Блог за съблазняване на жени - бъди сваляч

Сега ще ви разкажа моята история. Може да ви звучи познато или не, невероятно но всичко, за което ще разкажа, се е случили и продължава да се случва. Моля ви за помощ защото не ми остана нищо друго, провалил съм се достатъчно и няма на къде повече да потъна.

Всичко започва в далечната 2006, когато се запознах с едно момиче. Още първата вечер си паднах адски много по нея. Всичко беше добре започнах ме да излизаме да се целуваме и всички неща, който по принцип правят една двойка. Така беше около 1 седмица, след което тя ми каза, че трябва да бъдем само приятели, но продължихме да излизаме и тогава попаднах в един омагьосан кръг 1 месец сме заедно 1 месец не сме. Един ден това ми писна след което се скарахме много жестоко, не се бяхме чували близо 2 месеца когато един ден пак се срещнах ме.

Всичко започна отначало да излизаме и тн., но когато отново взе да ми върти номера чисто и просто и казах, че си тръгвам. Това явно беше голям шамар за нея, защото тя просто откачи взе си отпуска от работа, за да е по далече от мен, по цял ден е стояла и плачела. Чак майка и ми звънна да пита какво толкова е станало че тя се държи така. На мен ми стана много сконфузно и отидох да се видим, след което тя ми обеща, че няма да прави повече такива неща и вече окончателно е решила да сме заедно. Прочети остатъка от текста »

Запознах се с едно момче и всичко стана толкова бързо… за миг! Беше истинско или поне така си мислех… Имахме проблеми като всички, но винаги успявахме да ги преодолеем, заедно… Казваше, че не е обичал така, че не може без мен… Той беше много ревнив, без причина, за всичко и от всичко и всички!

Постоянно казваше че има друг, нищо че постоянно бях с него… така до преди няколко дни, когато просто ми каза че има друга!… започна с въпроса “може ли да бъдем приятели?”… Не мога да опиша болката, която изпитвам в момента и ми е много трудно… написах нещо, дано на някой му хареса и да открие и себе си в следващите редове…

Попитах те веднъж как може някой да обещае “завинаги” на друг и ти не ми отговори! Просто след това и ти ми го обеща!… помниш ли? Или вече успя всичко да забравиш? Забрави ли мен? Забрави ли нас и нашата любов? Нали истинска беше тя за теб, нали единствена бях за тебе аз?

В очите ти поглеждах и виждах там мечти, дълбоко скрити виждах своите мечти… сега не се оглеждам в нищо, сякаш мечтите ми умряха в мига, в който ме остави. В мига, в който ме забрави… в мига, в който сърцето си на друга подари!… Прочети остатъка от текста »

Здравейте!
Не знам защо пиша тук… случайно попаднах на този сайт и нещо ме накара да пиша.

Ето какво ми се случи.

Преди повече от година се влюбих в едно момиче. Тя е по-голяма от мен с почти три години. Познавам я, или по-скоро, знам я от повече 5 години, но когато я видя… ме жегна.

Повече от 7 месеца крих чувствата си от нея, понеже сме от една компания, аз съм по-малък от нея и все неща, поради които смятах, че не може да има нищо. В крайна сметка тя разбра за чувствата ми, когато разбра, тя не реагира по никакъв начин общо взето. Времето си минаваше. След 3-4 месеца отново повдигнахме темата, вече беше на ясно, че имам чувства към нея.

След дълга вечер, прекарана в компанията на хора, ние в крайна сметка останахме сами. Започнахме лека полека да говорим за това, какво изпитвам за нея. Стигнахме и до края. Тя ми каза, че такива неща не се решават само с приказки. Ясно ми беше какво трябва да направя - да, целунах я. После още един път, а нейния отговор беше: “Е, сега вече знаем.” Последва и нещо от сорта на: “Не изпитах магията. Когато се целувахме отворих очи и видях… теб! Приемам те като …. (моето име), просто приятел.”

Тук се съкруших, макар и да не го показах. Прочети остатъка от текста »