Съвременни концепции за научния пикап
Най-важното събитие, което се е случило във философията на ХХ век, е станало това, че философите са направили център на изследванията си не света около нас, а човека, който изучава този свят. На философите изведнъж им станало интересно каква структура има самият процес на изучаване на света вътре в самия човек.
Нещо подобно станало и в “пикапа” в началото на деветдесетте. Най-важно станало не собственото поведение и не външния облик на “пикапьора”, а това, как неговото поведение и облик е възприето от партньора.
Такова разминаване на акцентите станало тъкмо по това време, не без влиянието на усилено изучаващото се от широките маси млади хора невро-лингвистическо програмиране (НЛП). В НЛП именно е и прието да поставяш своя партньор в центъра на процеса на общуването. Там е прието да организираш общуването “от приемника”, не така че на теб да ти е удобно да предаваш, а така че да е удобно тази информация да се възприема.
В бъдещите публикации в блога вие неведнъж ще срещнете тази особеност на “НЛП сваляч”. Първо напърво, да събереш информация за това, как мисли партньорът (партньорката) и едва след това, изящно да обработите тази информация.
Оставайки в рамките на психологията е много трудно, практически невъзможно, да разсъждаваме за “правилността” или “неправилността” на тази или онази теория. Може само уверено да твърдим, действа ли или не действа този модел, който е разработен на основата на теорията. Впрочем, още Франсис Бейкън е твърдял, че за изследването на заобикалящият ни свят е по-добре да имаме лъжлив метод, отколкото да нямаме никакъв.
А моделите, създадени в рамките на НЛП, действат. Също толкова добре действат и моделите, разработени в “рекламно-маркетинговия” подход. Те се свеждат до повишаването на привлекателността на “пикапьора” с помощта на приоми, които обикновено се използват за повишаването на привлекателността на стоката.
Доколкото за НЛП ние с вас ще говорим още и още и то много – нека да посветим част от този текст на рекламната концепция на “пикапа”. В тази концепция, процесът на съблазняване ние можем да го сведем към една-единствена начална формула, на основата, на която ще изграждаме всички останали формули, технологии и похвати. Ето защо началната наша формула, ние справедливо ще назовем над-формула, стратегическа формула №1 или по още някакъв не по-малко тържествен начин!
Тя работи не само в областта на бързите запознанства. Не, с тази формула добре са запознати също така и артистите, рекламистите, политиците и техните имиджмейкъри. Ето я тази супер-над-формула: AIDA.
Вие може би си помислихте, че това е женско име? Не познахте – това е абревиатура, тоест, първите букви от следните думи: Attention – Interest – Desire – Action. На български това се превежда така: Внимание – Интерес – Намерение – Действие. Как се изгражда рекламата на която и да е стока? Отначало рекламистите с всякакви средства привличат вниманието на възможните купувачи към стоката. Ако вниманието не е привлечено, ако името на стоката не е забелязано от потребителите – тази стока никой няма да я купи.
След това трябва да се предизвика интерес към стоката (например, интерес възниква, защото рекламистите ще разкажат за отличията на тази стока от аналогичните – като цена, многофункционалност и т.н.) Едва след като в купувача възникне отначало слабо, почти подсъзнателно намерение да купи стоката и рано или късно, повтаряйки своите призиви отново и отново, рекламистът ще уговори купувача – то стоката ще бъде купена (действие).
Как се прави “звезда” в шоу-бизнеса? Обикновено така: скандал (привличане на вниманието) – интересен клип – създаване чрез средствата за масова информация на своеобразен имидж на изпълнителя (такъв, че ще ти се прииска да се запознаеш с него по-отблизо или най-малкото, да го видиш още веднъж) – продажба на билети за концерт, продажба на компакт-дискове и аудиокасети.
Ето по тази лекичка стратегическа схема ви се и предлага да построявате запознанствата си с жените: получете нейното внимание към вашата персона – окажете се интересен за нея (не такъв като всички, например) – създайте в жената намерение да ви опознае по-отблизо – и нека тя да действа (с вас в леглото).
Източник: lover.ru
Тя иска да се видим, но все не й остава време…
Здравейте!
