Дали не пришпорвам малко нещата с нея?
Здравейте на всички! Значи, историята е следна: Пред няколко месеца се запознах с една мадама на рожден ден, след което не я бях виждал доста време до скоро, когато се видяхме на един купон. После вечерта на дискотека, весело беше, разменихме си телефоните, след което се бяхме разбрали да се видим следващата седмица.
През седмицата се чухме и се бяхме разбрали да пием по кафенце. Мацката каза, че като се освободи ще звънне, аз чаках, чаках и накрая аз й звъннах (дали не й дадох малко зор?). Видяхме се, пихме по кафенце, лафихме си… мацката си няма приятел, каза, че й е приятно с мен, забавлявам я…
След това не сме се виждали, защото всеки ангажиран, лафим си по скайп чат пат, един два пъти й викам да се видим, ама на нея й е натоварено много и не остава време (дали пък й аз не избързвам малко?). А пък мацката свястна и ми се ще да са по-сериозни нещата, не ми е все тая (за по между другото).
Дайте някое съветче как да постъпя, като се видя с нея? Искам да й покажа, че намеренията са ми по-сериозни.
Проблеми със съблазняването от начинаещ
Здравейте всички,
От известно време съм редовен читател на блога и понякога дори си позволявам да дам някой-друг съвет, когато смятам, че съм достатъчно наясно, но лично аз мисля че имам голям проблем със запознанства, съблазняване и твърде честото попадане в графа ‘приятел’ (иначе казано ЕКБ -емоционално кошче за боклук) или просто не мога да премина от разговор към по-интимни отношения.
За протокола съм на навършени 17 и докато установявам напредък, при запознанствата все още ме няма никакъв в съблазняването, дори съм се абонирал за ‘newsletter’ от stylelife и съм прочел сбирка от някои от съветите на Lover, изтеглени от някакъв торент-тракер.
Ще започна с това, че почти винаги и навсякъде (85% от времето) успявам да въвлека ‘набелязаната жертва’ в лек разговор (признавам повечето пъти се случва неволно докато все още се чудя как), който в последствие трябва да прерасне в комуникация на интимно ниво, но някъде на хикс-а (по средата между двете) се провалям почти винаги (95% от времето) и давам още един автограф на графа приятели.
Доскоро си мислех, че проблемът е в прекалено високия критерий, но след като пробвах да сваля малко нивото на изискване установих, че проблемът е в моя милост. Може би се дължи на прекаленото ми възпитание тип джентълмен (добро момче), но се надявам няколко скорошни ситуации да ви дадат представа:
1. С група приятели сме в кафе и си говорим. В кафето влизат момичета, сред които имам 1-2 познати както и някои от пичовете от моята маса имат познати сред тях. Поканихме момичетата да останат сред нас и след кратко разговаряне едно от момичетата (беше ми бегло позната, но доколкото разбрах сме се виждали и друг път и тя ме помнеше), която си беше 7 и 1/2, тя започна да ми се гушка, дърпа по към нея и очевидно очакваше да действам, но аз един вид се сковах и не знаех какво да правя. След известно време може би разбра, че не знам какво да правя или просто си е помислила, че нямам интерес към нея и се отдръпна.
2. Оказвам се на някакъв вид сбирка, която трябва да е с някакъв вид младежка обществено-полезна дейност (ако сте млади, до към 20, е много добро място за запознанство с момичета. Изглеждаш сериозен, защото те е грижа за обществото. Доколкото знам жените си падат доста по мъже ориентирани към политика. Пълно е с момичета, ученички, които си нямат работа) и се запознавам с момиче. Тъй като сбирката беше в друг град с нощувка, имаше и официална вечеря за всички. На вечеря момичето често идваше към мен, искаше снимки, танцувахме, след известно време хотела затваряше и ние се разкачихме по стаите и леко подпийнало момичето направо ми се нахвърляше и ясно ми даде знак да разбера, че иска да спи с мен, но аз някакси пак зацепих и не можах да направя нищо, въпреки че дори и просто да я бях хванал и замъкнал до моята стая мисля, че нямаше да се противи.
