Тя иска да се видим, но все не й остава време…
Здравейте!
След дълго четене на теми най-накрая се реших да напиша и моят проблем. Значи, запознах се с едно невероятно красиво момиче съвсем случайно, виждайки се за в едно кафе, когато тя ставаше от масата на приятелите ми за да си тръгва, а аз тъкмо пристигах. Буквално 5 минути, като си разменихме не повече от 2 изречения. Не очаквах нищо, но нали знаете, че точно когато не очакваш нищо и те връхлита късметът.
2-3 дни по-късно една обща позната ми даде скайпа и за да и правя снимки от събирането и започнахме разговор по скайп, като тя директно каза, че сме се видели само за няколко минутки и трябвало някой ден да излезем за по-дълго, сами или с компанията. Дотук добре…
Та, видяхме се и втори път, по абсолютно същият начин, но този път за около 20-ина минутки, като този път имахме възможността да направим кратък разговор – кой какво учи, от какво се интересува… обикновените банални работи. Но тя трябваше да си ходи. Вечерта в скайп отново се заговорихме, че трябва да се видим за повече време и … аз реших да действам.
Оставих скайп, като там вече си разменяме само кратки разговорчета – Как си, какво правиш?, и няколко пъти и звъннах или и писах смс-и. Просто се усеща по разговора й и по бързата реакция, като и пиша, че тя много се радва, като се сетя за нея, и 2 или 3 пъти правихме уговорка да се видим, но за съжаление винаги се “измъква”, като или си оставя вратичка – ще се чуем в петък за да го до уточним или не знам как ще съм със свободното време, ще ти звънна като се освободя уийкенда… и дотам.
Не знам на вас как ви звучи, но аз уча и работя и имам време да се видя с някого, който ми е симпатичен, а тя сама предлага да се видим и си измисля някакви оправдания… Затова реших да не и пиша повече смс-и или да и звъня. Притесних се, че ставам “лепка” и не трябва да постъпвам като влюбен седмокласник и да я гоня като побъркан. Около 10 дни не й писах нито смс-и, нито й звънях, като на единственото “как си” в скайп тя не ми отговори, въпреки че непрекъснато съм онлайн…
Снощи реших или да прекратя или да разясня взаимоотношенията си с нея, след като и писах смс, чието съдържание беше нещо от сорта “Здрасти, Х! Искам да ми кажеш, аз ли те обидих с нещо, та се държиш странно – не отговаряш, не пишеш, не искаш да се виждаме. Ако желаеш да поддържаме някакъв контакт и да се опознаем – пиши ми. Аз повече няма да те притеснявам”, след което на сутринта си гледам скайпа и тя ми отговорила с кратък роман:
“съжалявам, че съм те навела на такива мисли, не си направил нищо, с което да ме отблъснеш от теб, просто последните ми дни бяха натоварени и наистина имах нужда да остана със себе си. Надявам се да не ми се сърдиш и да ми пишеш как си и как вървят нещата при теб.”
Е, какво да правя? Не се познаваме от дълго време и е 4 години по-малка от мен, при това все още ученичка, но… се чудя дали е достатъчно пораснала, за да знае какво иска. Да търся ли по-уравновесен човек, който знае какво да прави или имам шанс с нея. Наистина ми харесва и бих искал нещо сериозно с нея, не просто мимолетна връзка + секс.
Единственото, което ми се върти в главата в момента, е как да тълкувам думите “не си направил нищо за да ме отблъснеш от себе си”.
Е, колеги, моля, дайте съветите си.
Всичко тръгна добре, но накрая тя се отметна
Здравейте, не пиша за първи път, а и следя блога редовно, като се стремя да научавам повечето от нещата. Реших да споделя с вас една моя случка, през ваканцията. Всъщност, всичко започна миналото лято. Тогава си харесах едно момиче, което работеше като сервитьорка (тогава още не знаех за lover-bg). Аз реших да се запозная с нея и редовно ходих там и водих приятели, и оставяхме големи бакшиши (което не е толкова важно, но все пак от личен опит знам, че е приятно да ти остават награда за добрата работа).
Тя редовно идваше до нас и седеше до масата, но аз трябваше да поддържам разговора и ставаше като че ли е на интервю. Но все пак си хвърляхме по някой друг поглед. Аз реших да и напиша малоумния SMS: “Не мога да спра да си мисля за теб”, а тя отговори: “Кога ще идвате пак”. И така продължихме да ходим. Последната вечер от това лято останахме до край и отидохме на кафе след работата им, но не бях много уверен в себе си. Тя каза, че от всички най-симпатичен бил брат ми, който беше на 16, т.е. с 2 години по малък.
Тази година, малко преди ваканцията, отидох да я видя. Бях по хладнокръвен и уверен. Казах й, че се е разхубавила и че искам да излезем някой път. След седмица, неочаквано, тя ми звънна. Аз глупаво я попитах: “искаш да се видим ли” и тя каза: “да”. Но аз бях в друг град и й обясних, че няма как. След това излязохме на кафе. Много ми беше странно. Двама напълно непознати излизат и си говорят за времето. Аз трябваше да поддържам разговора, като същевременно внимавам, да не я засипя с въпроси.
