Мразя се заради лъжата, с която започна всичко
Ще запазя анонимност и за мен и за него. Той ще се казва Тишо, а моето фалшиво име пред него е Лора.
Всичко започна 2009-та година, когато аз и една приятелка “Ани” се разхождахме из улиците на село късно вечерта. Беше март месец и вече се беше стъмнило, а зад нас чухме че наближава кола. Обърнах се и видях, че не й светят фаровете. Докато минаваше видяхме, че вътре има момчета и отвориха вратите в движение и изкрещяха като луди. После ги видяхме спрели и аз ги избъзиках да си включат фаровете. Така започна всичко. На следващата седмица ги видяхме отново, но с друга кола.
Това беше колата на един от тях. Мина покрай мен и Ани, с която бяхме онази вечер. Свирна с клаксона и зацепих кой е. Не след дълго, някъде месец почнах само за тях да говоря и ми станаха мания. В Интернет имаше техни снимки. Аз разбрах почти всичко чрез Интернет за тях. Какви са, на колко са, от къде са и т.н. Влюбих се в “Тишо” и реших да се престоря на Лори, защото Ани ги беше подигравала и бъзикала цяло лято и сигурно ако знаеше коя съм, нямаше да ми даде скайпа.
Ето че ми даде скайпа си и се запознахме. Излъгах го за името, годините, но му пратих мои снимки на които съм с бритон и малко повече грим. Не ме позна… Добре, но искаше да се срещнем. Разбрахме се да излезем някой ден след като свърша училище. Докато спах той ми звънна и искаше да се видим. Приготвих се за около 5 минутки – бритон, грим и… оп изглеждам на 16, а всъщност съм на 14. Докато чаках тролейбуса, треперех. Имах чувството, че ми причернява, че се умра, че ще ме познае и ще ме намрази. Боли ме че го лъжа. Бях близо до уговореното място, а едвам не припаднах в тролея.
Слязох, а бях без очила, още 1 прикритие. Видях го, познах го дори замъглено. Обиколихме квартала и стигнахме до моя блок и му казах къде живея. Малко като го отминахме и ми каза, че съм му позната. Изтръпнах… Но, слава богу, бях обмислила всички негови въпроси предварително. Отговорих, че е възможно, защото често ходя в неговия квартал. Походихме още малко и се прибрахме, защото беше студено. От този ден си чатихме само веднъж весело и дълго. После се отчуждихме.
Всеки изминал ден аз ставах все по-студена към приятелите ми, нямах настроение… А най-голямата глупост, която направих от мъка , когато го гледах на линия, а не ми пишеше, беше да хвана бръснарско ножче и да го тегля през китката си. Така няколко дена не ми писа. Всяка вечер драсках леко из китката и беше станала с много рани. Но днес, когато ви пиша, той беше на линия, а не ми писа за пореден път, аз хванах ножа и изтеглих толкова силно че дори не се уплаших.
Кръвта потече, сълзите също… Дали ме е познал, аз не знам, но не мога да продължа с лъжата. Но не мога и да му кажа истината. Да изчезна завинаги или да продължа да лъжа… Обичам го толкова много, че дори не знам и аз колко. Ами ако ме е познал? Ако си играе с мен? Само когато си чатим се усмихвам. Станала съм емо. Режа, плача и обичам…
Имам връзка, но не знам как да я продължа…
Здравейте свалячи!
От няколко месеца следя блога, чета статиите и коментарите и се възхищавам на всички вас, които не сещате умора да се справяте със собствените си житейски проблеми и така умело се стремите да помагате с каквото можете на останалите!
Та накрая и аз се престраших да разкажа моята история и да поискам съвет от вас. Значи историята е следната: аз сам на 23 години, но нямам особено богат опит с жените което може би се дължи на стеснителността, която ми е вродена ама само що се отнася до нежния пол, иначе сам много общителен и обичам забавленията. С момичето, което така горещо ме вълнува се запознахме преди 2 години при странни обстоятелства, а като казвам странни имам предвид това, че един мой приятел имаше среща с нея и ме повика със себе си на срещата.
