Обичам я от много време, но не се получава
Здравейте,
Пиша вече трета публикация и се надявам на и на тази да бъдете толкова полезни, колкото и на предишните две! Така аз съм на 18 години, тази година бях абитуриент. От моя клас имаше едно момиче, към което винаги съм изпитвал силни чувства. Така беше и в 8-ми клас и в 9-ти клас, докато в 10-ти не реших да й споделя моите чувства пък каквото ще да става!
И така тя явно знаеше какво съм изпитвал, както и голяма част от класа (явно не съм бил много потаен). И разбира се тя не ми отказа тотално, но започна с историята, че ако тръгнем сега и се разделим после ще е много гадно и не знам си какво. При което аз не спрях да се опитвам да я убедя, че не е така, но тя не отвърна на моите желания. Както и да е, аз продължавах да се държа малко по-различно към нея от колкото към другите момичета (от компанията ни).
Обаче, разбира се, защото имахме прекалено много момичета в тая компания (6-7) те се скараха и 3 от тях ни разделиха, така че с въпросното момиче вече почети не излизахме, евентуално само по рождени дни. На моя 17-ти рожден ден разбира се я поканих и тогава се случи нещо, което ме накара да си мисля че тя все пак чувства нещо към мен… а по-точно случи се това, че постоянно искаше да е около мен.
Танцуваше с мен постоянно, когато не танцувахме заедно не отлепяше поглед от мен и тн. След рождения ми ден реших да направя още един опит с нея. Отидохме на кафе и аз я питах за това, което беше на моя рожден ден и тн. Тя тогава ми каза, че просто така се е чувствала не е имала нищо предвид. И тогава аз се отказах от нея (но това е много много силно казано).
И така времето си минаваше завършихме 11-ти клас, започнахме 12-ти, нещата между нас (компаниите) даже се влошиха и на рождени дни не се канехме, не излизахме и тн. Обаче към края на тази година момчетата от компанията ни се скарахме с момичетата (да тези момичета, които ни разделиха преди) и осъзнахме, че те просто супер много са ни манипулирали, но както и да е свършен факт. И понеже знаем че те 2те женски компании супер много се мразят решихме да започнем да излизаме пак с другите, така и започна отново моята „връзка“ с въпросното момиче (И да кажа, че през времето, което не излизахме и тн, аз не спрях да я обичам).
Но тази „връзка“ беше само и единствено приятелска. Дойде абитуриентската, след това втората вечер и между нас нищо не се случи! Но след като се прибрахме от Сл. Бряг (там беше втората ни вечер), на следващия ден излязохме на дискотека почети целия клас. А преди това през деня трябваше да и изпратя снимките от Сл.Бряг и на бъзик и казах, че за да ги получи трябва да ми даде една целувка, тя се съгласи.
Вечерта в диското седнахме един до друг и се заговорихме за всякакви работи и изведнъж се сетих за въпросната целувка споменах й това, и тя каза, че ще ми я даде по късно, защото сега не може, а аз я питах дали наистина иска да ми я даде, тя отвърна че „май да“ и от там разговора ни тръгна в посока – „миналото ни“. Приключихме разговора, защото тя трябваше да си ходи и се разбрахме да го довършим някой път.
Не се виждахме няколко дни (защото аз бях извън града) и след като се върнах на следващия ден отново отидохме на дискотека. Но тя там дойде с гаджето си! (да тя си има гадже от почети 2 год 
) Седях цяла вечер на стола не станах да танцувам беше ми доста гадно да ги гледам заедно. Но както и да е, издържах и понеже бях с колата и предложих да ги откарам с една нейна приятелка (щото са от един квартал). Те се съгласиха, гаджето й си тръгна и аз ги откарах… първо разбира се оставих приятелката й и след това тръгнах към тях. Спрях пред тях и започнахме да си говорим за нас, при което тя ми каза, че не иска сега да се разделя с приятеля й и съжалява за всичко (за това, че ме е накарала да мисля че ще стане нещо).
Също ми каза, че ако преди не сме се били разделили сигурно е щяло да стане нещо между нас и тн. Аз й казах, че много я искам, че непрекъснато за нея си мисля и тн., на което тя отговаряше с най-невероятния и хубав поглед който съществува! Малко след това реши да действам и я целунах, отначало тя не отговори и каза че не бива, но след това и тя ме целуна! Малко след това се разделихме, защото тя трябваше да става рано и аз се върнах в диското.
