За агресията вътре и извън нас, и жените…
Напоследък агресивното поведение ми се набива в очите отвсякъде. Хората около мен имат подобно поведение, за телевизията да не говорим. Има много пичове, които си въобразяват, че като говорят люто и правят някакви резки жестове, т.е. проявяват агресивно поведение, ще са любимците сред женските и страшилища за другите мъже.
Да, ама не, ето как ще оборя агресивното поведение, че е грешен модел на подражание и общуване с хората. Да кажем, че лицето Х ходи на фитнес, направило си е някоя друга татуировка, гледа лошо и се държи арогантно с хората. Да, наистина изглежда страшно, скача на бой за щяло и нещяло, ама това е черупка. Вътрешно този човек има много комплекси, много слабости, които в даден момент излизат наяве и най-вече когато си е намерил майстора.
Да поговорим за лицето Y. То също тренира, може да има някоя друга татуировка, но се държи внимателно с хората като цяло, избягва конфликтите. Да, ще си кажат някои, това е много путкинско поведение, но в случая зад тази фасада се крие човек, който е наясно със способностите си, със силните и слабите си страни.
Често такъв тип хора прекратяват конфликтите в зародиш или излизат победители. Агресивното поведение е успешно пред глупавите жени, понеже или се възхищават или се страхуват. Същото поведение не е успешно пред интелигентните жени, защото те ще игнорират този тип хора и няма да имат нищо общо с тях.
Така, нека разпознаем етапите на агресия, когато се проявява срещу нас. Ето седиш си в заведение (кафе, дискотека, кръчма) с компания и на отсрещната маса има друга компания, от която един от тях ви гледа лошо. Какво трябва да направим в този случай, никога не отвръщай поглед, не е задължително да го гледаш остро в очите примерно, гледай го в раменете. Обаче на комплексара не му стига това, става и те пита: “Ти кво ме зяпаш бе гъз сплескан?”.
Какво трябва да се прави в такъв случай, никога не му мълчете и не се правете, че не е станало нищо. Отговорете му, не е нужно да е агресивно, може да го попитате какъв е проблемът. Обаче той почва да ви бута, дърпа с въпроси “Ти на къв се прайш, а?”. Щом се е стигнало дотук, вече е късно това е трети етап на агресията, не мълчете, не се притеснявайте, а най-спокойно му се изплюйте в лицето и му вкарайте една в носа. Защо?
Защото това е четвърти етап на агресията, самият бой оттам, кеф ти бутилки, кеф ти столове и каквото стане. Защо в повечето случаи става така, защото всичко се развива пред приятели, гаджето и други момичета, накърнено его го наречете? Въпросът е да прекъснете насилието в първи или втори етап.
Това, което искам да ви кажа, не се бийте, за да впечатлите някоя мацка, за някаква измислена чест или подобни глупости. Защото насилието не води до нищо хубаво.
Имам въпрос за едно момиче в дискотеката
Здравейте. Ами преди време писах за едно момиче, но там нищо не излезе и реших да продължа напред. Така мина време, опитах с момичета няколко, но нищо не ме впечатли до една вечер. Тогава на мястото, което работех, дойде едно момиче. Хубаво и определено с опит! Поне това бяха първите ми впечатления де.
С течение на няколко нощи тя идваше и се зарибяваше така лекичко с мене, но аз не обръщах особено внимание. Тя явно забелязваше това и започна по директно, нещо от рода на познатите: “Сладур”, “Ще те глътна” и такива… И така реших да поговоря с нея, тя дори разпитвала за мене и такива, аз я поканих да излезем и тя без дори да помисли се съгласи.
Така… в този момент обаче ми излязоха едни проблеми и нямах време за среща. В продължение на 1 месец не съм направил нищо, но и тя спря да играе. Сега обаче преди няколко дена отидох на мястото където работи (дискотека) и й поисках телефона. Тя ми го даде! Въпросната вечер забелязах, че тя ме наблюдаваше, но нямахме време да говорим много, защото все пак тя си работи в дискотеката и има много работа.
Накрая на вечерта аз станах да си заминавам и тя дойде нали да ми каже чао, хахаха аз я придърпах и я прегърнах и дори я целунах по бузата, а все пак не се познаваме изобщо… Тя беше забелязала че съм на градус де, но въпроса ми е това тъпо ли е? Все пак дори на среща не сме излизали, имали сме едва един разговор с нея и то за има няма 5 минути.
Дори когато й исках номера тя ме попита “ти изобщо знаеш ли как се казвам?” Един вид дали помня като сме се запознали. Та… след като взех номера й и си казах, сега ще и се обадя след 3 дена, не исках веднага на другия ден. Звъня аз така продължително, но никои не ми вдигна. Аз си казах, че повече няма да й се обадя, един вид че падам ниско и вече 3 дена не й се обаждам.
Мисълта ми е как виждате вие нещата? Какво според вас е правилният ми подход в тази ситуация. Играта не е свършила, но и аз усещам, че боксувам, как изобщо трябва да постъпя? Интересното е и че тя е по голяма от мене с 3-4 години и има много по голям опит от мен.
За чалгата, различните хора и нас самите
Не знам дали само аз имам този проблем или не. Но така и не видях тема в блога за това и реших да напиша аз нещо. Става дума за това, че на събирания с приятели, често основната музика, която се слуша, е чалга. Няма да коментирам това дали тя е хубава или не е. Също няма да обърна внимание за това какви идеали насажда в българската младеж и дали вреди.
Аз не съм някой краен противник на чалгата, който води война с всичките и почитатели. Но както не харесвам блек метъл или индъстриъл техно, или пък трип хоп, така не харесвам и чалга. И когато отида на купон, дискотека или другаде и основната музика е чалга, аз не мога да представя себе си най-добрата възможна светлина.
Става дума за това, че купона си тече, повечето видимо се забавляват, но на мен ми липсва настроение. А както знаем когато настроението го няма, липсват усмивката на лицето, магнетизма и всичко останало, което привлича жените. Спомням си преди няколко седмици ходих на една дискотека. Там първоначално имаше шоу програма. След като свърши шоуто започнаха да пускат ретро музика (предимно диско от 80те и 90те), която на мен ми допадаше.
След около половин час едно момиче се приближи до диджея и му каза нещо. В този момент той спря музиката и каза:
-Тука има едно момиче, което иска да попита нещо. – и й подаде микрофона.
- Ще има ли чалга? – каза тя с жалостив глас на микрофона.
- Ще има ли чалга? – извика той след нея и цялата дискотека изрева:
- Да!!!
Искрено завиждам на някой мои приятели, които са адаптивни към всякакви условия. Сега да задам и въпроса и към читателите. Харесвате ли чалга и ако не – как се абстрахирате от всичко това?