Блог за съблазняване на жени - бъди сваляч

Запознах се с едно момче и всичко стана толкова бързо… за миг! Беше истинско или поне така си мислех… Имахме проблеми като всички, но винаги успявахме да ги преодолеем, заедно… Казваше, че не е обичал така, че не може без мен… Той беше много ревнив, без причина, за всичко и от всичко и всички!

Постоянно казваше че има друг, нищо че постоянно бях с него… така до преди няколко дни, когато просто ми каза че има друга!… започна с въпроса “може ли да бъдем приятели?”… Не мога да опиша болката, която изпитвам в момента и ми е много трудно… написах нещо, дано на някой му хареса и да открие и себе си в следващите редове…

Попитах те веднъж как може някой да обещае “завинаги” на друг и ти не ми отговори! Просто след това и ти ми го обеща!… помниш ли? Или вече успя всичко да забравиш? Забрави ли мен? Забрави ли нас и нашата любов? Нали истинска беше тя за теб, нали единствена бях за тебе аз?

В очите ти поглеждах и виждах там мечти, дълбоко скрити виждах своите мечти… сега не се оглеждам в нищо, сякаш мечтите ми умряха в мига, в който ме остави. В мига, в който ме забрави… в мига, в който сърцето си на друга подари!… Прочети остатъка от текста »

Първо правило - прави така, че хората да си мислят, че те сами искат това.

Екатерина Велика

В този пост ще поговорим за условията за лесна и безопасна употреба на ключовите принципи на сваляча, разгледани до сега, както и за условията на тяхната лека и безопасна употреба..

Проблеми с “А на теб случвало ли ти се е някога…”

Един от принципите на “бързия сваляч” звучи така:

Всяко решение и всяко поведение, което очакваш от жената, зависи от нейното състояние.

Това е лесно за разбиране, нали? Ако детето иска нещо от родителите си - играчка, сладолед или нещо друго, то винаги наблюдава внимателно и чака кога родителите ще бъдат в добро, подходящо “сговорчиво” настроение. Прочети остатъка от текста »

Здравейте!
Не знам защо пиша тук… случайно попаднах на този сайт и нещо ме накара да пиша.

Ето какво ми се случи.

Преди повече от година се влюбих в едно момиче. Тя е по-голяма от мен с почти три години. Познавам я, или по-скоро, знам я от повече 5 години, но когато я видя… ме жегна.

Повече от 7 месеца крих чувствата си от нея, понеже сме от една компания, аз съм по-малък от нея и все неща, поради които смятах, че не може да има нищо. В крайна сметка тя разбра за чувствата ми, когато разбра, тя не реагира по никакъв начин общо взето. Времето си минаваше. След 3-4 месеца отново повдигнахме темата, вече беше на ясно, че имам чувства към нея.

След дълга вечер, прекарана в компанията на хора, ние в крайна сметка останахме сами. Започнахме лека полека да говорим за това, какво изпитвам за нея. Стигнахме и до края. Тя ми каза, че такива неща не се решават само с приказки. Ясно ми беше какво трябва да направя - да, целунах я. После още един път, а нейния отговор беше: “Е, сега вече знаем.” Последва и нещо от сорта на: “Не изпитах магията. Когато се целувахме отворих очи и видях… теб! Приемам те като …. (моето име), просто приятел.”

Тук се съкруших, макар и да не го показах. Прочети остатъка от текста »