
Трябва ми наистина време, за да се отпусна и тогава наистина се харесвам на момичетата. Имало е 5-6 момичета, които ясно са изразявали симпатиите си към мен, но заради страха си не съм правил нищо :/ Мисля, че имам ниско самочувствие и фактът, че на 16 години нямам никакъв опит, ми го сваля още повече. Не разполагам и с много средства, не съм и беден. От моите лични преживявания важи следното, че когато успея да разсмея някое момиче много пъти и после и се дърпам, тя започва да ме иска повече. Но тая техника успявам да я направя на не-толкова привлекателни девойки.
Сега има едно момиче, което харесвам. Тя скъса наскоро с гаджето си, с което бяха някъде 2-3 месеца. Аз й казвам, буквално, какво мисля към нея, но с чувство на хумор, така че тя да не приема нещата наистина. Ама искам да я имам, мисля, че имам шанс, но не знам какво да направя. Имаше една техника тук 1 седмица я ухажваш, после 1 седмица се правиш на безразличен, мисля да я пробвам. Тя не изглежда напълно безразлична към мен, предложи ми да съм й кавалер на бала. Говорим си, прегръщаме се от време на време, ама не изглежда и като да се интересува от мен.
Ние сме от един клас. Страх ме е, като ме пита за миналите връзки и такива работи, страх ме е да кажа, че съм нямал. Едно момиче от моя клас се изгаври с едно от по-затворените момичета и подигравателно я пита дали се е целувала някога. Като ми разказваха после и на мен ми стана гадно, защото аз не съм се целувал. А не съм от затворените хора в класа ми, даже имам наистина свободен дух и правя много неща, без задръжки. Ама комплексите ми пречат, да се опитам да направя по-сериозна стъпка. Моля ви, дайте и някакви други съвети!
Само да вмъкна, че в голяма компания, която не познавам много, се държа наистина тъпо и мълча и ме мислят за странен, а в наистина тесни кръгове съм г/д душата на компанията, но и един човек да има, който да не познавам, се спичам нещо 
Мисля, че ако целуна някое момиче и натрупам малко опит във връзките, ще имам по-голяма смелост и дръзкост в свалките.
Добра приятелка ми е, но аз искам повече
Познаваме се от 2, може би 3 години. Станали сме много добри приятели, чак всеки ден по няколко часа си говорим по skype (с микрофон, не с чатене). Аз уча в Студентски град и съм там на общежитие, тя живее в Люлин. Разстоянието не е проблем понеже и двамата живеем на 5 минути пеша от спирки на метрото. Също така и двамата имаме баби и дядовци на едно и също село, където прекарваме повечето ваканции (от там се познаваме). Тя е на 17 години, аз съм на 19.
Значи, имал съм през това време разбира се 2-3 сексуални фантазии с нея, като всеки нормален мъж, нищо особено и никой не знае за това. Обаче неотдавна, може би от около половин месец, ми мина през ум дали пък не е подходяща за гадже. И не можах да намеря нищо против тази идея – печена е, невероятно красива, забавна, адски много общи интереси и теми за разговор имаме, и се разбираме перфектно – даже не крие нищо от мен и знам повечето й тайни. Често си правим и сексуални закачки и им се смеем. Тя е точно това което, винаги съм търсел за сериозна връзка. Няколко дена след това приятелят й и изневери с някаква и скъсаха, и два дена по-късно я чух да пита един неин приятел да й потърси момче.
Тогава реших, че може би ми се отваря шанс и й признах, че я харесвам. Първите й думи по въпроса бяха, че й е рано още за нова връзка и че не знае, и от тогава насам, това са може би около две седмици, няколко пъти съм отварял въпроса защо не тръгне с мене, след което следват извинения от сорта на не съм решила още, еми не знам, странно ми е защото си ми приятел, в момента съм адски объркана, и т.н.
Преди малко реших да пробвам нещо ново, понеже така не вървеше на никъде и опитах нещо, което видях в сайта ви (поздравления, има наистина много добри съвети тук, които са ми помогнали да съм отпуснат, когато говоря с жени). Стори ми се, че това може би е подходяща идея: линк
Точните ми думи, които използвах (след поредните й извинения, че е объркана сега) бяха: “Явно сбърках, като си помислих, че нещо може да се получи между нас. Можех да си представя колко щеше да ни е добре заедно, в най-различни ситуации (това не е само copy-paste от линка горе, вярно си е така), и бях готов да направя всичко по силите си, да те направя щастлива както никога досега. Сега виждам, че е било глупаво. Реалността е, че сме твърде различни с теб.” Тя отново отговори: еми не знам, с последващо безмълвие и минута по-късно си казахме лека нощ, та ще видя утре какъв е бил ефекта от това.
Значи, междувременно съм отворен за съвети и също така ако можете да ми покажете някакви грешки, ако имам, за да не ги допускам повече, но главно се нуждая от съвети относно това какво да правя от тук нататък. Не съм сигурен в подхода си, понеже съм все още неопитен с жените (тя не го знае) – имал съм 3-4 почти-гаджета, нито една успешна връзка. Поне знам едно за нея – дори и да не излезе нищо, със сигурност няма да ни се променят отношенията и ще си останем добри приятели, там е работата, че не искам да сме си само приятели, искам да тръгнем.