По стечение на обстоятелствата, обаче, тя хареса мен и още тогава се опита да направи първата крачка, но аз разбира се я отхвърлих тактично под предлог, че все пак е на среща с приятеля ми, а не с мен. След това се срещахме по улиците (става дума за около 1 година време) и винаги когато се видехме тя проявяваше силен интерес към мен, аз за съжаление никакъв и после си платих за това но… И така веднъж тя ми поиска телефона, след 2-3 дена се видяхме и прекарахме една хубава вечер заедно (без секс) и оттам нататък дойдоха проблемите (хах, да се влюбиш си е голям проблем).
Ходихме около 4 месеца и всичко привидно си дойде на мястото (секс и всичко останало), през което време разбрах, че докато аз сам губил ценни мигове тя си е имала друг приятел, когото май нямаше намерение да забрави просто така. Оказа се че през цялото това време поддържа връзка с него и дори не криеше това, но аз се правех, че не ми пука особено и нещата уж си вървяха. С времето постепенно аз станах ревнив и постоянно се карахме заради това. Така в един прекрасен ден ми се обадиха мои приятелки и ми съобщиха, че тя е с него на плажа, а аз отидох да се уверя в това и просто си тръгнах попарен от там, докато тя ме гонеше и разправяше, че това което виждам не е нищо друго освен приятелска среща.
Знаех, че не е така и просто си тръгнах, след което се разделихме и познайте какво… ами да още на следващия ден тя си беше с него. За да е по-ясна ситуацията само ще поясня, че тя е на 16, а той на 29 години, но не толкова това е важно, колкото неговото отношение към нея, а то е направо отврат – срамува се да излизат заедно пред хора, говори й постоянно, че връзката им няма бъдеще, държи се с нея като с боклук, нарича я ку**а и т.н. … Та, аз не мога да си обясня с какво тя все пак си остава привлечена от него? Но както и да е, ние продължихе връзката си в последствие, по скоро аз я продължих, но и тя си ме търсеше и се чувахме всеки божи ден в следващите 2 месеца.
Така една вечер я потърсих да се видим, а тя ме отряза грубо като каза, че искала да бъде с него и да не я търся повече. Хубаво, ама на следващата вечер телефона ми започна да прегрява буквално и аз не издържах, какво да правя – обичкам си я (хах) и се чухме отново. Започнаха извинения, обяснения и тем подобни и аз пак клекнах. Събрахме се още на следващия ден и този път нещата тръгнаха още по-хубаво – нямаше скандали, държеше се мило, станахме почти неразделни навсякъде, дори хората ни питаха понякога как издържаме на тоя семеен живот (хах)! “Семейният живот”, обаче, продължи отново 2 месеца, когато дойде един период, в който тя отново стана странна.
Под странна имам предвид това, че не искаше да правим секс и се държеше леко дистанцирано, като една вечер ми каза, че повече не искала да ме лъже и имала нужда да остане сама за да осмисли всичко и да започне всичко от начало. Тогава вече ми стана наистина тежко защото знаех, че това ново начало е най-вероятно “старо” и за съжаление бях прав! В следващите 2 месеца аз не я търсих въобще и така до Коледа, когато най-неочаквано тя дойде при нас на масата да ни честити празника. Тогава повечето от компанията реагираха грубо спрямо нея и се опитаха дори директно да я изгонят, и да й заявят, че не е желана при нас. Аз естествено я защитих и й предложих да остане за по питие (празник е все пак).
И така отново се заговорихме и докато се усетя се целувахме вече, но в един момент тя просто стана и си тръгна без да каже нищо. След 2 дена беше помолила една наша обща приятелка да ме извика на кафе и аз отидох, изненадан от това, че и тя е там. Както и да е, седнахме и започнахме да си говорим, но след малко и звънна телефонът и тя избяга без да каже довиждане дори. След малко ми звънна въпросният й приятел и ме помоли да се съберем тримата, за да я поставим на мястото й уж. Уговорихме се и аз отидох на срещата без страх и притеснение от нищо, исках просто да направя някои изводи за себе си и останах като застрелян от това което видях.
