Статия за жени: Аз съм твърде готина за него
Lover: Това е последната статия за жени, която пускам в блога за мъже/свалячи. Обещавам!
Аз съм твърде готина за него… Напълно възможно е. Тук трябва индивидуално да се действа. Но цялата работа е в това, че много често на нашите момичета-красавици още от детството им набиват, че са принцеси, “ех, какво блаженство е да знам, че съм самото съвършенство, да знам, че съм идеал…”. Това принципиално, от една страна е точно така и е забелязано правилно, а от друга – не особено.
Виждала ли си в метрото момиче с тлъст задник, облечена в бели полупрозрачни гащи и чорапогащи а ла “единственото, което ми е останало от втората световна война”? Ужасно е. Още повече, че те мислят, че това е супер, че мъжете просто биха се носили на тълпи след тях, изплезили езици – ако те не са такива непристъпни като кралици.
Колкото и да е тежко това, постарай се да се оцениш обективно. Не си струва да изпадаш в крайности – моделът на поведение “кралицата е заобиколена от уроди” предизвиква в най-добрият случай недоумение, а твоите опити да разбиеш витрината, защото ти в нея там си отразена – жалост.
Да, ти се поддържаш, симпатична си, може би дори красива и несъмнено – умна. При случай, че притежаваш всички изброени качества, ти спокойно можеш за малко да се възгордееш и да забравиш за какво собствено казано си такава фифи-лала-лала. За себе си? Ой, какво приказвате, не ме разсмивайте, виждала съм как става това за себе си: бутилка бира, цигара и супер-интелектуалното шоу “Риск печели, риск губи” или парче шоколад и диск на момчешка група.
Каквото и да ми разказваш, аз знам, че ти искаш да се харесаш – при което е желателно да се харесаш на всички, а по-нататък – ще видим. Искаш ли? И ние си имаме. Сега виж внимателно списъка на претендентите за твоето внимание – хм, за какво са се борили? Да двойка кофти и тънки, десет стандартни сиви мишки, една ярка личност с лоша кожа… а какво да се прави. Ох, как я обичам тази фраза – “Ние от природата не чакаме милост. Да я вземем от нея – това ни е задачата ни! : )
Пусни по-близо до себе си поне един, е поне този, който със седмици наред трие плочките пред входа ти и ти прави мили очи в асансьора. Ако той имаше смелостта да заговори, значи има нещо в него или той просто е силно блъснат екстремист-камикадзе. Във всеки случай това е интересно. Беден студент? Кой знае, може би той ще те научи да играеш на непознат пасианс или ще ти покаже най-живописните входове.
Тъпоглав бик? А кой е казал, че трябва да се влюбваш в него? Върти го, динами го, за какво мислиш е печелил пари? Невзрачен инженер? Струва ми се никой не е забранявал внезапните удивителни открития в областта на сексуалните постижения на невзрачните мъже. Спусни се от небето на земята, проанализирай КАКВО ти можеш да предложиш и танцувай по нервите на мъжете – поне ще имаш отправна точка.
Добра приятелка ми е, но аз искам повече
Познаваме се от 2, може би 3 години. Станали сме много добри приятели, чак всеки ден по няколко часа си говорим по skype (с микрофон, не с чатене). Аз уча в Студентски град и съм там на общежитие, тя живее в Люлин. Разстоянието не е проблем понеже и двамата живеем на 5 минути пеша от спирки на метрото. Също така и двамата имаме баби и дядовци на едно и също село, където прекарваме повечето ваканции (от там се познаваме). Тя е на 17 години, аз съм на 19.
Значи, имал съм през това време разбира се 2-3 сексуални фантазии с нея, като всеки нормален мъж, нищо особено и никой не знае за това. Обаче неотдавна, може би от около половин месец, ми мина през ум дали пък не е подходяща за гадже. И не можах да намеря нищо против тази идея – печена е, невероятно красива, забавна, адски много общи интереси и теми за разговор имаме, и се разбираме перфектно – даже не крие нищо от мен и знам повечето й тайни. Често си правим и сексуални закачки и им се смеем. Тя е точно това което, винаги съм търсел за сериозна връзка. Няколко дена след това приятелят й и изневери с някаква и скъсаха, и два дена по-късно я чух да пита един неин приятел да й потърси момче.
Тогава реших, че може би ми се отваря шанс и й признах, че я харесвам. Първите й думи по въпроса бяха, че й е рано още за нова връзка и че не знае, и от тогава насам, това са може би около две седмици, няколко пъти съм отварял въпроса защо не тръгне с мене, след което следват извинения от сорта на не съм решила още, еми не знам, странно ми е защото си ми приятел, в момента съм адски объркана, и т.н.
