Мразя се заради лъжата, с която започна всичко
Ще запазя анонимност и за мен и за него. Той ще се казва Тишо, а моето фалшиво име пред него е Лора.
Всичко започна 2009-та година, когато аз и една приятелка “Ани” се разхождахме из улиците на село късно вечерта. Беше март месец и вече се беше стъмнило, а зад нас чухме че наближава кола. Обърнах се и видях, че не й светят фаровете. Докато минаваше видяхме, че вътре има момчета и отвориха вратите в движение и изкрещяха като луди. После ги видяхме спрели и аз ги избъзиках да си включат фаровете. Така започна всичко. На следващата седмица ги видяхме отново, но с друга кола.
Това беше колата на един от тях. Мина покрай мен и Ани, с която бяхме онази вечер. Свирна с клаксона и зацепих кой е. Не след дълго, някъде месец почнах само за тях да говоря и ми станаха мания. В Интернет имаше техни снимки. Аз разбрах почти всичко чрез Интернет за тях. Какви са, на колко са, от къде са и т.н. Влюбих се в “Тишо” и реших да се престоря на Лори, защото Ани ги беше подигравала и бъзикала цяло лято и сигурно ако знаеше коя съм, нямаше да ми даде скайпа.
Ето че ми даде скайпа си и се запознахме. Излъгах го за името, годините, но му пратих мои снимки на които съм с бритон и малко повече грим. Не ме позна… Добре, но искаше да се срещнем. Разбрахме се да излезем някой ден след като свърша училище. Докато спах той ми звънна и искаше да се видим. Приготвих се за около 5 минутки – бритон, грим и… оп изглеждам на 16, а всъщност съм на 14. Докато чаках тролейбуса, треперех. Имах чувството, че ми причернява, че се умра, че ще ме познае и ще ме намрази. Боли ме че го лъжа. Бях близо до уговореното място, а едвам не припаднах в тролея.
Слязох, а бях без очила, още 1 прикритие. Видях го, познах го дори замъглено. Обиколихме квартала и стигнахме до моя блок и му казах къде живея. Малко като го отминахме и ми каза, че съм му позната. Изтръпнах… Но, слава богу, бях обмислила всички негови въпроси предварително. Отговорих, че е възможно, защото често ходя в неговия квартал. Походихме още малко и се прибрахме, защото беше студено. От този ден си чатихме само веднъж весело и дълго. После се отчуждихме.
Всеки изминал ден аз ставах все по-студена към приятелите ми, нямах настроение… А най-голямата глупост, която направих от мъка , когато го гледах на линия, а не ми пишеше, беше да хвана бръснарско ножче и да го тегля през китката си. Така няколко дена не ми писа. Всяка вечер драсках леко из китката и беше станала с много рани. Но днес, когато ви пиша, той беше на линия, а не ми писа за пореден път, аз хванах ножа и изтеглих толкова силно че дори не се уплаших.
Кръвта потече, сълзите също… Дали ме е познал, аз не знам, но не мога да продължа с лъжата. Но не мога и да му кажа истината. Да изчезна завинаги или да продължа да лъжа… Обичам го толкова много, че дори не знам и аз колко. Ами ако ме е познал? Ако си играе с мен? Само когато си чатим се усмихвам. Станала съм емо. Режа, плача и обичам…
Не знам какво да правя. Нямам много опит
Здравейте, аз имам проблем с едно момиче, след дълго следене на сайта реших и аз да потърся решение на моя проблем.
С едно момиче сме само приятели, ама мен това не ме устройва. Да, знам, този проблем има почти същото решение като другите теми от същото дередже, но мисля че моята ситуация е по-различна и ми трябва съвет какво да направя. Помогнете ми да се махна от тази графа приятели. Според мен съм в тази графа, защото нямам чак толкова опит, затова моля за съвет.
Момичето е много мило и добро, услужлива е, понякога ми помага по хореография и испански (по испански заради нея имам петица (петица е, защото оплесках нещата с едно нещо) ) и й казах, че ще я заведа на кафе знак на благодарност. Е, отидохме, прекарахме си добре, научих нещо за нея и тя за мен и т.н. Няма си гадже, има някой момчета, който чувстват същото като мен (с едното са по-близки от колкото аз с нея) и мисля, че си харесва някои.
Научих от сайта, че по добре да останем само двамата отколкото да сме сред приятели. От начало да започна с базик, безобидни прегръдки и гъделичкания. Полека контакта ни да става все по-сексуален, ако не се дърпа е това, а ако се да го ударя на базик, до когато мога да опитам пак. И да не изразявам мнението си без да го декларирам устно.
Какво бихте направили вие, ако сте на мое място? Според вас, какви са ми шансовете, за успех? Да споделя ли с някоя нейна приятелка, която може да ми помогне и с какво би ми помогнала? Мисля да я заведа на среща и да и подаря нещо за Коледа. Къде да я вода и какво да й подаря?
Благодаря за отделеното внимание. Моля, напишете коментар!
Въпрос за едно много странно момиче
Здравейте,
От известно време имам следния “проблем”. С едно момиче се познаваме от няколко години, като сме поддържали приятелски отношения.
Последния месец, обаче нещата се промениха – тя приключи една дългогодишна връзка, а ние почнахме да се виждаме често, без обаче да се стига до секс или някакви намеци за връзка… докато не усетих, че се влюбвам в нея .
И така … постепенно започна да ми става криво, когато излиза с други момчета, но все не намирах повод да й кажа какво чувствам. Онзи ден тя си беше уговорила среща на кафе с някакъв непознат и ме помоли да я придружа, като това беше май най-ужасното ми излизане в живота, по разбираеми причини 
Общо взето държах се много кисело… и тя после ме попита да не би да я ревнувам, на което не отговорих, като сега сме сърдити един на друг.
Сега се чувствам много объркан и бих бил благодарен за всеки съвет, относно дали има смисъл да й казвам какво чувствам или какво да правя
Благодаря ви!