След дълго четене на теми най-накрая се реших да напиша и моят проблем. Значи, запознах се с едно невероятно красиво момиче съвсем случайно, виждайки се за в едно кафе, когато тя ставаше от масата на приятелите ми за да си тръгва, а аз тъкмо пристигах. Буквално 5 минути, като си разменихме не повече от 2 изречения. Не очаквах нищо, но нали знаете, че точно когато не очакваш нищо и те връхлита късметът.
2-3 дни по-късно една обща позната ми даде скайпа и за да и правя снимки от събирането и започнахме разговор по скайп, като тя директно каза, че сме се видели само за няколко минутки и трябвало някой ден да излезем за по-дълго, сами или с компанията. Дотук добре…
Та, видяхме се и втори път, по абсолютно същият начин, но този път за около 20-ина минутки, като този път имахме възможността да направим кратък разговор – кой какво учи, от какво се интересува… обикновените банални работи. Но тя трябваше да си ходи. Вечерта в скайп отново се заговорихме, че трябва да се видим за повече време и … аз реших да действам.
Оставих скайп, като там вече си разменяме само кратки разговорчета – Как си, какво правиш?, и няколко пъти и звъннах или и писах смс-и. Просто се усеща по разговора й и по бързата реакция, като и пиша, че тя много се радва, като се сетя за нея, и 2 или 3 пъти правихме уговорка да се видим, но за съжаление винаги се “измъква”, като или си оставя вратичка – ще се чуем в петък за да го до уточним или не знам как ще съм със свободното време, ще ти звънна като се освободя уийкенда… и дотам.
Не знам на вас как ви звучи, но аз уча и работя и имам време да се видя с някого, който ми е симпатичен, а тя сама предлага да се видим и си измисля някакви оправдания… Затова реших да не и пиша повече смс-и или да и звъня. Притесних се, че ставам “лепка” и не трябва да постъпвам като влюбен седмокласник и да я гоня като побъркан. Около 10 дни не й писах нито смс-и, нито й звънях, като на единственото “как си” в скайп тя не ми отговори, въпреки че непрекъснато съм онлайн…
Снощи реших или да прекратя или да разясня взаимоотношенията си с нея, след като и писах смс, чието съдържание беше нещо от сорта “Здрасти, Х! Искам да ми кажеш, аз ли те обидих с нещо, та се държиш странно – не отговаряш, не пишеш, не искаш да се виждаме. Ако желаеш да поддържаме някакъв контакт и да се опознаем – пиши ми. Аз повече няма да те притеснявам”, след което на сутринта си гледам скайпа и тя ми отговорила с кратък роман:
“съжалявам, че съм те навела на такива мисли, не си направил нищо, с което да ме отблъснеш от теб, просто последните ми дни бяха натоварени и наистина имах нужда да остана със себе си. Надявам се да не ми се сърдиш и да ми пишеш как си и как вървят нещата при теб.”
Е, какво да правя? Не се познаваме от дълго време и е 4 години по-малка от мен, при това все още ученичка, но… се чудя дали е достатъчно пораснала, за да знае какво иска. Да търся ли по-уравновесен човек, който знае какво да прави или имам шанс с нея. Наистина ми харесва и бих искал нещо сериозно с нея, не просто мимолетна връзка + секс.
Единственото, което ми се върти в главата в момента, е как да тълкувам думите “не си направил нищо за да ме отблъснеш от себе си”.
Е, колеги, моля, дайте съветите си.
Проблеми със съблазняването от начинаещ
Здравейте всички,
От известно време съм редовен читател на блога и понякога дори си позволявам да дам някой-друг съвет, когато смятам, че съм достатъчно наясно, но лично аз мисля че имам голям проблем със запознанства, съблазняване и твърде честото попадане в графа ‘приятел’ (иначе казано ЕКБ -емоционално кошче за боклук) или просто не мога да премина от разговор към по-интимни отношения.
За протокола съм на навършени 17 и докато установявам напредък, при запознанствата все още ме няма никакъв в съблазняването, дори съм се абонирал за ‘newsletter’ от stylelife и съм прочел сбирка от някои от съветите на Lover, изтеглени от някакъв торент-тракер.
Ще започна с това, че почти винаги и навсякъде (85% от времето) успявам да въвлека ‘набелязаната жертва’ в лек разговор (признавам повечето пъти се случва неволно докато все още се чудя как), който в последствие трябва да прерасне в комуникация на интимно ниво, но някъде на хикс-а (по средата между двете) се провалям почти винаги (95% от времето) и давам още един автограф на графа приятели.
