Харесваме се, но тя иска да сме само приятели
Здравейте свалячи. Моята история е за едно момиче, което кърти отвсякъде и страшно ми харесва! Запознах се с нея случайно. След това я видях на рожден ден и реших да се пробвам. На рождения ден я заговорих, танцувахме и всичко мина добре. Отидох й тенденциозно на гости (в един блок сме ), поканих я с приятелката й на заведение и всичко продължаваше да бъде добре. Започнахме да си пишем по Интернет и разговорите вървяха, но когато се опитах да й взема телефона по Интернет, не ми го даде.
Тя по принцип е нестандартна и свита, това ми направи впечатление още първия път! В един от разговорите ни, ме покани да отида с нея и нейната приятелка на 8ми декември в Златоград, при което й казах, че съм заангажиран вече. Излязох с нея и приятелката й пак и я налазих в едно заведение! Първо беше дръпната, после не, а след това на моменти. На връщане мислех да я изпратя до нейния апартамент, но в асансьора тя ми каза, че са ми натиснали копчето за етажа. Когато излизаше от асансьора я попитах троснато дали поне няма да ми даде телефонния си номер. Сконфузена тя ми го даде.
След това разговорите по Интернет продължаваха да вървят добре. Казах й, че плановете ми за 8ми са пропаднали (наистина беше така). Реших да я поканя на самостоятелна среща. Съгласи се! Отидохме в заведение, при което аз пак я налазих! Отначало беше дръпната, после не, след това пак се дръпваше на моменти, но като цяло не беше отпусната. Изведнъж се дръпна и ми каза, че си има приятел и можела да ми предложи само приятелство, иначе ме харесвала и нямало проблем да излизаме.
След това се сконфузих малко, отидохме на билярд и я изпратих. Две седмици си пишехме по Интернет, но не смеех да я поканя никъде, от време на време наминавах да я видя. В същото време, аз приех оферта за 8ми в Златоград от мои колеги. Един ден ме пита, къде ще съм на 8ми при което аз й казах (Златоград). Реакцията беше положителна, тя и приятелката й ми предложиха да се видим там, така че едната вечер излязох с тях в Златоград (не на 8ми!), като мисля, че се досетиха, че оставих колегите си. Същата вечер успях да я налазя отново! Не беше толкова дръпната, както преди, но въпреки това не ме остави да я целуна, аз се дръпнах и тя сама дойде.
Така се върнахме до хотела ми и се разделихме. На следващия ден я видях но се държеше, все едно нищо не се беше случило. Когато се прибрахме от екскурзията направих опити да я поканя на среща, но ми отказа (бях много настоятелен). Имах една половинчата уговорка. Но като цяло аз бях объркан, какво става, затова по Интернет й казах, че уговорката отпада, защото не искам да я карам да прави нещо, което не иска. Тя ми обясни, че й е приятно да излиза с мен, но действията ми спрямо нея я плашели. При което аз се закачах, че и мен ме плашат. Но като цяло ми обясни, че ако искам да си запазим добрите отношения, трябва да се откажа!
Говореше за приятеля си, как той бил всичко за нея и страшно го обичала! Там е работата, че той е на 300 км. в друг град, виждат се 1 път в месеца, като все тя му ходи на гости! Не беше с нея на 8ми! В този разговор й казах, че мога да и бъда приятел, но да се пази от мен, защото съм хищник, не че съм лош, просто преследвам целите си. Все пак се опитах да й обясня, че с малко момичета се държа така и би трябвало да се чувства привилегирована! След този разговор спря да пише за малко, след това изведнъж завърза разговор и ми каза, че след няколко месеца имало концерт в София и те щели да ходят!!!
Продължаваме да си пишем рядко. Аз се отдръпнах. От време на време минавам да я видя. По Интернет си правим словесни атаки (свалки), но тя изобщо не е инициативна да се видим, а аз пасувам. Не я разбирам защо ме кани, като си има приятел? След това защо излезе с мен? Какво е очаквала? Очаквам мненията ви, какво става и какво трябва да направя!
Имам си приятелка, но съм хлътнал по друга
Здравейте! След доста време реших и аз да си поднеса историята с надеждата някой да ми даде съвет какво да предприема.
Така всичко започна преди няколко години, когато в нашия клас пристигна едно момиче. Лека полека и постепенно усетих, че започвам да проявявам някакви по-специални чувства към нея, докато дойде моментът, в който мога да твърдя, че се влюбих в нея. В последната година в училище доста се опознахме с нея и привързахме .Мога да кажа, че и тя имаше някаква симпатия към мен, защото от всички момчета в класа, проявяваше към мен по-голямо внимание.
Търсеше близостта ми, общуването с мен и т.н. Няколко месеца преди да завършим аз й взех скайпа (досега тя нямаше такъв) и започнахме да си пишем. Тя така беше впечатлена от мен, че дори ми каза на другия ден в училище, че никога не предполагала, че може да й е толкова интересно с мен. И така от ден на ден ние започнахме повече да се сближаваме. В училище се движехме заедно и само ние си знаем как сме се забавлявали и смяли, по скайпа часове сме си писали и т.н.