Той я обиждаше и ругаеше, наричаше ку**ва и какво ли още не, а тя стоеше и без грам достойнство, слушаше всичко това и се молеше да оцени всичко което тя правела за него… ужассс! АЗ пък я защитавах, защото ми се видя много уплашена от цялата тази ситуация, но въпреки неговите явни обиди, остана с него в колата му. Тогава бях съкрушен, въпреки че не го показах нито за миг, когато бяхме тримата и тук ще вметна малко пояснение, че той държи под контрол почти всяка част от живота й, в това число Facebook, Skype, e-mail и т.н. , а иначе като човек не е някои здравеняк, познавам го от доста години, но е страшен манипулатор. Не знам това как го прави, но по едно време беше взел акъла дори на приятелите ми.
След нова година ние с нея се свързахме отново по Интернет и след като си разменихме по няколко писма се чуваме отново по телефона, гадното обаче е, че това става само вечер след 23 часа по нейно желание и е заради него на 100%. Тя ми говори някакви неща, че ме обича и не знам си там още какво и тогава, когато сме били тримата, искала да ме хване за ръка и да тръгне с мен, но се страхувала да не бъде отхвърлена дрън, дрън… Аз обаче се изчерпах и вече не знам как да постъпя, дори честно казано не смея да й звънна, не че не го правя де, ама само вечер и това ме побърква, знам след всичко това вероятно ще ме посъветвате да я зарежа, но аз не мога, затова ще помоля ако някои знае изход от моята ситуация да го сподели!
Благодаря искрено на всички, които ще се отзоват на молбата ми лично аз си имам фаворити и това са Lover, Malvolio и Prizdrachna, но уважавам мнението на всички останали и предварително се извинявам за неграмотно написания текст!
Засега сме само приятели, а аз искам повече
Здравейте, аз имам проблем с едно момиче и реших след дълго следене на сайта, да попитам за решение на моя проблем. Да, знам, проблемът ми има почти същото решение като другите по тази тема. Но според мен моята история е различна от другите.
Така че има едно момиче, което харесвам и това да сме само приятели не ми върши работа. Според мен сме само приятели защото имам малък опит с момичетата. За това ви моля да ми помогнете. Базикам я от време на време, гъделичкам я и малко я гъшкам. Услужлива е, понякога ми помага по Испански.
Щях да имам 6, ама се опитах да направя и аз едно изречение сам и оплесках нещата и имах 5, както и да е. И по хореография, като ми помага за някои стъпки в танците.
Когато ми помогна по Испански я поканих на кафе, като благодарност, че ми помогна. Съгласи се и отидохме, говорех ме си за различни неща, общо взето добре си прекарахме. Опитах се да я попитам дали си има приятел, като леко отклонявах темата, но не с голям успех. Ако си няма, мисля, че има момчета, който чувстват същото като мен, какво да правя с тях?
Имам някои идеи какво да правя, за да тръгна с момичето: Да не казвам на никой какво чувствам към нея. Има една приятелка, която май знае. По-добре да си мълча, защото мисля, че може да не ми помогне, само да влоши нещата. Да я покана пак на среща. И други от сорта идеи.
От сайта разбрах, че по-добре да останем само двамата насаме. Ако ме пита дали я харесвам, да се усмихна и да кажа ”мечтай си “(но мисля, че така мога да влоша нещата). Да се държа така, че тя ми е навита, не аз на нея (но не знам как). ДА не говоря за чувствата си, да я базикам, флиртувам и докосвам. В началото физическия контакт да е от безобидни докосвания, прегръдки и пощипвания. Така докато видя, че не се дърпа.
Нека физическия контакт да става постепенно по-сексуален. Ако се дърпа, да го обърна на базик и да се върна една крачка назад, докато видя, че мога да опитам пак. Да декларирам действията си без да ги казвам устно и когато ни е най-весело и забавно да се отдръпна.
Да, знам, че знам доста неща от сайта, но моля да допълните нещо по темата, просто много я харесвам. Моля, пишете само по темата! Предварително благодаря!