Доскоро си мислех, че проблемът е в прекалено високия критерий, но след като пробвах да сваля малко нивото на изискване установих, че проблемът е в моя милост. Може би се дължи на прекаленото ми възпитание тип джентълмен (добро момче), но се надявам няколко скорошни ситуации да ви дадат представа:
1. С група приятели сме в кафе и си говорим. В кафето влизат момичета, сред които имам 1-2 познати както и някои от пичовете от моята маса имат познати сред тях. Поканихме момичетата да останат сред нас и след кратко разговаряне едно от момичетата (беше ми бегло позната, но доколкото разбрах сме се виждали и друг път и тя ме помнеше), която си беше 7 и 1/2, тя започна да ми се гушка, дърпа по към нея и очевидно очакваше да действам, но аз един вид се сковах и не знаех какво да правя. След известно време може би разбра, че не знам какво да правя или просто си е помислила, че нямам интерес към нея и се отдръпна.
2. Оказвам се на някакъв вид сбирка, която трябва да е с някакъв вид младежка обществено-полезна дейност (ако сте млади, до към 20, е много добро място за запознанство с момичета. Изглеждаш сериозен, защото те е грижа за обществото. Доколкото знам жените си падат доста по мъже ориентирани към политика. Пълно е с момичета, ученички, които си нямат работа) и се запознавам с момиче. Тъй като сбирката беше в друг град с нощувка, имаше и официална вечеря за всички. На вечеря момичето често идваше към мен, искаше снимки, танцувахме, след известно време хотела затваряше и ние се разкачихме по стаите и леко подпийнало момичето направо ми се нахвърляше и ясно ми даде знак да разбера, че иска да спи с мен, но аз някакси пак зацепих и не можах да направя нищо, въпреки че дори и просто да я бях хванал и замъкнал до моята стая мисля, че нямаше да се противи.
3. На купон съм, на който освен домакинът познавам още 1-2 момичета, дори повечето хора освен по купони не слушаха мой тип музика (слушам чалга, твърдя, че обожавам трудни мадами, но не бих върнал няколко добри и лесни попадения) и нямахме много допирни точки, и в началото се чувствах не много на място, но се по приспособих, а и след едночасово поливане на различни поводи музиката стана изцяло мой тип и се почуствах по-добре.
Опитвах се да действам с едно момиче, но се оказа, че приятелят й е на мястото и нямаше начин, за сметка на това две момичета проявиха интерес към мен и ме заговориха за възрастта, че изглеждам по-малък и т.н. (неща верни и очевидни, които не са ми напомняни скоро и не бях очаквал да говоря за това, но се отдалечих от темата). Поговорихме си малко, за протокола даже ги помолих да ми помогнат с беленето на плодове под претекст, че съм много сакат, и тази, която по ме привличаше, се отзова, въпреки че другата беше леко агресивна и ме попридръпваше да танцуваме заедно.
По едно време (даже 2 пъти) с момичето, което бях набелязал, се оказахме насаме и усетих удобни моменти да действам, но пак се паникьосах и нещо изпуснах и двата момента. Тя дори в разговора единият път вмъкна нещо за приятел, но изобщо не реагирах и в момента, в който трябваше да действам, пак оставих работата на ниво разговор.
Също така доста ми направи впечатление един коментар на момичето от последния разказ (по-агресивното), който ме впечатли “Не изглеждаш толкова малък, колкото невинен” или нещо от този сорт (жените имат дар да правят от едно изречение с 5 думи, 5 изречения с по 10 думи…) И тъй като напоследък около мен по различни причини доста се върти тази дума, сметнах за нужно да го добавя 
Надявам се да придобихте от следните три ситуации идея какъв ми е проблемът (също така се надявам да получа съвети от BlackDiamond Manowar Jazz Lover и другите доказани свалячи, та дори и от prizDrachna :} ) аз лично смятам, че е някакъв вид ‘сценична треска’ или срамежливост и ще съм щастлив ако ми попълните репертоара с няколко точни формули, по които да действам като за начало, а не да ‘блокирам’ и после да се самосъжалявам :}, но и на съвети как да прескоча ‘трапа’ като цяло няма да откажа.
П.С. Може да ме наричате Любо вместо LeBeau 