Блог за съблазняване на жени - бъди сваляч

Запознах се с едно момче и всичко стана толкова бързо… за миг! Беше истинско или поне така си мислех… Имахме проблеми като всички, но винаги успявахме да ги преодолеем, заедно… Казваше, че не е обичал така, че не може без мен… Той беше много ревнив, без причина, за всичко и от всичко и всички!

Постоянно казваше че има друг, нищо че постоянно бях с него… така до преди няколко дни, когато просто ми каза че има друга!… започна с въпроса “може ли да бъдем приятели?”… Не мога да опиша болката, която изпитвам в момента и ми е много трудно… написах нещо, дано на някой му хареса и да открие и себе си в следващите редове…

Попитах те веднъж как може някой да обещае “завинаги” на друг и ти не ми отговори! Просто след това и ти ми го обеща!… помниш ли? Или вече успя всичко да забравиш? Забрави ли мен? Забрави ли нас и нашата любов? Нали истинска беше тя за теб, нали единствена бях за тебе аз?

В очите ти поглеждах и виждах там мечти, дълбоко скрити виждах своите мечти… сега не се оглеждам в нищо, сякаш мечтите ми умряха в мига, в който ме остави. В мига, в който ме забрави… в мига, в който сърцето си на друга подари!… Прочети остатъка от текста »

Охх… чудя се как да започна… човекът, с когото бях, беше всичко за мен, по-голям от мен с 2 години и 1 ден… една и съща зодия… еднакви характери, но той винаги ми отстъпваше. По стечение на обстоятелствата той почина. Обичах го много още преди да бъдем заедно (той мен също, но и двамата не си го признавахме от гордост и инат).

Преди няколко дни имах рожден ден, майка му след като почина замина за Италия, в деня на рождения ми ден тя ми звънна да ми честити. Беше жест на голямото уважение от нейна страна, изпълнено с много болка. Да се обади да честити на приятелката на синът си, а на него да не може. И двете плачехме, исках да върна времето назад.

(Миналата годината по същото време ние бяхме решили двамата да си правим рождените дни заедно, но стана една злополука, която на мен ми попречи да правя рожден ден. Той заради това се отказа от собствения си. И не го правехме и двамата. На този трябваше да сме заедно.)

След тази ужасна загуба за мен имах доста тежки моменти… сълзите не спираха да текат от лицето ми… пиех… пуших (съсипвах се тотално, бях отслабнала доста само кожа и кости), но не щеш ли се появи друг, точно когато имах нужда от подкрепа, от ласка, от мила дума… да кажем вече мъж. Да го наречем С. Той е доста по-голям от мен. Прочети остатъка от текста »

Здравейте!
Не знам защо пиша тук… случайно попаднах на този сайт и нещо ме накара да пиша.

Ето какво ми се случи.

Преди повече от година се влюбих в едно момиче. Тя е по-голяма от мен с почти три години. Познавам я, или по-скоро, знам я от повече 5 години, но когато я видя… ме жегна.

Повече от 7 месеца крих чувствата си от нея, понеже сме от една компания, аз съм по-малък от нея и все неща, поради които смятах, че не може да има нищо. В крайна сметка тя разбра за чувствата ми, когато разбра, тя не реагира по никакъв начин общо взето. Времето си минаваше. След 3-4 месеца отново повдигнахме темата, вече беше на ясно, че имам чувства към нея.

След дълга вечер, прекарана в компанията на хора, ние в крайна сметка останахме сами. Започнахме лека полека да говорим за това, какво изпитвам за нея. Стигнахме и до края. Тя ми каза, че такива неща не се решават само с приказки. Ясно ми беше какво трябва да направя - да, целунах я. После още един път, а нейния отговор беше: “Е, сега вече знаем.” Последва и нещо от сорта на: “Не изпитах магията. Когато се целувахме отворих очи и видях… теб! Приемам те като …. (моето име), просто приятел.”

Тук се съкруших, макар и да не го показах. Прочети остатъка от текста »