За агресията вътре и извън нас, и жените…
Напоследък агресивното поведение ми се набива в очите отвсякъде. Хората около мен имат подобно поведение, за телевизията да не говорим. Има много пичове, които си въобразяват, че като говорят люто и правят някакви резки жестове, т.е. проявяват агресивно поведение, ще са любимците сред женските и страшилища за другите мъже.
Да, ама не, ето как ще оборя агресивното поведение, че е грешен модел на подражание и общуване с хората. Да кажем, че лицето Х ходи на фитнес, направило си е някоя друга татуировка, гледа лошо и се държи арогантно с хората. Да, наистина изглежда страшно, скача на бой за щяло и нещяло, ама това е черупка. Вътрешно този човек има много комплекси, много слабости, които в даден момент излизат наяве и най-вече когато си е намерил майстора.
Да поговорим за лицето Y. То също тренира, може да има някоя друга татуировка, но се държи внимателно с хората като цяло, избягва конфликтите. Да, ще си кажат някои, това е много путкинско поведение, но в случая зад тази фасада се крие човек, който е наясно със способностите си, със силните и слабите си страни.
Често такъв тип хора прекратяват конфликтите в зародиш или излизат победители. Агресивното поведение е успешно пред глупавите жени, понеже или се възхищават или се страхуват. Същото поведение не е успешно пред интелигентните жени, защото те ще игнорират този тип хора и няма да имат нищо общо с тях.
Така, нека разпознаем етапите на агресия, когато се проявява срещу нас. Ето седиш си в заведение (кафе, дискотека, кръчма) с компания и на отсрещната маса има друга компания, от която един от тях ви гледа лошо. Какво трябва да направим в този случай, никога не отвръщай поглед, не е задължително да го гледаш остро в очите примерно, гледай го в раменете. Обаче на комплексара не му стига това, става и те пита: “Ти кво ме зяпаш бе гъз сплескан?”.
Какво трябва да се прави в такъв случай, никога не му мълчете и не се правете, че не е станало нищо. Отговорете му, не е нужно да е агресивно, може да го попитате какъв е проблемът. Обаче той почва да ви бута, дърпа с въпроси “Ти на къв се прайш, а?”. Щом се е стигнало дотук, вече е късно това е трети етап на агресията, не мълчете, не се притеснявайте, а най-спокойно му се изплюйте в лицето и му вкарайте една в носа. Защо?
Защото това е четвърти етап на агресията, самият бой оттам, кеф ти бутилки, кеф ти столове и каквото стане. Защо в повечето случаи става така, защото всичко се развива пред приятели, гаджето и други момичета, накърнено его го наречете? Въпросът е да прекъснете насилието в първи или втори етап.
Това, което искам да ви кажа, не се бийте, за да впечатлите някоя мацка, за някаква измислена чест или подобни глупости. Защото насилието не води до нищо хубаво.
Двама мъже се борим за една жена от години
Историята ми е следната:
Запознах се преди 2 години и половина с жена чрез наша обща приятелка. Тогава тя приключваше своя дълга 5 годишна връзка. През няколко месеца се виждахме благодарение на общата ни приятелка, когато се прибираше в нашия град. В един момент излязохме само двамата и сближаването се получи съвсем естествено, целувките, леглото и т.н. Все още не беше нещо по-сериозно. Бях в София по работа на рождения й ден и вечерта преди да се прибера обиколих всички молове, за да я изненадам с подарък.
Видяхме се след няколко дни с уговорката за кино. Преди това седнахме на бар, всичко ок. Пред бара изненада, засича ни “случайно” мъж, дамата е притеснена, аз се правя на разсеян. Запозна ни, каза му, че отиваме на кино и… го покани да се присъедини. Запита ме преди това дали нямам нищо против, аз естествено, че нямах, какво толкова, някакъв мъж се присъединява към нашата скромна компания. Не ме питайте дали видях нещо от този филм.
И тримата като изтукани седим и се правим, че гледаме кино. По-идиотска ситуация не ми се беше случвала. След филма се разделихме тримата, тя си хвана такси, аз към колата бесен… звъннах й, казах й да ме чака пред дома й. Когато започна да ми се извинява не й казах нищо, просто извадих подаръка за рождения ден, който бях запазил за края на вечерта и й го поднесох. Тя съвсем не очакваше това, покани ме да продължим нашата вечер, за да ме почерпи.