3. На купон съм, на който освен домакинът познавам още 1-2 момичета, дори повечето хора освен по купони не слушаха мой тип музика (слушам чалга, твърдя, че обожавам трудни мадами, но не бих върнал няколко добри и лесни попадения) и нямахме много допирни точки, и в началото се чувствах не много на място, но се по приспособих, а и след едночасово поливане на различни поводи музиката стана изцяло мой тип и се почуствах по-добре.
Опитвах се да действам с едно момиче, но се оказа, че приятелят й е на мястото и нямаше начин, за сметка на това две момичета проявиха интерес към мен и ме заговориха за възрастта, че изглеждам по-малък и т.н. (неща верни и очевидни, които не са ми напомняни скоро и не бях очаквал да говоря за това, но се отдалечих от темата). Поговорихме си малко, за протокола даже ги помолих да ми помогнат с беленето на плодове под претекст, че съм много сакат, и тази, която по ме привличаше, се отзова, въпреки че другата беше леко агресивна и ме попридръпваше да танцуваме заедно.
По едно време (даже 2 пъти) с момичето, което бях набелязал, се оказахме насаме и усетих удобни моменти да действам, но пак се паникьосах и нещо изпуснах и двата момента. Тя дори в разговора единият път вмъкна нещо за приятел, но изобщо не реагирах и в момента, в който трябваше да действам, пак оставих работата на ниво разговор.
Също така доста ми направи впечатление един коментар на момичето от последния разказ (по-агресивното), който ме впечатли “Не изглеждаш толкова малък, колкото невинен” или нещо от този сорт (жените имат дар да правят от едно изречение с 5 думи, 5 изречения с по 10 думи…) И тъй като напоследък около мен по различни причини доста се върти тази дума, сметнах за нужно да го добавя 
Надявам се да придобихте от следните три ситуации идея какъв ми е проблемът (също така се надявам да получа съвети от BlackDiamond Manowar Jazz Lover и другите доказани свалячи, та дори и от prizDrachna :} ) аз лично смятам, че е някакъв вид ‘сценична треска’ или срамежливост и ще съм щастлив ако ми попълните репертоара с няколко точни формули, по които да действам като за начало, а не да ‘блокирам’ и после да се самосъжалявам :}, но и на съвети как да прескоча ‘трапа’ като цяло няма да откажа.
П.С. Може да ме наричате Любо вместо LeBeau 
За чалгата, различните хора и нас самите
Не знам дали само аз имам този проблем или не. Но така и не видях тема в блога за това и реших да напиша аз нещо. Става дума за това, че на събирания с приятели, често основната музика, която се слуша, е чалга. Няма да коментирам това дали тя е хубава или не е. Също няма да обърна внимание за това какви идеали насажда в българската младеж и дали вреди.
Аз не съм някой краен противник на чалгата, който води война с всичките и почитатели. Но както не харесвам блек метъл или индъстриъл техно, или пък трип хоп, така не харесвам и чалга. И когато отида на купон, дискотека или другаде и основната музика е чалга, аз не мога да представя себе си най-добрата възможна светлина.
Става дума за това, че купона си тече, повечето видимо се забавляват, но на мен ми липсва настроение. А както знаем когато настроението го няма, липсват усмивката на лицето, магнетизма и всичко останало, което привлича жените. Спомням си преди няколко седмици ходих на една дискотека. Там първоначално имаше шоу програма. След като свърши шоуто започнаха да пускат ретро музика (предимно диско от 80те и 90те), която на мен ми допадаше.
След около половин час едно момиче се приближи до диджея и му каза нещо. В този момент той спря музиката и каза:
-Тука има едно момиче, което иска да попита нещо. – и й подаде микрофона.
- Ще има ли чалга? – каза тя с жалостив глас на микрофона.
- Ще има ли чалга? – извика той след нея и цялата дискотека изрева:
- Да!!!
Искрено завиждам на някой мои приятели, които са адаптивни към всякакви условия. Сега да задам и въпроса и към читателите. Харесвате ли чалга и ако не – как се абстрахирате от всичко това?