Статия за жени: Аз съм твърде готина за него
Lover: Това е последната статия за жени, която пускам в блога за мъже/свалячи. Обещавам!
Аз съм твърде готина за него… Напълно възможно е. Тук трябва индивидуално да се действа. Но цялата работа е в това, че много често на нашите момичета-красавици още от детството им набиват, че са принцеси, “ех, какво блаженство е да знам, че съм самото съвършенство, да знам, че съм идеал…”. Това принципиално, от една страна е точно така и е забелязано правилно, а от друга – не особено.
Виждала ли си в метрото момиче с тлъст задник, облечена в бели полупрозрачни гащи и чорапогащи а ла “единственото, което ми е останало от втората световна война”? Ужасно е. Още повече, че те мислят, че това е супер, че мъжете просто биха се носили на тълпи след тях, изплезили езици – ако те не са такива непристъпни като кралици.
Колкото и да е тежко това, постарай се да се оцениш обективно. Не си струва да изпадаш в крайности – моделът на поведение “кралицата е заобиколена от уроди” предизвиква в най-добрият случай недоумение, а твоите опити да разбиеш витрината, защото ти в нея там си отразена – жалост.
Да, ти се поддържаш, симпатична си, може би дори красива и несъмнено – умна. При случай, че притежаваш всички изброени качества, ти спокойно можеш за малко да се възгордееш и да забравиш за какво собствено казано си такава фифи-лала-лала. За себе си? Ой, какво приказвате, не ме разсмивайте, виждала съм как става това за себе си: бутилка бира, цигара и супер-интелектуалното шоу “Риск печели, риск губи” или парче шоколад и диск на момчешка група.
Каквото и да ми разказваш, аз знам, че ти искаш да се харесаш – при което е желателно да се харесаш на всички, а по-нататък – ще видим. Искаш ли? И ние си имаме. Сега виж внимателно списъка на претендентите за твоето внимание – хм, за какво са се борили? Да двойка кофти и тънки, десет стандартни сиви мишки, една ярка личност с лоша кожа… а какво да се прави. Ох, как я обичам тази фраза – “Ние от природата не чакаме милост. Да я вземем от нея – това ни е задачата ни! : )
Пусни по-близо до себе си поне един, е поне този, който със седмици наред трие плочките пред входа ти и ти прави мили очи в асансьора. Ако той имаше смелостта да заговори, значи има нещо в него или той просто е силно блъснат екстремист-камикадзе. Във всеки случай това е интересно. Беден студент? Кой знае, може би той ще те научи да играеш на непознат пасианс или ще ти покаже най-живописните входове.
Тъпоглав бик? А кой е казал, че трябва да се влюбваш в него? Върти го, динами го, за какво мислиш е печелил пари? Невзрачен инженер? Струва ми се никой не е забранявал внезапните удивителни открития в областта на сексуалните постижения на невзрачните мъже. Спусни се от небето на земята, проанализирай КАКВО ти можеш да предложиш и танцувай по нервите на мъжете – поне ще имаш отправна точка.
Харесваме се, но тя иска да сме само приятели
Здравейте свалячи. Моята история е за едно момиче, което кърти отвсякъде и страшно ми харесва! Запознах се с нея случайно. След това я видях на рожден ден и реших да се пробвам. На рождения ден я заговорих, танцувахме и всичко мина добре. Отидох й тенденциозно на гости (в един блок сме ), поканих я с приятелката й на заведение и всичко продължаваше да бъде добре. Започнахме да си пишем по Интернет и разговорите вървяха, но когато се опитах да й взема телефона по Интернет, не ми го даде.
Тя по принцип е нестандартна и свита, това ми направи впечатление още първия път! В един от разговорите ни, ме покани да отида с нея и нейната приятелка на 8ми декември в Златоград, при което й казах, че съм заангажиран вече. Излязох с нея и приятелката й пак и я налазих в едно заведение! Първо беше дръпната, после не, а след това на моменти. На връщане мислех да я изпратя до нейния апартамент, но в асансьора тя ми каза, че са ми натиснали копчето за етажа. Когато излизаше от асансьора я попитах троснато дали поне няма да ми даде телефонния си номер. Сконфузена тя ми го даде.
След това разговорите по Интернет продължаваха да вървят добре. Казах й, че плановете ми за 8ми са пропаднали (наистина беше така). Реших да я поканя на самостоятелна среща. Съгласи се! Отидохме в заведение, при което аз пак я налазих! Отначало беше дръпната, после не, след това пак се дръпваше на моменти, но като цяло не беше отпусната. Изведнъж се дръпна и ми каза, че си има приятел и можела да ми предложи само приятелство, иначе ме харесвала и нямало проблем да излизаме.