Съгласих се, но бях все така бесен, колкото и да се правех на хладнокръвен. Както и да, видяхме се й на другата вечер, тя заряза пред мен по телефона другия мъж, който й искаше обяснение, не съм я разпитвал какво що, тя ме умоляваше да остана с нея, приех. И така започнахме. Това го разказвам с подробности, защото то предопредели моето отношение към нея нататък, винаги с едно, даже две, три наум. Поисках от нея да бъдем приятели и любовници, да бъдем заедно без да се обсебваме.
Виждахме се често, сексът беше страхотен, въпреки че не беше точно мой тип, аз я харесвах и се привързвах все повече към нея. Не се държах романтично, не я игнорирах, подхождах все едно съм съм минал курс на обучение през тоя сайт. Намекваше ми за деца и по-сериозни отношения, аз си пасувах. Така около 5 месеца, докато не се появи другият. Провокирана от неговия интерес /за което аз не знаех, разбира се/, тя провокира мен. След известно отдръпване от нейна страна, последва една нощ, когато след любовната игра аз изпуснах няколко нежелани думи, породени от ревност, тя реагира като ужилена и ме запита директно дали съм влюбен в нея, дали я обичам.
Какво можех да отговоря като и аз не бях наясно със собствените си чувства към нея и особено на въпрос, зададен по такъв начин. Мълчах. Тя ми каза, че ще се виждаме по-рядко. Мълчах. Последваха няколко месеца, в които имах много работа, пътувания ангажименти, виждахме се, радвахме се един на друг, дадох й свободата да прави каквото иска и с който иска, тя се е отдала на новата тръпка в живота й. Но не искаше да пусне й мен. Каза ми, че ме обича и това преобърна всичко в мен, не можех да сдържам повече чувствата и в една последваща среща също й признах че я обичам.
Всичко се разви толкова динамично, двамата с нея, нейните отношения с другия. Прекарваше всички празници с него. След като разбрах, че техните отношения са станали доста сериозни, поисках да се разделим, не се получи, сърцето ми се късаше да я гледам как плаче. Същата нерешителност проявих и втори път. Виждахме се, правехме секс, любов… и аз не знам вече какво правехме. Другият не знаеше за мен, тя не смееше да му каже. Твърдеше, че обича и двама ни и не може да си представи да спре да ни вижда. Целуваше мен, виждаше него и обратното, шизофрения до шия.
Колкото пъти пробвах да се откъсна все нещо ме връщаше към нея. Превърнах се в нещо като удобната резерва, любовника на повикване, а тя в жената на повикване от другия. Естествено през това време си гледах живота, отдадох се на работата, други жени се появяваха в него, но и бързо изчезваха, просто ТЯ ми беше влязла под кожата. Много си говорехме с нея, и двамата не сме без опит, тя на 29 сега, аз на 32. Казвах й, че това няма да доведе до нищо добро и си продължавахме, чак взе да ме кефи този мой мазохизъм.
До един момент, в който тя явно имаше проблеми с нейния, потърси ме, бяхме няколко дни заедно, после се виждахме доста често. Явно не получаваше повиквания от другия и се утешаваше с мен. Последната вечер бе страхотна, а утрото ужасно. Поисках да разбера какво става, тя не пожела да говори, аз побеснях, казах й при това положение да спре да ми звъни и си тръгнах окончателно за близо 3 месеца. Нито веднъж не се потърсихме, стисках зъби и така… до тези празници, в които пак се появи нашата обща приятелка, излязохме тримата, което много ме учуди.
Впоследствие разбрах от нашата приятелка, че са се скарали и Тя не знае дали връзката им ще продължи. Обадих й се и я поканих да се почерпим за новата година, държах здраво фронта, любезен, мил, леко дистанциран /доколкото можех в нейно присъствие/, забавлявахме се, карах я да се смее. Тя отвори темата за нашите отношения, поиска да разбере защо съм я потърсил чак сега. Оттам пак почнахме да си обясняваме общото /доколкото го има/ житие и битие, пак да ровим в миналото, не се сдържах и направих грешката да я целуна неочаквано.