Срещата беше кратка, защото някакви приятели я взеха. След това пак излязохме. Отидохме на парк, но мисля, че тя не беше очарована, затова веднага отидохме на кръчма. Там си приказвахме малко по леко и непринудено и тя ми направи 1-2 комплимента. Като я оставях пред тях и двамата спонтанно започнахме да говорим за това кога ще се видим пак. Видяхме се след някой друг ден и я заведох в по-големия град, където прекарахме по добре, въпреки че докато ходихме до кафето, в което седнахме, беше много неловко, дори и да я подпитвах разни работи.
Там тя ми прати нейна снимка (по нейно желание!). Искаше да й пратя моя. Каза ми че е трябвало да и звънна за бала ми, за да ми е дама. Искаше да ми покаже едно красиво място. Искаше да й изпържа яйца (понеже й казах, че само това мога да готвя, но го правя добре). Каза ми, че иска да си даде “Skype”, като ме няма в нейния град, за да ми прати снимки… Аз от своя страна звучах уверено, а не потиснато. И аз й направих някоя друга четка и някой друг намек (като цяло ние си говорихме за много неща и това са само избрани моменти).
Приятелите й, същевременно, непрестанно я тормозеха да се видят. Накрая като я оставих, тя каза “чао” и излезе, без да ми даде шанс да говорим за по-нататък. После й писах SMS, кога иска да ми покаже местенцето или кога ще готвим, но тя не отговори. На другия ден я питах, отново чрез SMS, на какво се дължи това мълчание, а тя просто каза “Имам работа 
”. Гледах като обезумял. Не можех да проумея истина ли е това или сънувам. Всичките планове с нея се сринаха.
Не можех да разбера проблема. После й пратих последен SMS, че изглежда, че иска да има време за мен и би си осигурила такова и да реши какво иска. Тя пак не ми отговори. Реших да ида за последен път до работата й и да се уговоря да я видя в друг ден, когато почива за 5 минути, в които щях да й кажа, че се е държала много объркващо и ако иска нещо от мен, както самия аз съм се заблуждавал, да ми звънне тя, и че аз повече няма да я търся. Видях я на кафето. Тя, мисля, че ме погледна и продължи с работата, после отново го стори.
Накрая аз я извиках поименно, тя се обърна и каза: “А, аз въобще не те отразих”, с типичната очевидно измамна усмивка, която ми беше толкова приятно да гледам. Аз я попитах дали не ми се сърди за нещо. Естествено отговорът беше “не, много съм заета, нямам никакво време” с мек тон и топъл извиняващ се поглед. Помолих я за петте минути. Звъннах, да се доразберем, събудих я, без да искам и предложих час. Тя не го одобри и ми каза, че ще ми звънне… но не го и направи.
Разбирам да не искаше да излизаме нито един път, разбирам и да ме беше отрязала веднага, но защо трябваше да ми говори тия хубави неща и накрая всичко да се промени толкова рязко? Къде сбърках, какво не направих? Като цяло аз й изтрих и номера, и снимките и всички SMS-и, така че да не се изкушавам повече да се унижавам, така че и аз не съм й писал. Много ще ми е интересно да видя как ще разтълкувате проблема. Затова съм отразил и най-дребните елементи, за да добиете най-ясна представа.
Харесвам момиче, но не знам как да й кажа
Здравейте, имам проблем. Ще гледам да съм максимално откровен и точен. Харесвам едно момиче, но не знам дали тя ме харесва. С нея се разбираме чудесно, почти всеки ден сме навън заедно с компания, не е и проблем да и се обадя да излезем. От доста време обаче започнах да се държа странно, както когато сме с компанията, така и с нея. Знам, че я харесвам и тази мисъл ме прави някак си ограничен. Преди се държах естествено и нормално, но сега ми е направо кофти така. Не знам дали ме разбирате ;( .
Знам със сигурност, че няма приятел. В компанията, която си създадохме, всички си намериха приятели и приятелки, само аз и тя нямаме все още. Преди много време харесвах едно момиче, тогава направих огромна грешка да й казвам, че имам чувства или по чат или с друг посредник. Притеснявам се сега да не се получи същото. Този път няма да си го простя.
Преди няколко вечери като се прибрахме си писах в скаип следното: тя ме пита как съм, аз й отвърнах, че ми е кофти заради едно момиче. Тя започна да ме разпитва коя е, дали я знае, и дали може да ми помогне, на мен ми стана мн. гадно, защото не искам да я лъжа, и затова казах, че сега няма да кажа, а проблемът е, че като излезем навън, тя пак ще ме попита, а аз какво да и кажа: ‘ Ми момичето, което харесвам, всъщност си ти”. Моля ви, кажете дали така да и поднеса любовта си? Защото ми е много странно 
Как да постъпя?
Иначе да кажа нещо за нея, ми тя е красива, много добра, разбира те и винаги е готова да помогне, и както казах, няма приятел. И двамата сме на почти 16. След 5-6 дена има рожден ден, сега измислям подарък. Посъветвайте ме нещо и дано да я спечеля.
Най-вече търся помощта ви, да ми кажете дали това – ” Ми момичето, което харесвам, всъщност си ти” Да й кажа след като вече знае, че харесвам някои, и как да й го кажа. Защото ще ми е за първи път и ме е срам, и нямам смелост да й кажа, макар че като се замисля, с нея можем да приказваме на всякаква тема.
Благодаря, предварително!