Докато един ден не направих голяма грешка. Казах й, че я харесвам и обичам, и то представете си по скайпа! Глупаво според мен, но просто тогава нямах кураж. Тя ми отговори, че не била момиче за мен, за мен е трябвало по-добро момиче и т.н. След този разговор аз, въпреки че продължих да съм влюбен в нея, вече си мислих, че просто ме е отрязала и край. (Въпреки че все още си мисля, че с това момиче можем да имаме една прекрасна връзка). Обаче, когато наближи абитуриентският, бал тя поиска аз да й бъда кавалер. Сърцето ми щеше да изхвръкне като птичка. Съгласих се и толкова добре си изкарахме, че завършихме вечерта с една страстна целувка, която ще я запомня цял живот.
Завършихме училище, аз кандидатствах и бях приет в София. До някаква степен пътищата ни се разделиха, защото тя остана в родния ни град. Виждахме се по на кафенце с нея но на 2-3 месеца един път. Аз мисля, че й показвах чувствата си, но заради това да нея насилвам и да я загубя много много не натрапвах с това, че я харесвам. Иначе си разменяхме целувки, когато се виждахме (а това с целувките стана след като й се обясних по скайпа). Досега тя не ме беше целувала изобщо!
През останалото време аз не спирах да мисля за нея, просто всеки път, когато се виждахме и чувахме, я по скайп или телефон, сърцето щеше да изхвръкне. Толкова силно бях и съм влюбен в нея. И така за онзи разговор, където споделих чувствата си с нея, не говорихме. Но тя ме търсеше, както и аз, честитеше ми празници и т.н. На една от поредните ни срещи аз вече не се стърпях и я попитах дали мисли, че някога можем да бъдем повече от приятели. Тя ми отговори, след като помисли, че е възможно, ако дойдела в София (а тя ще кандидатства) и бъдем повече време заедно. Възможно да се получи, защото и тя ме харесвала (а тя ми беше споделила това преди време) .Според мен тя ми даде някаква надежда. Защото никога не съм бил влюбен в някой друг, толкова колкото в нея. Имам си приятелка, но не спирам да мисля за това момиче!!! А знам ли, изглежда и тя понякога се сеща за мен, защото от време на време ми звънка по телефона.
И така, опитах се колкото мога подробно да напиша историята си. Ще се радвам някой да ми даде съвет какво да направя. Влюбен съм в нея, сега според мен тя не знае точно какво иска, но все пак все ще има нещо към мен, защото, щом не ме отряза веднага, а аз знам, че е способна на това. След като завършихме, тя продължаваше да ме търси и т.н. Сега другото, което ме притеснява, че ме беше сложила в графа “приятели”, според мен. Но след като завършихме и по-малко прекарвахме заедно, и след като знаеше моите чувства, малко по-малко вече започна да гледа по друг начин на мен.
Моля, който може да ми даде съвет, искам с това момиче да бъдем заедно. Знанието ли как да постъпя или ми липсва смелост? Нещо трябва да направя, за да я впечатля повече, за да стане нещо между нас. Според мен има някакъв шанс.
Двама мъже се борим за една жена от години
Историята ми е следната:
Запознах се преди 2 години и половина с жена чрез наша обща приятелка. Тогава тя приключваше своя дълга 5 годишна връзка. През няколко месеца се виждахме благодарение на общата ни приятелка, когато се прибираше в нашия град. В един момент излязохме само двамата и сближаването се получи съвсем естествено, целувките, леглото и т.н. Все още не беше нещо по-сериозно. Бях в София по работа на рождения й ден и вечерта преди да се прибера обиколих всички молове, за да я изненадам с подарък.
Видяхме се след няколко дни с уговорката за кино. Преди това седнахме на бар, всичко ок. Пред бара изненада, засича ни “случайно” мъж, дамата е притеснена, аз се правя на разсеян. Запозна ни, каза му, че отиваме на кино и… го покани да се присъедини. Запита ме преди това дали нямам нищо против, аз естествено, че нямах, какво толкова, някакъв мъж се присъединява към нашата скромна компания. Не ме питайте дали видях нещо от този филм.
И тримата като изтукани седим и се правим, че гледаме кино. По-идиотска ситуация не ми се беше случвала. След филма се разделихме тримата, тя си хвана такси, аз към колата бесен… звъннах й, казах й да ме чака пред дома й. Когато започна да ми се извинява не й казах нищо, просто извадих подаръка за рождения ден, който бях запазил за края на вечерта и й го поднесох. Тя съвсем не очакваше това, покани ме да продължим нашата вечер, за да ме почерпи.