Първоначално ми отвърна, но после се отдръпна и ми каза “изчакай ме да приключа /връзката/”. Взех се в ръце, все едно нищо не е станало, но вътрешно се нареждах здраво, че за пореден път успя да ме пробие. Аз предизвиквам разделите, аз предизвиквам и събиранията ни. Чудя се колко още ще се въртим в този омагьосан кръг и дори да се съберем и за започнем от начало, това няма да е “доброто старо”. Иска семейство, явно не е успяла при другия и пак ще погледне към мен. Твърди, че раздялата ни, която тя е сметнала за окончателна, се е отразила й на връзката й, защото не спирала да мисли за мен.
Трудно й вярвам вече. Чувствата ми към нея си останаха все така силни, но недоверието е онази бучка катран в кацата мед. Да й дам ли още един шанс или просто ще изгледам поредния епизод на сагата “Що е то мазохизъм или как по-болезнено да си го начукаме за пореден път”?
Размисли и страсти за протичането на връзка
Здравейте, реших и аз да се включа с една доста интересна (според мен) тема, вдъхновена от една по-стара публикация.
Пак проблем с жена 
Този път иска свобода (24.08.2008 от DenisWolf)
Статията без съмнение ще бъде насочена предимно към обвързаните, но не е зле и тези, на които това тепърва им предстои, да й обърнат внимание…
За начало бих си позволил да разделя една връзка на четири основни етапа:
1. Етап на опознаване – както се досещате става въпрос за първите няколко месеца от връзката.
2. Етап на романтика (Розов етап) – този етап се характеризира с тоталното хлътване на на момчето по момичето, момичето по момчето, или в някои случаи е от страна и на двамата. Специалното в този етап още, е че в него всичко е толкова хубаво и романтично, че няма на къде повече…
3. Етап на зацикляне – той настъпва с появата на първите скандали между влюбените и обхваща последиците от тях. Именно това описва статията “Пак проблем с жена Този път иска свобода.”
4. Етап на раздяла (Game Over) – тук няма какво да добавя, освен че както на всички много добре ни е известно… този етап може да настъпи по взаимно съгласие, или едностранно…
И така… наистина в доста голям процент от връзките (не се наемам да конкретизирам) рано или късно момичето започва да иска “свобода”.
Няма да разглеждам случаите, в които наистина свободата на момичето за нормален социален живот (извън връзката) е отнета, въпреки че всички знаем, че наистина има доста такива случаи.
(Само ще отбележа, че по никакъв начин не оправдавам момчетата (мъжете), които причиняват това на половинките си)!!!
Ще се спра на следната ситуация: Връзката ви се развива напълно нормално, преминали сте първите два етапа и влизате в третия. След всички “стандартни” скандали, през които сте минали, идва ред и на този – тя ви обвинява, че й отнемате свободата.
Тук най-вероятно ви посочва следните примери:
- не одобрявате регистрациите й в някои популярни сайтове за запознанства;
- не одобрявате някои от абонатите й в “Skype”, “ICQ”, и др. подобни;
- не одобрявате това, че си пази снимки с някой от бившите и интимни приятели;
- не одобрявате някои от приятелите, или приятелките й, с които се вижда;
…и още много, много други, които могат да варират от… до…
Не се притеснявайте! Аз и абсолютно всяко едно момче ви разбираме напълно!!! Тук навлизаме в един изключително тънък момент, а именно – да отстъпим ли, или да отстояваме до край!
Вариантите:
1. Отстъпваме – “страхувайки се” от това, което е най-логично да се случи, ако си “позволим” да отстояваме исканията си, а именно това, че рискуваме доста бързо да се прехвърлим в четвъртата фаза, ние отстъпваме. Отстъпваме, но без да се замисляме от това какви са последиците за нас самите след това. (Тук ще оставя на всеки един от вас да се замисли какви са последиците според него.)
2. Отстояваме – превъзмогвайки страха от евентуална преждевременна раздяла, ние продължаваме да си отстояваме позициите. При този вариант, естествено, най-вероятната последица за нас е (както споменах по-горе) навлизането в етап “раздяла”.
Сега искам само да вмъкна един цитат на Ричард Бах:
“Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме.
Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава,
че не те интересува кой е той и какво прави!
Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!”
…и да Ви оставя сами да стигнете до извода…