След два дни реших да се срещнем и й се обадих, отидохме на кафе и там й казах, че ще направя всичко, за да я имам и тн. На това тя отговори отново с това че не иска сега да се разделя с приятеля й, защото ходят от много време и тн. Но въпреки че ми каза отново не аз чувствах и виждах несигурност в това което казва!
Мина още една седмица, през която не се виждахме и дойде този уйкенд в който бяхме планували едно парти и тя беше поканена. И там останахме няколко пъти на саме, при което аз я целувах, тя ми отвръщаше, но за много кратко, защото се пазеше някой да не ни види и тн. Първия път, като я целунах ми каза „не трябва , не искам пак да ме питаш после защо го правя“.
Общо взето това е историята… първо ви благодаря ако сте я изчели цялата, второ моля ви давайте всякакви съвети и критики. Но от съвети от типа „оставия няма смисъл“ няма смисъл щото това го знам, но се опитвам да намеря друго по-лесно за мен решение на нещата. Благодаря ви предварително 
Вярата, Щастието и Живота
Може би малко ще се отплесна от последните теми и ще погледна малко по философски на нещата, но все пак живота е философия.
По принцип адски много обичам да чета и съм изчел доста книги на всякаква тематика, като почти от всяка си вадя определени цитати, разбирания и поуки. Наскоро ми препоръчаха една книга „Подсъзнанието може всичко“. Сега знам какво ще кажете пълни глупости, но това не е така. Вярата е наполовина спечелена битка.
Нали точно когато сме уверени в себе си, винаги постигаме повече, когато не позволяваме страхът да ни обземе и гледаме смело напред, сме по-желани, по търсени и по щастливи.
Но какво всъщност е щастието, нима да си сваляч, да си лягаш всяка вечер с различна жена, да постигаш всичко което искаш те прави щастлив не мисля. Така само се отдалечаваме от малките неща в живота, нещата заради, който си струва да живеем.
Чудили ли сте се дали ние създаваме моментите в живоата си, или моментите в живота ни създават нас?
И някога отдавна един човек е казал : В живота има две трагедии, едната е да загубиш копнежа на сърцето си, а другата е да си го върнеш. Bernard Shaw
И когато мислиш, че си влюбен, че би направил всичко за да си с някого спри. Това не е любов, любовта не е мисъл, а чувство. А сега вие ще кажете, но аз чувствам, че я обичам и аз ще ви се изсмея.
Защото човек може да разбере любовта, да разбере щастието само когато го обземе болката. Понякога болката става толкова голяма част от живота ти, че очакваш винаги да е там. Защото няма да можеш да си спомниш момент от живота си, когато не е била там. Но тогава, един ден, почувстваш нещо друго, и то не ти се струва редно, защото не ти е познато. И в този момент осъзнаваш, че си щастлив.
Щастието идва под много форми. В компания с добри приятели, в чувството което изпитваш когато сбъднеш нечия мечта, или когато си върнеш надеждата. Щастието не е обвързано с даден човек или жена, и няма нищо лошо в това да си позволиш да бъдеш щастлив, защото никога не знаеш колко може да продължи.
Проблем с красиви момичета
Имам един проблем. Има едно момиче, с което се познаваме от около 1 година и сме много добри приятели. В началото исках да бъдем само приятели, но после аз поисках да сме нещо повече. През септември тази година и казах какви чувства имам към нея, но тя все ми отвръщаше, че иска да сме само приятели.
През изминалите 4 месеца всеки ден и пиша по skype и смс-и колко много я обичам и как искам да сме заедно, но тя не отговаряше на тях. Всеки ден си говоря с нея и отношението ни един към друг са, като към добри приятели. Преди 1 седмица докато бяхме с приятели и предложих тя каза, че клони към да, но не ми го каза лично а изпрати най-добрата си приятелка да ми го каже.
Нейната най-добра приятелка е с мен в един клас и с нея сме само приятели, макар че тя е най-красивото момиче в цялото училище и която също много ми харесва, и тя има най-хубавото дупе на земята. След като знам, че клони към да, не знам какво да правя, защото тя почти никога не иска да говори на тази тема и не споменава за нас двамата като за нещо друго освен като приятели.
Никъде не сбърках и това много ме дразни. Казва, че не е сигурна, но от 4 месеца чакам и нямам никаква идея какво да правя и какво става. Какво да правя?