След това се сконфузих малко, отидохме на билярд и я изпратих. Две седмици си пишехме по Интернет, но не смеех да я поканя никъде, от време на време наминавах да я видя. В същото време, аз приех оферта за 8ми в Златоград от мои колеги. Един ден ме пита, къде ще съм на 8ми при което аз й казах (Златоград). Реакцията беше положителна, тя и приятелката й ми предложиха да се видим там, така че едната вечер излязох с тях в Златоград (не на 8ми!), като мисля, че се досетиха, че оставих колегите си. Същата вечер успях да я налазя отново! Не беше толкова дръпната, както преди, но въпреки това не ме остави да я целуна, аз се дръпнах и тя сама дойде.
Така се върнахме до хотела ми и се разделихме. На следващия ден я видях но се държеше, все едно нищо не се беше случило. Когато се прибрахме от екскурзията направих опити да я поканя на среща, но ми отказа (бях много настоятелен). Имах една половинчата уговорка. Но като цяло аз бях объркан, какво става, затова по Интернет й казах, че уговорката отпада, защото не искам да я карам да прави нещо, което не иска. Тя ми обясни, че й е приятно да излиза с мен, но действията ми спрямо нея я плашели. При което аз се закачах, че и мен ме плашат. Но като цяло ми обясни, че ако искам да си запазим добрите отношения, трябва да се откажа!
Говореше за приятеля си, как той бил всичко за нея и страшно го обичала! Там е работата, че той е на 300 км. в друг град, виждат се 1 път в месеца, като все тя му ходи на гости! Не беше с нея на 8ми! В този разговор й казах, че мога да и бъда приятел, но да се пази от мен, защото съм хищник, не че съм лош, просто преследвам целите си. Все пак се опитах да й обясня, че с малко момичета се държа така и би трябвало да се чувства привилегирована! След този разговор спря да пише за малко, след това изведнъж завърза разговор и ми каза, че след няколко месеца имало концерт в София и те щели да ходят!!!
Продължаваме да си пишем рядко. Аз се отдръпнах. От време на време минавам да я видя. По Интернет си правим словесни атаки (свалки), но тя изобщо не е инициативна да се видим, а аз пасувам. Не я разбирам защо ме кани, като си има приятел? След това защо излезе с мен? Какво е очаквала? Очаквам мненията ви, какво става и какво трябва да направя!
Живеем разделени и разбрах, че си има приятел
Привет драги свалячи!
От доста време чета блога за свалячи и най-накрая реших да чуя и чуждото мнение по моя проблем. Ще започна от началото. Както винаги, става дума за момиче . С нея се познаваме от доста време, защото майките ни са учили заедно и са много добри приятелки. С нея се разбираме отлично! Когато беше в родния ми град миналото лято (тя е от София) и си прекарахме страхотно, вярно, че бях там само няколко седмици, но пак беше супер . Винаги имахме общи теми за разговор, не се карахме, с по-прости думи, всичко беше на 6.
Естествено се опитах да я целуна, да й покажа, че я обичам, но винаги ни прекъсваше нещо и така и не успях. След това заминах за чужбина, защото трябваше да се връщам в училище. С нея поддържахме връзка по телефона, говорехме си колко много си липсваме един на друг, но когато тя започна училище, не се чувахме толкова много, защото имаше много да учи, но все пак си комуникирахме.
И преди няколко седмици разбрах, че си е намерила приятел. Естествено ми беше много гадно, защото не го разбрах от нея, а от facebook, а от 2000 километра разстояние почти нищо не мога да направя 
. Когато я попитах за него, тя ми прати негова снимка и ме попита за мнението ми. Аз й казах, че ми изглежда като спортна натура, но нищо друго не мога да кажа, защото не го познавам.
След това я разпитах малко за него и се оказа, че и тя почти не го познава. Чудех се какво да правя. Реших да й остана най-добър приятел, да и помагам и винаги да съм до нея, когато й потрябвам, а когато се върна в България ще си я върна (ако не са скъсали преди това), защото съм убеден, че мога! 
Сега въпросът ми е дали постъпвам правилно? Мога ли да направя още нещо? Да се държа ли по друг начин? Как да й кажа, че не одобрявам това, че се вижда с друг? Мерси предварително за мненията и съветите.
П.П.: Само ви моля без коментари от рода “Забрави я”