Съгласих се, но бях все така бесен, колкото и да се правех на хладнокръвен. Както и да, видяхме се й на другата вечер, тя заряза пред мен по телефона другия мъж, който й искаше обяснение, не съм я разпитвал какво що, тя ме умоляваше да остана с нея, приех. И така започнахме. Това го разказвам с подробности, защото то предопредели моето отношение към нея нататък, винаги с едно, даже две, три наум. Поисках от нея да бъдем приятели и любовници, да бъдем заедно без да се обсебваме.
Виждахме се често, сексът беше страхотен, въпреки че не беше точно мой тип, аз я харесвах и се привързвах все повече към нея. Не се държах романтично, не я игнорирах, подхождах все едно съм съм минал курс на обучение през тоя сайт. Намекваше ми за деца и по-сериозни отношения, аз си пасувах. Така около 5 месеца, докато не се появи другият. Провокирана от неговия интерес /за което аз не знаех, разбира се/, тя провокира мен. След известно отдръпване от нейна страна, последва една нощ, когато след любовната игра аз изпуснах няколко нежелани думи, породени от ревност, тя реагира като ужилена и ме запита директно дали съм влюбен в нея, дали я обичам.
Какво можех да отговоря като и аз не бях наясно със собствените си чувства към нея и особено на въпрос, зададен по такъв начин. Мълчах. Тя ми каза, че ще се виждаме по-рядко. Мълчах. Последваха няколко месеца, в които имах много работа, пътувания ангажименти, виждахме се, радвахме се един на друг, дадох й свободата да прави каквото иска и с който иска, тя се е отдала на новата тръпка в живота й. Но не искаше да пусне й мен. Каза ми, че ме обича и това преобърна всичко в мен, не можех да сдържам повече чувствата и в една последваща среща също й признах че я обичам.
Всичко се разви толкова динамично, двамата с нея, нейните отношения с другия. Прекарваше всички празници с него. След като разбрах, че техните отношения са станали доста сериозни, поисках да се разделим, не се получи, сърцето ми се късаше да я гледам как плаче. Същата нерешителност проявих и втори път. Виждахме се, правехме секс, любов… и аз не знам вече какво правехме. Другият не знаеше за мен, тя не смееше да му каже. Твърдеше, че обича и двама ни и не може да си представи да спре да ни вижда. Целуваше мен, виждаше него и обратното, шизофрения до шия.
Колкото пъти пробвах да се откъсна все нещо ме връщаше към нея. Превърнах се в нещо като удобната резерва, любовника на повикване, а тя в жената на повикване от другия. Естествено през това време си гледах живота, отдадох се на работата, други жени се появяваха в него, но и бързо изчезваха, просто ТЯ ми беше влязла под кожата. Много си говорехме с нея, и двамата не сме без опит, тя на 29 сега, аз на 32. Казвах й, че това няма да доведе до нищо добро и си продължавахме, чак взе да ме кефи този мой мазохизъм.
До един момент, в който тя явно имаше проблеми с нейния, потърси ме, бяхме няколко дни заедно, после се виждахме доста често. Явно не получаваше повиквания от другия и се утешаваше с мен. Последната вечер бе страхотна, а утрото ужасно. Поисках да разбера какво става, тя не пожела да говори, аз побеснях, казах й при това положение да спре да ми звъни и си тръгнах окончателно за близо 3 месеца. Нито веднъж не се потърсихме, стисках зъби и така… до тези празници, в които пак се появи нашата обща приятелка, излязохме тримата, което много ме учуди.
Впоследствие разбрах от нашата приятелка, че са се скарали и Тя не знае дали връзката им ще продължи. Обадих й се и я поканих да се почерпим за новата година, държах здраво фронта, любезен, мил, леко дистанциран /доколкото можех в нейно присъствие/, забавлявахме се, карах я да се смее. Тя отвори темата за нашите отношения, поиска да разбере защо съм я потърсил чак сега. Оттам пак почнахме да си обясняваме общото /доколкото го има/ житие и битие, пак да ровим в миналото, не се сдържах и направих грешката да я целуна неочаквано.
Първоначално ми отвърна, но после се отдръпна и ми каза “изчакай ме да приключа /връзката/”. Взех се в ръце, все едно нищо не е станало, но вътрешно се нареждах здраво, че за пореден път успя да ме пробие. Аз предизвиквам разделите, аз предизвиквам и събиранията ни. Чудя се колко още ще се въртим в този омагьосан кръг и дори да се съберем и за започнем от начало, това няма да е “доброто старо”. Иска семейство, явно не е успяла при другия и пак ще погледне към мен. Твърди, че раздялата ни, която тя е сметнала за окончателна, се е отразила й на връзката й, защото не спирала да мисли за мен.
Трудно й вярвам вече. Чувствата ми към нея си останаха все така силни, но недоверието е онази бучка катран в кацата мед. Да й дам ли още един шанс или просто ще изгледам поредния епизод на сагата “Що е то мазохизъм или как по-болезнено да си го начукаме за пореден път”?