За агресията вътре и извън нас, и жените…
Напоследък агресивното поведение ми се набива в очите отвсякъде. Хората около мен имат подобно поведение, за телевизията да не говорим. Има много пичове, които си въобразяват, че като говорят люто и правят някакви резки жестове, т.е. проявяват агресивно поведение, ще са любимците сред женските и страшилища за другите мъже.
Да, ама не, ето как ще оборя агресивното поведение, че е грешен модел на подражание и общуване с хората. Да кажем, че лицето Х ходи на фитнес, направило си е някоя друга татуировка, гледа лошо и се държи арогантно с хората. Да, наистина изглежда страшно, скача на бой за щяло и нещяло, ама това е черупка. Вътрешно този човек има много комплекси, много слабости, които в даден момент излизат наяве и най-вече когато си е намерил майстора.
Да поговорим за лицето Y. То също тренира, може да има някоя друга татуировка, но се държи внимателно с хората като цяло, избягва конфликтите. Да, ще си кажат някои, това е много путкинско поведение, но в случая зад тази фасада се крие човек, който е наясно със способностите си, със силните и слабите си страни.
Често такъв тип хора прекратяват конфликтите в зародиш или излизат победители. Агресивното поведение е успешно пред глупавите жени, понеже или се възхищават или се страхуват. Същото поведение не е успешно пред интелигентните жени, защото те ще игнорират този тип хора и няма да имат нищо общо с тях.
Така, нека разпознаем етапите на агресия, когато се проявява срещу нас. Ето седиш си в заведение (кафе, дискотека, кръчма) с компания и на отсрещната маса има друга компания, от която един от тях ви гледа лошо. Какво трябва да направим в този случай, никога не отвръщай поглед, не е задължително да го гледаш остро в очите примерно, гледай го в раменете. Обаче на комплексара не му стига това, става и те пита: “Ти кво ме зяпаш бе гъз сплескан?”.
Какво трябва да се прави в такъв случай, никога не му мълчете и не се правете, че не е станало нищо. Отговорете му, не е нужно да е агресивно, може да го попитате какъв е проблемът. Обаче той почва да ви бута, дърпа с въпроси “Ти на къв се прайш, а?”. Щом се е стигнало дотук, вече е късно това е трети етап на агресията, не мълчете, не се притеснявайте, а най-спокойно му се изплюйте в лицето и му вкарайте една в носа. Защо?
Защото това е четвърти етап на агресията, самият бой оттам, кеф ти бутилки, кеф ти столове и каквото стане. Защо в повечето случаи става така, защото всичко се развива пред приятели, гаджето и други момичета, накърнено его го наречете? Въпросът е да прекъснете насилието в първи или втори етап.
Това, което искам да ви кажа, не се бийте, за да впечатлите някоя мацка, за някаква измислена чест или подобни глупости. Защото насилието не води до нищо хубаво.
Харесваме се, но тя иска да сме само приятели
Здравейте свалячи. Моята история е за едно момиче, което кърти отвсякъде и страшно ми харесва! Запознах се с нея случайно. След това я видях на рожден ден и реших да се пробвам. На рождения ден я заговорих, танцувахме и всичко мина добре. Отидох й тенденциозно на гости (в един блок сме ), поканих я с приятелката й на заведение и всичко продължаваше да бъде добре. Започнахме да си пишем по Интернет и разговорите вървяха, но когато се опитах да й взема телефона по Интернет, не ми го даде.
Тя по принцип е нестандартна и свита, това ми направи впечатление още първия път! В един от разговорите ни, ме покани да отида с нея и нейната приятелка на 8ми декември в Златоград, при което й казах, че съм заангажиран вече. Излязох с нея и приятелката й пак и я налазих в едно заведение! Първо беше дръпната, после не, а след това на моменти. На връщане мислех да я изпратя до нейния апартамент, но в асансьора тя ми каза, че са ми натиснали копчето за етажа. Когато излизаше от асансьора я попитах троснато дали поне няма да ми даде телефонния си номер. Сконфузена тя ми го даде.
След това разговорите по Интернет продължаваха да вървят добре. Казах й, че плановете ми за 8ми са пропаднали (наистина беше така). Реших да я поканя на самостоятелна среща. Съгласи се! Отидохме в заведение, при което аз пак я налазих! Отначало беше дръпната, после не, след това пак се дръпваше на моменти, но като цяло не беше отпусната. Изведнъж се дръпна и ми каза, че си има приятел и можела да ми предложи само приятелство, иначе ме харесвала и нямало проблем да излизаме.
