10 заповеди на сваляча от Грегъри Медисън
1. Аз не се извинявам за своите човешки и мъжки желания. Аз вървя по света без оправдания и извинения.
2. Ти не си ми нужна – аз не съм ти нужен.
3. Ти не можеш да ме командваш.
4. Аз никога не знам на каква жена ще се спра, дотогава, докато не направя първият сериозен опит да я овладея, ето защо аз не възприемам нито една жена като сериозна кандидатура за взаимоотношения, докато не сме преспали.
5. Първата крачка на възникване на влечение в жената, това е привличането на нейното внимание и най-добрият начин да направиш това е да бъдеш неповторим, нов и да се отличаваш от другите.
6. Аз не споря с жената и не се опитвам да я облажа. Аз внимателно слушам всичко, което тя говори и нежно, но твърдо правя всичко това, което съм запланирал с нея.
7. Няма такава жена, която да е дотолкова красива, че да не може да стане моя.
8. “Три” в леглото е повече от “шест” бала във въображението, но “шест” в леглото е много повече от стотици “тройки” във въображението.
9. Аз никога не се увличам сериозно по жена, която има повече проблеми, отколкото аз.
10. Постоянство без гъвкавост е равносилно на катастрофа. Аз варирам своето поведение и стил, за да намеря това, което действа най-добре от всичко.
Автор: Грегъри Медисън
Източник: http://lovestyle.org/
Има ли смисъл да продължавам да я свалям?
Здравейте, аз съм нов тук.
Та моята ситуация е доста сложна и объркана. Има едно момиче, в което мога да кажа, че се влюбих (което в началото малко ме изненада, тъй като за първи път ми се случва да изпитвам толкова дълбоки чувства към жена, а не само увлечение).
С това момиче се познаваме от около 2 години и половина. В момента, когато се запознахме, тя си имаше сериозен приятел и тогава я приех просто като приятелка и нищо повече, но се случи така, че те се разделиха преди около година.
Докато беше с приятеля си, контактите ни бяха много малко, даже почти никакви – веднъж два пъти месечно (поради ревнивостта му), но след раздялата им започнахме да се виждаме по-често и по-често и неусетно за мен самият се получи така, че аз започнах да изпитвам различни чувства към нея, което не е най-страшното, защото това момиче ми привлече вниманието още от запознанството ни с разсъжденията си и поведението си.
Всичко това се случва от 8 месеца насам и естествено, се почна голямата игра (аз гоня – ти бягаш и обратно). В началото аз започнах инициативата и по-често аз бях инициатора на излизанията ни, в които съответно нито веднъж не сме били само аз и тя, винаги е имало нейни приятели и/или приятелки с нас (съответно и мои – няма да крия, че общият ни приятелски кръг е доста ограничен и много рядко се случва да сме с тях).
По време на тези “срещи”, сме си прекарвали и много добре, и не чак толкова, но винаги се старая да се забавляваме и да и правя комплименти – не прекалено много, че много си вдига носа тогава. Истината е, че аз промених малко поведението си спрямо нея. Като под промених, имам предвид, че започнах да се държа леко притеснено и неуверено.
Не мога да кажа, че съм супер сваляч или нещо такова, но все пак не мога да се оплача и от липса на внимание от отсрещния пол, но уви, все е с жени, които не ми допадат и досега не ми се е случвало да имам сериозна връзка за повече от три четири месеца.
Лошото е, че в момента нямаме много възможност да се виждаме, тъй като с въпросното момиче не сме от един и същи град, а тя вече приключва с образованието си и идва много по-рядко отколкото преди. Имаме общи познати и приятели в нейният град, но общо взето си изглежда много нагласено, като отида там и й се обадя да се видим – просто тогава тя е супер дръпната и каквито и да е опити за някакъв смислен разговор, или шега, са отсвирени с остра реплика.
Когато идва в града, от който съм аз, ситуацията е по-различна, но тогава е заобиколена основно с нейни приятели и е трудно да се отдели от тях. Случва се да останем и насаме за десетина минути най-много и то е все вечерите, преди да отиде на някой изпит или на някоя защита, а тогава въобще не е в кондиция за каквито и да било опити от моя страна и ако направя тогава някаква крачка по-напред, ще получа почти сигурен отказ.
Няма да отричам, че е имало една предпоставка, но тогава изтървах момента, признавам си, но това не може да се върне вече. Вече имаше едно отдръпване за период от повече от месец от моя страна, след един почти отказ (почти, защото тогава се намеси наша обща приятелка, която няма да каже нещо лошо за мен, но просто въпреки моите увещания да не го прави, тя реши и се намеси последва рязко замлъкване и “моля те не ми досаждай” от страна на девойката).
Показвал съм не веднъж какво е намерението ми към дамата, като винаги съм се отнасял с уважение към нея и без никакви грубости и някакви прояви на ревност, когато нейни приятели са се опитвали да интимничат с нея. Има много противоречиво поведение. В единият момент инициира уж случаен контакт и докосвания – аз отвръщам на тях, в следващият момент аз го правя, а тя не отвръща или отвръща съвсем леко.
Направо вече и аз не знам честно си го признавам, мислех си, че мога да разбера (понякога) една жена какво си мисли или какво иска, но тук много се обърках (може и аз да съм заслепен от чувствата, които бушуват в главата ми и да “търся под вола теле”).
Сега съм си наумил да направя още едно подобно отдръпване и да видя дали тя ще се свърже с мен, тъй като трябва да идва след около две-три седмици насам на изпит, но се чудя, дали след него да правя някакъв опит за нещо повече или вече съм се издънил достатъчно за този период и този опит ще изглежда като “ти си единствената, която ми обръща внимание и затова искам да съм с теб”.
Видях тук много статии за това как трябва и как не трябва да се държи човек в подобна ситуация и знам от личен опит “Чукаш веднъж на една врата – не ти отварят, чукаш втори път – не ти отварят – отиваш на следващата”, та на тази врата и аз не знам за кой път ще е. Досега беше с плахи действия (ако мога така да се изразя) – без опит за целувка или нещо по-съществено, може би от страх заради това, което изпитвам и от евентуален отказ от точно тази жена.
Извинявам се, че веднъж я наричам жена, друг път момиче, но тя е на 25 и си е вече доста жена. Уж нямам някакви комплекси и мои приятели ми казват, че съм нахакан и със самочувствие, но точно с тази дама и аз не знам защо, но вече почвам да усещам вътрешно, че май няма да се получи.
Та от всичко написано от мен, с риск да ви досадя и да не го прочетете докрай, ако някой все пак успее да издържи на това и като страничен “наблюдател” (наблюдател е силно казано, защото е само моята гледна точка в случая, може би ако и момичето е тук, може да стане доста интересно, тъй като според мен веднага ще се сети ако прочете това), нека си каже мнението и ако може и някой съвет – струва ли си да продължавам, особено след като вече и аз самият започвам да се раздвоявам.