Преди малко реших да пробвам нещо ново, понеже така не вървеше на никъде и опитах нещо, което видях в сайта ви (поздравления, има наистина много добри съвети тук, които са ми помогнали да съм отпуснат, когато говоря с жени). Стори ми се, че това може би е подходяща идея: линк
Точните ми думи, които използвах (след поредните й извинения, че е объркана сега) бяха: “Явно сбърках, като си помислих, че нещо може да се получи между нас. Можех да си представя колко щеше да ни е добре заедно, в най-различни ситуации (това не е само copy-paste от линка горе, вярно си е така), и бях готов да направя всичко по силите си, да те направя щастлива както никога досега. Сега виждам, че е било глупаво. Реалността е, че сме твърде различни с теб.” Тя отново отговори: еми не знам, с последващо безмълвие и минута по-късно си казахме лека нощ, та ще видя утре какъв е бил ефекта от това.
Значи, междувременно съм отворен за съвети и също така ако можете да ми покажете някакви грешки, ако имам, за да не ги допускам повече, но главно се нуждая от съвети относно това какво да правя от тук нататък. Не съм сигурен в подхода си, понеже съм все още неопитен с жените (тя не го знае) – имал съм 3-4 почти-гаджета, нито една успешна връзка. Поне знам едно за нея – дори и да не излезе нищо, със сигурност няма да ни се променят отношенията и ще си останем добри приятели, там е работата, че не искам да сме си само приятели, искам да тръгнем.
За мишките и хората в женския поведенчески модел – част ІІ
“Да, моята любов е моят грях.
Не ми прощаваш ти за моите грешки.
А твоите? Сравни греха ми с тях
и виж сама чии ли са по-тежки.
Но разбери, не твоите уста
ще ме винят, отдавна осквернени,
изцапани с лъжи, без красота
и със следи от клетви и измени.
По-грешна ли е моята любов?
По-свято ли е твоето терзание?
Не ме съди със този гняв суров,
смили се, ако чакаш състрадание;
но ако нямаш капка жал в душата,
не чакай милост и за теб самата.”
Шекспир, Сонети
Харесвам си го чичо Уилям (пояснение: “чичо” ми се пада онзи гениален тип, който вече не е измежду живите, но с есенцията на своята личност се явява мой задочен учител; та, чичо Уилям ми преподава емоция, а чичо Оскар – гения на мисълта). Може би защото чичо Уилям е пич и ако търсите въведение в тайнството на човешките взаимоотношения, той има какво да ви каже (забележка: към чичо Оскар не се обръщайте за тайнството на човешките взаимоотношения; чичо Оскар е долен манипулатор и аз го обожавам в неговия безскрупулен гений, но това не променя факта, че е такъв, поради което чичо Оскар се явява духовен учител на всеки себе уважаващ се схемаджия).
В част І стигнахме до извеждането на някои факти (който се съгласил – съгласил, който – не… е… статиите са като жените – НЕ МОГАТ ДА ЗАДОВОЛЯТ ВСЕКИ). В част ІІ продължаваме с извеждане и анализ на фактите с ясното съзнание, че и този път няма да успеем да задоволим всеки, но… любов да има, пък после ще си “напием менците”.
3. Жената в есенцията си няма доверие дори на самата себе си
Това идва от прекалено много мислене (в изречението няма ирония, само опростеност). Логическо правило е, че разсъждението води до множественост на вариантите и е пряко обвързано с емоцията. Женският поведенчески модел функционира на базата на логика, която се задвижва само в емоционална среда, т.е. моментите на интелектуална трезвост и анализ ще изискват да има “излизане” от емоционалната среда с оглед минимализиране на субективния фактор.
Но това съждение по-горе е само ТЕОРИЯ, практически е невъзможно да се получи при жените. Обикновено в женския поведенчески модел се случва да наблюдаваме дуалистичност на мисълта, т.е. процесът на разсъждение функционира паралелно както в емоционална, така и в интелектуална среда. Затова често можете да чуете “Моля те, не ми казвай да го зарежа. Аз знам, че трябва да се разделим, но НЕ МОГА (индикация, че емоцията е по-силна, което резултира в усещане за правота – това на езика на жената се нарича “да послушаш сърцето си”).
Жените обикновено с интуицията си усещат, че мислят във високоемоционална среда, поради което търсят съвет – потвърждение или отхвърляне, от най-неподходящия източник – други жени. Другите жени, бидейки също емоционални до точка на кипене, обикновено ескалират собствените си емоции в монологизиране на темата – ако някога сте присъствали на женски “разговор”, ще видите как жените обикновено не се изслушват, а се съревновават коя да наложи своята лична история, като централна тема, за да може да получи интелектуално “потупване по рамото”.