След това се сконфузих малко, отидохме на билярд и я изпратих. Две седмици си пишехме по Интернет, но не смеех да я поканя никъде, от време на време наминавах да я видя. В същото време, аз приех оферта за 8ми в Златоград от мои колеги. Един ден ме пита, къде ще съм на 8ми при което аз й казах (Златоград). Реакцията беше положителна, тя и приятелката й ми предложиха да се видим там, така че едната вечер излязох с тях в Златоград (не на 8ми!), като мисля, че се досетиха, че оставих колегите си. Същата вечер успях да я налазя отново! Не беше толкова дръпната, както преди, но въпреки това не ме остави да я целуна, аз се дръпнах и тя сама дойде.
Така се върнахме до хотела ми и се разделихме. На следващия ден я видях но се държеше, все едно нищо не се беше случило. Когато се прибрахме от екскурзията направих опити да я поканя на среща, но ми отказа (бях много настоятелен). Имах една половинчата уговорка. Но като цяло аз бях объркан, какво става, затова по Интернет й казах, че уговорката отпада, защото не искам да я карам да прави нещо, което не иска. Тя ми обясни, че й е приятно да излиза с мен, но действията ми спрямо нея я плашели. При което аз се закачах, че и мен ме плашат. Но като цяло ми обясни, че ако искам да си запазим добрите отношения, трябва да се откажа!
Говореше за приятеля си, как той бил всичко за нея и страшно го обичала! Там е работата, че той е на 300 км. в друг град, виждат се 1 път в месеца, като все тя му ходи на гости! Не беше с нея на 8ми! В този разговор й казах, че мога да и бъда приятел, но да се пази от мен, защото съм хищник, не че съм лош, просто преследвам целите си. Все пак се опитах да й обясня, че с малко момичета се държа така и би трябвало да се чувства привилегирована! След този разговор спря да пише за малко, след това изведнъж завърза разговор и ми каза, че след няколко месеца имало концерт в София и те щели да ходят!!!
Продължаваме да си пишем рядко. Аз се отдръпнах. От време на време минавам да я видя. По Интернет си правим словесни атаки (свалки), но тя изобщо не е инициативна да се видим, а аз пасувам. Не я разбирам защо ме кани, като си има приятел? След това защо излезе с мен? Какво е очаквала? Очаквам мненията ви, какво става и какво трябва да направя!
Размисли и страсти с шефката
Здравейте хора. Пак имам проблем и искам компетентно мнение. Ходих в една фирма да си изкарвам допълнителни доходи. Жената, която ме свързваше във фирмата и ми даваше поръчките (шефката), започна да ми прави намеци, да съм отидел на латино парти, тя винаги била там, било забавно. Първият път реших да не се занимавам, нямах кинти и се махнах от града (тя е много красиво миньонче). На следващата година направи същото, при това открито пред своя колежка във фирмата, пак с комплимент.
За пропуснатите повиквания относно служебни въпроси няма да споменавам – казва, че ще звънне на една дата, а звъни на следващата по 3 пропуснати повиквания в началото на работния ден. Та, реших да отида с приятели на това заведение, като междувременно я осведомих. Алтернативата беше да отида с нейната компания, което прозвуча като нещо от сорта “Решил си да правиш нещо с нас!”. В заведението се настанихме, след известно време тя дойде, беше го обиколила, за да ме намери и изненадана, че съм дошъл, пита за настроението ми.
Казах й, че съм OK, но и грам не мога да танцувам латино, при което ми каза да я последвам на дансинга, щяла да ми покаже. След 2 песни отидох, но почти не ми обърна внимание цяла вечер, завъртя се да танцуваме за малко, не повече от 2 минути и изчезна. Цяла вечер танцуваше горещо с някакви мъже от нейната компания, когато отидох да я питам за стъпки, ми каза да танцувам както знам и като че ли почна да ме избягва.
Когато напуснахме клуба тя танцуваше при което я бутнах, за да й кажа чао, само махна с ръка и почти не ме отрази! Тя освен шеф е около 6 години по-голяма, много красива жена, видях как я гледат другите и как й се предлагаха, а и мисля, че и нивото й е много над мен! Притеснявам се, че ми падна много гарда, на фона на моята танцова некомпетентност, при което се чувствах безпомощен като малко дете, което не разбира какво прави. 100% се усети, че съм заради нея в това заведение.
Една седмица по-късно се опитах да й звънна, но ми даде свободно (никога не ми е давала свободно). Имам ли шансове да я поканя на индивидуална среща или нещо да се получи и ако ДА, предложете мнения за бъдещ начин на действие? Какво бих могъл да направя?