Това е окуражаване, убеждаване, че жената е абсолютно права и в действителност е жертва (понякога наистина е жертва, но жертвите обикновено не обичат да говорят за трудностите, които изживяват, тъй като са блокирани от чувството си за вина и комплекс за малоценност, които мъжът им е втълпил; когато насреща ви е жена, която изгражда образът на жертва – става въпрос за наранено его, търсещо възстановяване; възстановяването се реализира, чрез мило отношение и своеобразно обожание от индивид, представител на противоположния пол, защото той се явява команда към подсъзнанието, че другият мъж ГРЕШИ и не може да оцени съответната жена.
Затова и групата от приятелки никога не успява да възстанови нараненото его, защото жената допуска, че това, което те й говорят, не е вярно или е изречено с цел утешение; тези процеси се индикират с репликите “Е, да, но ти си ми приятелка, затова говориш така”, “Е, да, но друго е мъж да ти го каже” (разбира се, че е друго; то се възприема като проява на евентуално привличане от страна на мъжа, съответно – вдигане на ранга, което пък автоматично води до възстановяване на нараненото от друг мъжки индивид его).
Обобщение:
Жената търси съюзника. Съюзник се явява всеки, който не се съревновава с нея – съзнателно или не, на някаква база – красота, интелект, кариера и т.н. Съюзникът винаги трябва да е по-силен от нея, но никога да не се явява конкуренция, затова “съюзникът” трябва да е мъж – той има свойството да възстановява егото, когато егото бива наранено от друг мъжки индивид или пък в професионална среда, да осигурява усещане за защита и сигурност, и да пресъздава атмосферата на флирт (което при жената резултира с моментно вдигане на нивото на ранга – тя се чувства харесвана, красива, но най-вече – ВАЖНА.
За жената е от ключово значение да бъде важна за някого или в някакъв процес). Съюзник на една жена никога не може да бъде друга жена в случаите, в които другата жена също е красива. Когато другата жена е само по-високоинтелектуална, не възниква конфликт на първично ниво, поради това че външният вид привлича вниманието. Конфликт ще възникне на вторично ниво, когато индивид от противоположния пол започне да концентрира внимание в другата жена, (като проява на мило отношение се нарича “приятелка”; като реализиране принципа на “истината е ку*ка”, ще използваме истинското название – “антураж”/ “подкрепление”), създавайки своеобразен “триъгълник” с цел постигането на равновесие в отношенията, а именно – чувството (красотата) не е завършено без познанието (интелекта) ).
4. Жената има нужда да бъде предразположена… понякога можете да я предразположите и за час.
Точка 4 ще разгледаме през призмата на секса. За целта на тази статия, ще приемем секса не като завършек на изградените отношения, а като среда, в която те се развиват. Сексът ВИНАГИ отразява моментното вътрешно състояние на индивида. Хора, които не знаят как / не могат да правят секс НЕ СЪЩЕСТВУВАТ.
Съществуват хора (обикновено почти всички; отликата се явява степента на усвояване (поддаване) на съответния комплекс (“комплекс” тук ще използваме в смисъла на “личностен конфликт” – колизията между съзнание и несъзнавано), които към момента на акта страдат от някое от долуизброените:
1. Егоцентризъм / егоизъм
2. Неувереност
3. Гняв (подтиснат или проявен – напр. афект)/ Агресия
4. Пресметливост/ меркантилност
5. Болка/ Нараняване
6. Съмнение/ Недоверие
7. Страх
Гореизброените състояния могат да бъдат:
А) моментни (краткотрайни; напр.афект)
Б) трайно установени (обикновено причината за тях се корени в детството, като с всяко последващо нараняване или разочарование, интензитетът се усилва).
Следва да отбележим, че моментните състояния се проявяват в следствие на трайно установените, като личността чрез т.нар. отключващ елемент бива поставяна в провокация.
Например:
При жени, които са имали проблеми с физическо насилие (условно приемаме “физическо насилие” в широкия смисъл на понятието, т.е. всяко физическо посегателство (шамар/ ритник/ блъскане и т.н.) за продължителен период от време (принципът важи и при мъжете) се наблюдава една агресивност, когато съответната жена бива провокирана, т.е. на “приятелски” шамар (визирам онези детски игри, които имат цел да раздразнят) няма да срещнете приятелски отговор – смях или леко плясване, а агресия, която ще ви смае. Това се дължи на факта, че шамарът (независимо колко лек е бил) се явява отключващият елемент за трайно установеното състояние, което е в момент на провокация.
Личността бива върната отново към онзи момент, когато е била подложена на физическо посегателство и изпраща сигнал към съзнанието да реагира както се реагира на атака. Затова, когато кажете “Преиграваш”, това още повече подхранва агресията на личността, тъй като за обремененото съзнание, отключващият елемент (лекото плясване) не сигнализира игра, а опасност, на каквато е била подложена тя в минал период.
Продължава в част ІІІ…